Източник: Днес.бг
Няма достатъчно информация в учебниците по история за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, смята проф. Пламен Павлов.
Отбелязвайки годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа честваме едно усилие за освобождение на България, както и за възстановяване на държавността, каза в интервю за БТА проф. Пламен Павлов, преподавател по история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Ученият бе официален гост на поклонението по повод 145-годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и 110 години от Илинденско – Преображенското въстание в къщата-музей на Хаджията в Сливен.
Хаджи Димитър е първият ни национален герой, един модерен Крали Марко, който се бие за национално освобождение, смята проф. Павлов. Според учения обаче в учебниците по история няма достатъчно информация за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Тези четници не са хайдути, нито традиционни авантюристи – това са хора, които наистина се опитват да градят държава, посочи историкът. В Балкана има привременно правителство и негов министър председател е Хаджи Димитър, затова и честваме безсмъртието на един български министър-председател.
„Тъжно е, че днес нашият политически елит не цени тези събития“, каза професор Павлов. „Четата на Хаджи Димитър носи прокламации на привременно правителство в Балкана и се стреми да създаде там свободна територия, като по този начин се апелира към Великите сили за права на българския народ“, посочи професор Павлов.
„Тактиката и действията на тази чета изобщо не са авантюристични, не са някакво колективно самоубийство, както често се мисли, а са много добре обмислен ход за развитие на българския въпрос. Този ход има огромен ефект. Когато например избухва Априлското въстание, западните медии пишат, че известният Димитър е жив и е вдигнал отново бунт. Така Хаджи Димитър се превръща в олицетворение на българското Освобождение“, отбеляза ученият.
Четата е малка българска войска, която е изключително добре военно подготвена, каза Пламен Павлов. В нея има хора, които са карали два пъти военно училище – Първата и Втората българска легия, има шест или седем гарибалдийци, има участници в Критското въстание, хора със солиден хайдушки опит, какъвто е самият Хаджи Димитър. Четата има сравнително модерно оръжие, тя води военни действия по правилата на тогавашната техника и затова отначало турските потери смятат, че се бият с редовна войска.
За четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се посочва, че това е залезът на четническата тактика и започва нов етап с вътрешните революционни комитети, създавани от Левски. Такова противоречие всъщност няма, защото самият Левски е бил байрактар в четата на сливналията Панайот Хитов, посочи историкът.
„На практика това е тактика, която се прилага от целия европейски революционен спектър. Съчетание на въстание и четнически акции има при Априлското въстание, както и при Илинденско-Преображенското въстание“, отбеляза той.
Проф. Пламен Павлов припомни, че Сливен е свързан с борбата за освобождение на поробените българи в Македония. Само от рода на Хаджи Димитър в тази борба участват четирима души, което според него е ярко свидетелство за приемственост в българската революционна традиция.
Историкът посочи, че около съдбата на Хаджи Димитър съществуват много спорове, но категорични свидетелства за гибелта му практически няма. Според тогавашните турски вестници се твърди, че той е загинал на връх Бузлуджа при последната битка на четата. Парадоксът обаче е, че от 44 четници, са намерени само 23 трупа. Вероятно около двайсетина души са се спасили, каза проф. Павлов.
През 1882 година в пловдивския вестник „Марица“ се появява съобщение за това, че гробът на Хаджи Димитър се намира под връх Кадрафил, близо до днешното село Свежен. Тогава майката на Хаджи Димитър разпознава костите на сина си по един счупен зъб, те са пренесени в Сливен и са погребани в църквата в близост до дома на Хаджията.
През 1936 година във връзка със строежа на паметника в центъра на града има дискусия дали това са костите на Хаджи Димитър. Сега те се съхраняват в Сливенския музей.
Професор Павлов настоя за пореден път костите да бъдат изследвани и да се докаже техния произход, за да може да се отдаде дължимото на този герой на България, независимо дали е легендарният войвода или негов четник. Това може да стане по антропологически метод чрез възстановяване на лицето по черепа, както и чрез ДНК-анализ.
