Текст на Александър Йолов – председател на Младежката организация на ВМРО – София и ръководител на софийския предизборен щаб
Изминалите извънредни парламентарни избори ще останат завинаги в историята на ВМРО и на България като първите, в които Организацията участва самостоятелно в битката за представителство в Народното събрание. За пръв път не се случи коалиция в последния момент, а точно обратното – здравите сили в Организацията надделяха и тя пое своя път на самостоятелно развитие и утвърждаване, нещо, което отдавна трябваше да се случи. Крайно време бе членовете на ВМРО да повярват във собствените си възможности, да се мобилизират и да се хвърлят смело в политическата борба. С нашите лица и нашите общи идеи и ценности, които ни формират като традиционна консервативна патриотична общност.
Никой не е имал илюзията, че тази борба ще е лека. ВМРО не разполагаше с нито с пари, нито с медии, а разчиташе само и единствено на своите национални активисти. Ден по ден, квартал по квартал, град по град, организационните дейци обхождаха страната с белите фланелки с №18 и с единствения рекламен материал – вестник „България“. Десетки хиляди разговори и срещи с хора. И също изразени симпатии към Организацията и обещания за подкрепа.
Междувременно електоралната машина на статуквото бе задействана на пълните си обороти. Стъкмистките агенции се надпреварваха да пускат своите „проучвания“, с които да предопределят избора на хората. Да им кажат – за тези си струва да се гласува, те ще влязат в Народното събрание. Нищо, че ситуацията бе толкова динамична, че народът бе като врящ котел – имаше над 1 милион души, които не бяха решили за кого да си пуснат гласа. Обслужващият персонал на политическия монопол на прехода – всякаквите измислени „специалисти и всичколози“ – обикаляха от телевизия в телевизия, където се надпреварваха да обясняват как не трябвало да се гласува за така наречените „малки партии“, тъй като гласовете на хората се губели. Бедни душици, как ще промените статуквото, ако винаги гласувате за него? И какво означава „малки партии“ – как се измерва тяхната големина? По качеството на политическите им идеи? По броя на тяхната членска маса? Или пък по размера на субсидиите, които вземат? Социологическите агенции изобщо не даваха резултати за ВМРО. Всичколозите бяха отписали Организацията и дори не я споменаваха. За разлика от някои други незначителни и малки политически субекти. Друга част от валяка на статуквото бяха контролираните медии. Те чисто антидемократично и отрано разделиха партиите на „А“ и „Б“ отбори, с което внушаваха на избирателите, че за едните просто не си заслужава да се гласува. Струва си да се помисли дали е редно частните медии да се включват в политическата кампания или да се наложи тотална забрана. А що се отнася до обществените медии като БНТ и БНР – те би трябвало да дават равен шанс на всички, защото все пак ние всички ги издържаме. Такъв е англосаксонският принцип и лично на мене ми се струва най-справедлив. 45 участници на изборите? Чудесно, всички получават по минута за предизборна хроника. Системата е толкова порочна и развалена, че ако една партия иска да пробие статуквото, трябва да има огромни финансови ресурси, с които да плати милиони на социологически агенции, всичколози и медии, за да може гореизброените да й дадат шанс – иначе просто не е в живия живот. Практика, която е довела до тоталната развала на политическата система у нас.
Но въпреки липсата на финанси, на медии, на отразяване на реалния резултат на ВМРО в социологически проучвания, на всичколози, които да бърборят за ВМРО, на реклами и прочее, въпреки купените цигански гласове, контролирания вот, полицейския и административен натиск, въпреки колосалния брой изборни нарушения, които ни отнеха поне 1.5% от вота на хората, Организацията постигна един стабилен резултат от близо 2% или близо 67 хиляди гласа, с което удвои постижението си от президентските избори от 2011 г. И с което направи на пух и прах стъкмистиките и глупостите на така наречените „анализатори“. ВМРО се нареди на 8 място по брой получени гласове (от 45 участници), а зад нея останаха партии и коалиции, хвърлили милиони за кампании, като СДС, РЗС, НДСВ и др., на които стъкмистите иначе даваха високи резултати.
Далеч съм от мисълта, че това е блестящ резултат. Но това е стабилен резултат, който показва удвояване на подкрепата за ВМРО. И най-важното – тези гласове са дадени за Организацията, а не за някоя мъглява коалиция. Това е една твърда основа, на която може да стъпим и над която можем да надграждаме. Това показва и една общност от хора с общи идеи и ценности. В чисто прагматичен план това е и инвестиция във ВМРО, а оттам и в бъдещето на България. Държавната субсидия ще позволи на Организацията да има застъпници във всяка една секция в цялата страна на следващите избори, да има реклами по телевизиите, а защо не и собствена патриотична телевизия. И някакси все си мисля, че имаме ли равен шанс с останалите политически партии, няма как хората да не изберат нас пред тях.
Със самостоятелното участие на ВМРО на извънредните парламентарни избори направихме огромна крачка напред в развитието на Организацията. Оттук насетне войната срещу политическия монопол на прехода следва да бъде тотална, за да увличаме все повече и повече хора под нашите знамена. А с тях рано или късно ще дойде победата…
