в. Ромъния либера
Кампанията на Франция по прогонване на циганите от Румъния и България е огромно лицемерие, но това не означава, че нямаме голям проблем, който вместо да решим, опитваме да изнесем.
Остава мистерия защо внасяме от Запада само културен боклук, който после трансформираме в държавна политика. Вземете пример с мултикултурализма. От една страна се жалваме, че програмите за интеграция на циганите не работят и че парите, отпускани за тях, отиват на вятъра, а от друга – внимаваме да не се бъркаме в циганските “традиции и идентичност”, че да не вземе, да не дава Господ!, Европа да ни определи като “расисти”.
Тази година европейските държави правят и те каквото могат, без да обръщат внимание на неубедителните викове на Брюксел. Франция реши да разтури незаконните цигански лагери, да ги събере и да ги изпрати вкъщи с хубавичка сума пари в джоба. Датчани, немци, холандци пряват същото. Шведите казаха, че забраняват просията – нещо, което е малко по-нежно от подхода на французите “накуп”, но ефектът е същият. Несправедливо ли е?
Разбира се, че е несправедливо! Онова, което им липсва на циганите, за да си живеят спокойно из страните в Европа, са имамите и звездите-интелектуалци от типа на Тарик Рамадан. Такива необразовани каквито са и без религиозна идентичност, нямат една Саудитска Арабия, която например да им финансира джамия на Кота нула за 100 милиона долара, медийни кампании и чудовищни демонстрации, на които да крещят свободно: “Смърт на неверниците!”.
На никой във Франция не му хрумва да изгони арабите от Магреб, които периодично подпалват коли в предградията и които деликатно биват наричани “младежи”. Нито в Швеция, където “младежи” – пак араби, правят същото. Нито в Холандия, където отвреме навреме, се реже по някой гръклян или някой бива застрелян. Зла участ! Така, когато циганите просят, крадат, проституират, насилстват или убиват, така както направи Майлат (румънец, който през 2007 г. бе обвинен в изнасилване и убийство на една италианка – бел. ред.), за никого не е проблем да посочи проблемите с престъпността в лоното на този етнос и да ги експулсира в родните им страни.
А ние се захванахме да защитаваме културната идентичност на циганите в пристъп на неправдоподобен мултикултурализъм. Властите в Букурещ, начело с президента Бъсеску, заговориха за “номадския” характер на циганската култура и за несправедливостта на “колективните решения”. Но точно това е причината, поради която “програмите за интеграция” не работят: защото не е достатъчно да запазиш няколко места в университета, да финансираш социални жилища и да организираш годишно няколко десетки важни семинара.
Ако искаш да има интеграция, идеята не е да култивираш разглезения и да прикриваш номадската “култура”, а да ги промениш, колкото и възмутително да звучи това. Мултикултурализмът не е нищо друго освен една огромна интелектуална измама, която няма нищо общо с “толерантността” и “отварянето”, но има много общо с подкопаването на собствената култура. Понеже става дума за цигани, да вземем пример от Индия. До средата на 19-ти век в Индия се е практикувало така нареченото Сати – изгаряне на вдовицата на погребалната клада на съпруга. Би ли приел днес някой на Запад една подобна практика като израз на “културна идентичност”?
Прекратяването на тази практика е било решено от британската имперска администрация, която не се е поколебала да наложи “културен империализъм”. Има и един известен цитат, който принадлежи на генерал Чарлз Нейпиър: “Казвате, че е ваш обичай да изгаряте вдовиците? Много добре. И ние имаме обичай: когато един мъж изгори жива една жена, му връзваме въже на врата и го обесваме. Направете си погребалната клада, а до нея моите дърводелци ще издигнат една бесилка. Ще може да изпълните вашия обичай, но после ние ще изпълним нашия”. Изключително мултикултурално.
Така че, ако правителството иска да интегрира циганите, би трябвало заедно със социалните програми да използва закона. Ако те изпълняват обичаите си в сферата на паралелно правосъдие – трафик на деца, просия, бракове между малолетни, кражби, неплащане на такси и данъци, и т.н., би трябвало да изпълнят и нашите обичаи, които казват, че хора, които правят подобни неща, отиват в затвора.
По БТА
Снимка: Евакуация на роми край Лил, Северна Франция. Източник: Воа дю Нор
21 август 2010
