Ще трябва да затегнете коланите – поживейте малко без 13-та, 14-та, 15-та и прочие заплата. Ще ви дадем парите, които поискахте, макар да ни е малко неприятно. Това, в общи линии, казват в последните дни европейските официални лица по адрес на съседна Гърция. Не, дайте милиардите веднага, но ние не можем да живеем без социалните си придобивки, отговарят в един глас гражданите и правителството на Гърция.
Наглостта на тези хора е безподобна. След като години наред са навикнали да живеят с пари назаем и след като заради нехайството им е разклатена финансовата система на целия Европейски съюз, те не просто демонстрират неблагодарност към солидарната помощ на европейските страни, но и поставят условия. Не, не искаме да ни е по-зле. Не може да ни е по-зле. Ние сме гърци. Другите да затягат коланите, но ние не! Това, на практика, ни казват съседите – с присъщите си самовлюбени метежи, стачки, червени байраци.
Европейският съюз е система за солидарно преразпределение на средства. Но тя не може да бъде така грозно експлоатирана. Гърците са се възползвали от нея в надуването на икономическия си балон, застрашили са я с поведението си, но сега държат да я застрашат още – този път в стремежа си да се спасят. Но не желаят и финансова дисциплина. Парадоксален затворен кръг, който заплашва всички европейски граждани.
Но пита ли някой европейските граждани дали желаят държавите им да заплатят за гръцкото мишкуване? Не, разбира се – както обикновено, Европейският съюз е дело на елитите, а не на гражданите си. Дали обаче европейската финансова солидарност няма да се срути под собствената си тежест? Едно е сигурно – гръцкият случай даде много лош прецедент в историята на ЕС, по който трябва поне да се говори.
5 май 2010 г.
