През август т. г. се навършват 1300 години от победата на кан Тервел над арабите при Константинопол. Така българският владетел спасява не само страната си, но и Европа от нашествието на арабския халифат. По този повод на 13 април 2018 г. беше създаден Национален комитет за честване на бележитата годишнина под председателството на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. В комитета са и академик Антон Дончев, професор Николай Михайлов, доцент Бони Петрунова, доцент Тодор Чобанов, учени и общественици. Инициативата е под мотото: „Кан Тервел – Спасителят на Европа“.
На пресконференция в Централния военен клуб министър Каракачанов обяви учредяването на инициативния комитет и неговите цели и задачи.
Европа – такава, каквато я познаваме – християнска и модерна, съществува благодарение на България и българския владетел кан Тервел Европа. В битката пир Константинопол той буквално унищожава арабските нашественици, каза Красимир Каракачанов.
Цел на инициативния комитет е изграждане на паметник на кан Тервел в София, в района на НДК. Подобен паметник ще бъде изграден и в гр. Стара Загора. На 24 май в Тетевен пък ще има научна конференция, като част от честванията, стана ясно от думите на вицепремиера.
Инициативният комитет ще постави въпроса за канонизирането на кан Тервел от Българската православна църква. Дължим това на този български владетел, който е канонизиран от Католическата църква преди векове, каза Каракачанов.
Ще бъде издадена и книга „Кан Тервел – спасителят на Европа“ по инициатива на фондация „Тангра Танакра“ с автор проф. Пламен Павлов и Георги Атанасов.
Ето призива на Инициативния комитет и историческа справка за събитията:
Да отбележим подобаващо 1300-годишнината ОТ ПОБЕДАТА НА КАН ТЕРВЕЛ КРАЙ КОНСТАНТИНОПОЛ
На 15 август 2018 г. се навършват 1 300 г. от епохалната победа на българската армия, под предводителството на кан Тервел, над арабите.
Кан Тервел наследява трона на България през 701 г., след като неговият баща кан Аспарух загива в битка с хазарите.
Управлението на кан Тервел е изключително важно за младата държава. С дипломатически такт той успява да укрепи съюза между българи и славяни и да осигури стабилност по северните си граници с хазарите, като до края на управлението си не воюва с тях нито веднъж. За сметка на това редовно се меси във вътрешните работи на Византия.
ОТНОШЕНИЯ С ВИЗАНТИЯ:
През 705 г. кан Тервел помага на детронирания император Юстиниян II Ринотмет да си върне трона. Застанал начело на армия от петнадесет хиляди конници, Тервел обсажда Константинопол и само след три дни влиза в града, а Юстиниян си връща властта. За благодарност българският владетел е прогласен за кесар – титла втора по ранг в империята, която за първи и последен път е дадена на чужденец. Според записаното от византийските хронисти, церемонията е проведена в златнокуполна църква, вероятно катедралата „Св. София”, в присъствието на император Юстиниян, патриарх Калиник, висшия клир и множество патриции. След ритуала кан Тервел произнася реч, седнал на златен трон пред църквата, а в края на деня преминава на парад през вечния град с конницата си.
Освен титлата и купищата злато, най-голямата награда е получаването на областта Загоре, южно от Стара планина, с която България не само се разширява териториално по мирен път, но и получава пряк достъп до равнините на Тракия и южните черноморски пристанища, както и скъсява пътя до подстъпите към Константинопол. Кан Тервел се възползвал от това по възможно най-добрия начин. Многократно нахлувал с конницата си във Византия, стигайки до бреговете на Мраморно море и стените на великия град. Това принуждава византийския император Теодосий III да моли за мир.
ДОГОВОРЪТ
Тервел приема и мирният договор е сключен през 716 г., а до наши дни са достигнали четири негови клаузи:
1.) Границата между двете държави трябва да минава по т. нар. Милеони в Тракия;
2.) България трябва да получава ежегодно златоткани дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато;
3.) Двете държави взаимно да си предават политическите бегълци;
4.) Стоките, които преминават през границата, трябва да са снабдени с пломби и печати, в противен случай се конфискуват.
С този договор Византия за втори път официално признава България като равноправна държава и с това се съобразяват и всички други страни от Европа.
Знаейки прекрасно за подготвяната от арабския халифат страховита многохилядна армия и флот, оценявайки реалистично и собствените възможности на Византия, като опитен стратег и военноначалник Лъв III разбира, че империята този път е обречена на разгром и, успоредно с подготовката на Константинопол за предстоящата обсада, изпраща делегация в Плиска, оглавена от видния патриций Сисиний Рендакий, като моли за помощ българите.
В оцелелите до наши дни исторически хроники не е отразено какво е поискал в замяна на помощта българският владетел, нито какво е обещал императорът, но е факт, че до смъртта си през 741 г. византийският император стриктно спазва договора от 716 г. и никога не напада България.
БИТКАТА КРАЙ КОНСТАНТИНОПОЛ
Оценявайки изключително мъдро ситуацията, кан Тервел подава ръка за помощ на Византия в битката с арабския халифат.
