Текстът е от блога на Костадин Костадинов http://kostadin.eu/?p=319
Посещението на руския министър-председател Владимир Путин отново даде възможност на най-комплексираните български политици да се изявят. Пак се започна (ако въобще някога е спирало) повтарянето на мантрите за енергийната зависимост, какво щели да кажат нашите партньори на запад, как трябвало да търсим алтернативни източници на енергия, колко недемократична страна е Русия, какъв диктатор бил Путин, колко изостанали били руснаците, как не са ни освободили, а са ни поробили и прочие, и прочие глупости. Темата е неизчерпаема. Чат-пат по нея се обаждат американският наместник у нас Н. пр. Джеймс Уорлик, известни български майкопродавци и обикновени малоумници. Целта е ясна – създаване на антируски настроения в обществото. Резултат вече има – наляво и надясно в обществото се пенявят хора, громящи новата Империя на злото (разбирай Русия), като това се приема за свръхпроява на демократично и освободено мислене. Обратната теза (доколкото я има) се появява по страниците на левия печат (доколкото го има), колкото да даде допълнителни основания на гореописаните любители на демокрацията да заклеймяват всеки противник на тяхното мнение като продажен комунист-русофил. На мен обаче са ми чужди, а и противни, полюциите и на двете страни. Нито смятам, че Русия ни е враг, нито пък смятам, че ни е извечен приятел. Смятам, че като говорим за Русия, трябва да говорим като за всяка друга страна, с която имаме отношения или правим бизнес. Толкоз. Всичко друго или обслужва нечии други интереси, но в никакъв случай български, или е проява на елементарни комплекси. Но като заговорих за бизнес, нека да видим какви бяха отношенията ни преди и какви са сега.През 1998 година нашият стокообмен е бил на стойност от 1.261 млрд. долара, от които българският износ е възлизал на 233 млн. долара. През 2008 година общият ни стокообмен възлиза вече на около 6 млрд. долара, от които българският износ съставлява 600 млн. щатски долара. В добрите времена сме изнасяли за Русия вино, коняк и пенливи вина около 300 млн. бутилки годишно. Сега изнасяме 60 млн. бутилки. Разликата е пет пъти. Цигари – 65 000 тона, сега – 1 000 тона, тютюн – 40 000 тона, сега – 4 000 тона. Зеленчукови консерви – 150 000 тона, сега – 3 000 тона, пресни плодове и зеленчуци – 120 000 тона, сега – 2 000 тона, компоти – 55 000 тона, сега – 2 000 тона, домати – 70 000 тона, сега – 5 000 тона, ябълки – 70 000 тона, сега вече не изнасяме нищо, електрокари – 40 000 броя, сега – 3 000 броя, мотокари – 35 000 броя, сега – 7 000 броя, електротелфери – 125 000 броя, сега – 7 000 броя, акумулатори – 300 000 броя, сега – 18 000 броя, помпи – 65 000 броя, сега – 9 000 броя. Общият стокообмен със Съветския съюз от онези добри времена е бил 16 млрд. долара, като българският износ е бил 9 млрд. долара, руският внос 7.5 млрд. долара и е имало положително търговско салдо от 1.5 млрд. долара за България. Сега отрицателното салдо с Русия за 2008 година е около 5 млрд. долара в полза на Русия, а миналата година е около 3 млрд. долара в полза на Русия.
Разбира се, за да сме коректни, трябва да отбележим, че горните числа касаят Съветския съюз, а не Русия, но дори и да прибавим мършавите стойности на стокообмена ни с другите 14 републики от бившия съюз пак няма да променим кой знае колко общата картинка. А защо я докарахме до там? Защото докато ние строяхме капитализма, като рушахме икономиката си и сами напускахме всичките си външнотърговски пазари, други държави тихомълком се настаняваха в опразнените от нас ниши. О, и докато ние закривахме наши фирми в Русия, други откриваха. Докато ние громяхме Съветския съюз или Русия (за редовия български полит-комплексар голяма разлика и досега няма), други си счупиха краката да ходят до Москва и да създават контакти и икономически отношения. Няма да забравя, бях на 12 години, но си спомням как Александър Йорданов крещеше в парламента „Никога съюз със СССР“ и призоваваше българските фирми да напуснат Русия. Е, напуснаха я. Някои идиоти никога няма да разберат, че политиката и бизнесът може да са неразривно свързани, но не са едно и също. Ние в името на политиката унищожихме бизнеса си. А най-лошото е, че продължаваме да го правим отново и отново. Въпреки, че би трябвало да се поучим от грешките си.
В разговора с Русия има и още нещо, което ни обременява. Наскоро четох едно интервю, в което българска журналистка пита руски политолог дали Русия още ревнува България от Запада, НАТО, ЕС и т. н. Отговорът беше потресаващ, но показателен – човекът с очевидно отегчение й обясни, че едва ли някой в Русия се сеща за България в друг контекст, освен с покупката на имоти по Черноморието и носталгията по някои български продукти. Въпросът показва в чист вид нашите комплекси. И проблеми. Днес Русия е една държава като всички останали. И прави бизнес като всички останали. Разлика между нея и САЩ, примерно, няма. И в добрите, и в лошите страни на правенето на бизнес. Защо тогава трябва да има разлика в нашето отношение към Русия и САЩ, примерно? Българският национален интерес в никакъв случай не го изисква.
Та така. Днес Путин ще е в България. Двадесетина души ще го посрещнат с протестни плакати на Цариградско шосе. После ще отидат до американското посолство, за да си вземат хонорара. Бойко Борисов ще разговаря с Путин. Нещо ще се разберат. После може и да не се разберат. Ситуацията ще се усложни. Н. пр. американският наместник първо ще изрази задоволство, а после ще ни препоръча да правим газ от шисти и да внасяме въглища от Мароко (като по-близка и демократична държава). Български журналисти ще продължават да се чудят ревнува ли ни Русия от запада. А стокообмена с Русия ще продължава да намалява, при това с негативно за нас салдо. Това е. Наскоро си задавах въпроса България от глупаци ли се управлява, или от национални предатели. Вече съм сигурен, че през последните 21 години родината ни неизменно се управлява от глупави национални предатели.
