Евгений Дайнов разсъждава в „24 часа” по темата за монополите и цените, протестите на политически партии и политиката на ГЕРБ. Макар трудно да приемаме ироничния стил на автора, няма как да не се съгласим с тезата му, че борбата срещу монополите не е популизъм и мястото на партиите е именно в тази борба. В блога на ВМРО продължаваме да публикуваме важните мнения по важните според нас теми, без значение дали въпросните мнения са ласкави за ВМРО или не са.
Автор: Евгений Дайнов
Източник: „24 часа”
Bнезапно партиите започнаха да защитават хората от произвола на монополите. ВМРО организира протести, Синята коалиция настоява за проверки и законови промени, а лично Иван Костов предупреждава, че има някаква далавера в цените на хляба.
На пръв поглед елементарен популизъм: народни избраници защитават народа си срещу някакви зли изедници. На втори поглед обаче картината започва да придобива други нюанси.
Би трябвало да сте забелязали, приятели, че всеки път, когато замирише на сериозно клатене на правителството, се случват три неща: нагоре хвръкват цените на хляба, олиото и горивата. Ясно е защо. Искат хората да ловят риба в мътна вода.
Тук обаче започва интересното. Те искат да ловят риба в политическа мътна вода, а значи действат на арената на политиката. Имат политически цели и политически възможности – ще рече, възможности, свързани с притежанието на власт.
И тук, разбира се, е заровено кучето.
Българската икономика е все по-малко пазарна. Проядена е от всякакви монополи, монополчета и картели. Всички те не са пазарни субекти – не получават печалба като резултат от иновативност, намаляване на цените или подобряване на качеството. Монополите и картелите са субекти, които се подвизават на арената на властта. Доходът им идва от т.нар. рента, тоест рекет (изнудване) на граждани поради притежание на власт над тях. Качеството на продукта няма нищо общо.
Когато има криза, парите са малко и много пазарни субекти фалират. Пространството на икономиката рязко се свива и още повече мощ добиват онези, които освен икономическа имат и политическа мощ. Въпросните монополи и картели. Няма друг – това е смисълът на монопола. Картелът е подобен: уж има множество фирми, но тъй като те помежду си договарят цените, пак няма къде да отидеш, ако не ти харесва.
Това не е икономика. Това е средновековна, плячкаджийска, а значи неподлежаща на граждански контрол политика.
И тъй като това не е икономика, а политика, отпорът на безобразието може да бъде само един: политически.
Затова е съвсем закономерно, че отпорът започна с онези средства, с помощта на които гражданите участват пряко в политиката: граждански протести и граждански сдружения. И е похвално, че напоследък се включиха и политическите партии – онези субекти, чието задължение е да отстояват правата и интересите на гражданите и да пренасят към арената на властта решението на проблемите, вълнуващи гражданите.
Към днешна дата обаче гражданите са избрали да управлява, а значи да решава проблемите с инструментите на властта, една политическа сила – ГЕРБ.
ГЕРБ обаче в момента се влачи по инерцията, която работи в полза на монополите. Вижте енергийната политика на правителството – няма и помен от реално усилие за закрила на гражданите от натиска на монополите. Същото е във водния сектор, при мобилните оператори, както и по отношение на по-малко видимите картели (зърненият, например).
Едничкият заварен инструмент на властта – държавната комисия по цените, отдавна се е превърнал в смехотворно прикритие на интересите на монополите. Спомнете си само последния бисер на тази комисия: “Вие, гражданите, сте платили едни ремонти на “Топлофикация”, дето не са извършени. Хайде да ги платите пак, този път да ги направят…”
Какво е това? Дали сме едни пари, аверите на Вальо Топлото ги били откраднали и сега да им ги дадем пак?
И после пак, когато откраднат и тия средства?
Докато правителството на ГЕРБ не започне да дава отпор на монополите, това задължение остава при останалите политически партии. И това не е никакъв популизъм, а разумно и отговорно действие, пък ако ще да го прави и най-смешният инак политик.