Емир Маслама приключва подготовката на армията си и започва съсредоточаването й на южния бряг на Дарданелите. Успоредно с това в Егея е сформиран огромен флот от над 2 500 кораба под командването на адмирал Сулейман – моряк без загубена морска битка в живота си. В края на юли 716 г. в пролива е изграден плаващ мост и в началото на август започва прехвърлянето на войските на халифата в Европа. Първите отряди на арабите са край стените на Константинопол и започват неговата обсада.
Пристигат и военните кораби, на които емирът е натоварил 20 000 елитни войници за морската обсада на великия град.
Скрити в горите по околните хълмове, малки отряди от българската конница нападали светкавично арабите и посичали всичко, изпречило се пред очите им.
В тази връзка Михаил Сирийски в своята „Хроника” отбелязва: „Те не можели да излязат навън от стана повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи.”
Но очевидно е, че кан Тервел не се задоволил само с това и е нападал арабите и директно в техния огромен лагер.
Изминават месец след месец, и през август 718 г. емир Маслама най-после решава – снема обсадата и продължава на северозапад, в изпълнението на основната си задача за съединяване с войските на емир Муса ибн Нусайр от Испания в центъра на Европа и нейното покоряване.
Но там го чака българската конница.
Виждайки подготовката на арабите, кан Тервел решава да ги изпревари и извежда скрито цялата си армия, строява я в боен ред и най-изненадващо ги удря с цялата си мощ. В ранното утро на 15 август 718 г. земята потреперва от тропота на хилядите тежко подковани коне..
Само след няколко часа огромната арабска армия е обхваната от паника и войниците хукват към брега. По заповед на кан Тервел клането спира и обикновените войници са пощадени. Конницата, развърната в огромна дъга, обгражда тълпата от араби, струпана на северния бряг на Мраморно море.
Пристигат спасителните кораби. Никой не знае колко души са се качили на корабите тогава, но по време на плаването ги застигат две тежки морски бури и след около месец на брега на Сирия пристават само пет кораба!
А там, далече на брега, като непоколебим страж и пазител на Европа, остават българската конница и нейният велик предводител и български владетел кан Тервел.
Константинопол, християнската столица на света, е спасен.
Спасена е Европа и християнската цивилизация като цяло.
Отзвукът от победата на кан Тервел край стените на Константинопол прокънтява из целия цивилизован свят по онова време.
Почти четиридесет години Византия спазва мирния договор с България.
Европа свежда глава пред кан Тервел и му отдава дължимата почит и уважение.
КАКВО ПОСТИГА КАН ТЕРВЕЛ
- УКРЕПВА съюза между българи и славяни, създаден от кан Аспарух при основаването на държавата ни;
- ЗАЩИТАВА делото на баща си с няколко успешни военни кампании срещу Византия, довели до подписването на мирния договор от 716 г. с император Теодосий III, с който България за втори път е призната като равноправен международен партньор и субект;
- РАЗШИРЯВА по мирен път страната ни на юг и укрепва нейните граници във всички посоки;
- ПРЕЦЕНЯВА изключително мъдро ситуацията и подава ръка на стария си враг Византия в най-тежкия за нея момент – обсадата на Константинопол от огромната армия на Арабския халифат, водена от непобедимия до тази война емир Маслама;
- ПОВЕЖДА войната срещу арабите с изключителна военна мисъл и в многобройните сражения им нанася такива загуби, че принуждава Арабския халифат завинаги да се откаже от плановете си за завладяване на Европа;
- СПАСЯВА Европа от ислямизация, което е признато от всички европейски и световни историци,
Ако България нямаше такъв владетел, то днес България просто нямаше да има!
Има предположения, че Тервел е християнин. Не е известно кога и от кого е канонизиран, но е безспорно, че той е първият български светец- Свети Тривелий Теоктист. Образът му е изписан за първи път от Христофор Жефарович в неговата „Стематография“ през 1741 г. В българската възрожденска живопис неговият лик се среща на много места – в Зографския, Преображенския, Троянския, Рилския манастир и в много други църкви и обители.
Ето какво пише за него Паисий Хилендарски в „История славянобългарская“, гл. „Събрано накратко колко знаменити били българските крале и царе“:
„Бог го дарувал на българския народ за велика полза, както Мойсея на еврейския род и Константин на латините и гърците, така и него на българите. Той им създал и ги научил на царски и граждански съд и им уредил военния ред. В началото те съвсем не знаели това. Така после приел светото кръщение и просветил целия български народ със своето кръщение. И поради голямата ревност и усърдие, които имал към Христа бога, оставил престола и всяка мирска слава, възприел монашеския чин и смирение и завършил богоугодно своя живот. Показал на целия български народ със свето и богоугодно дело всеки образ и чин, и им показал царския и християнски чин, по-късно и монашеския чин. Но, българите, отначало прости и неизкусни в писането, оставили без памет, служба и празник такъв велик български светилник, светия и блажения крал Тривелия. Не са сторили добре.“
