Начало Последни новини Изгаври ли се КЗД с нас?

Изгаври ли се КЗД с нас?

Източник: Блогът на Карлос Контрера, член на ВМРО

 


В рамките на три публикации ще се опитам да направя анализ на станалото вече прословуто Решение на Комисията за защита от дискриминация, визиращо установени предразсъдъци в учебниците, помагалата и в училищата въобще. Зад евфемизма „предразсъдъци“ се крие опит да се внуши, че българската училищна среда е дискриминационна към представители на „малцинствата”. Това е първата крачка към насаждането на толерастията и в българското училище.
Комисията за защита от дискриминация е изтипосала на официалната си страница в интернет прелюбопитно свое „творение” – Национално независимо изследване на Комисията за защита от дискриминация на Република България на тема: „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за  подготвителното и основното образование”. Видно от титула на „изследването” то е част от Проект VS/2010/008/0536 “Равенството – Път към прогрес” с автори и спонсори Комисия за защита от дискриминация, Министерство на труда и социалната политика и Институт „Отворено общество – София“. Начинанието е реализирано с финансовата подкрепа на Програмата на Европейската общност за заетост и социална солидарност –  ПРОГРЕС  (2007-2013). (Решението)

С цялата помпозност на всички абревиатури, институции, организации и програми самото изследване не предлага някакво колосално проучване и анализ, а се съсредоточава върху простата задача да ни обясни колко тъпи и изостанали сме като общество и какви, всъщност, диваци сме, и как не разбираме „цивилизационните” ценности. Иначе казано става въпрос за борбата с дискриминацията в учебниците, помагалата и в училище. А тъй като дискриминация е понятие витиевато и всеобхватно, достатъчно разтегливо и удобно за тълкуване на въпросната Комисия за защита от дискриминация, то не е трудно да се усети как в цялото „изследване” се прокрадва тезата, че всичко е дискриминация и училищата ни са пълни с дискриминирани жертви.
За да не бъде анализът голословен и пълен с недоказани хипотези, откровени провокации, манипулации и неточности, както този на Комисията, представям цитати от Решението на Комисията, с което е утвърдено изследването, и съответния коментар към него.
1. Изследването се води „независимо”, така е определено то в титула на проекта, така и се цитира от Комисията. Независимостта му обаче е фикция. Съставът на изследователската група е следният:
Ръководен екип на изследването:
Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация
Лало Каменов – зам.председател на Комисията за защита от дискриминация
Есен Фикри – член на Комисията за защита от дискриминация
Експертен състав на референтна група по независимото изследване:
Ралица Сечкова – експерт по социално планиране на социалните услуги към „Уницеф-България”, Георги Богданов –  изпълнителен директор на Национален ромски център „Свети Георги”, Ванина Стоянова – етнолог, Грета Савчева – представител на Комисията за защита от дискриминация, Татяна Кметова – изпълнителен директор Фондация „Център за изследване и политики на жените” гр.София., Кристина Йорданова – главен асистент по „Българска литература след Освобождението до Първата световна война” към Софийски университет „Св.Климент Охридски”, Камелия Илиева  – представител на Комисията  за защита от дискриминация, Боян Захариев –  експерт към Институт „Отворено общество”, Проф. Ирина Колева – преподавател в катедра „Етнология” към Софийски университет „Св.Климент Охридски”, Елка Божова –  експерт „Национално сдружение на религиозните общности”, Людмила Драгоева – управител на „Център за социална рехабилитация и интеграция”, Веселина Билял  – представител на Комисията за защита от дискриминация, Станка Шейновa – експерт в Министерство на образованието, младежта и науката, Пенка Иванова – директор на дирекция в  МОМН, Мукаддес Налбант –  независим експерт в сферата на образованието, Иван Игов – Сдружение „Дружество на психолозите в България”, Методи Коралов – преподавател  в СУ „КЛ.Охридски” гр.София и експерт към сдружение „Дружество на психолозите в България”.
Ръководният екип е изцяло от Комисията, независимост – няма що! Налице са представител на т.нар. цигански фондации, двама етнолози, двама психолози, още трима представители на Комисията, представител на Отворено общество, двама представители на МОМН, един представител на интегриращите и един експерт по религиозни общности. Интересно защо в целия този екип не виждаме нито един педагог (чиновниците от МОМН да не се бъркат с педагози). Не виждам историк, който би могъл да даде оценка за историческите събития, факти и съответните исторически извори. Сред анализаторите не могат да бъдат забелязани социални работници (или преподаватели по „Социални дейности“), социолог, тъй като все пак 1/3 от този епохален труд е базиран на „социологическо изследване” – анкети, фокус групи и т.н. Въобще забележките към състава на работната група са доста, което съвсем резонно препраща към думите на дядо Славейков от Учредителното събрание „Нашите комисии се някак разкомисват”. Обективността на комисията е под всякакво съмнение, най-малкото защото там не могат да бъдат забелязани хора, които са извън парадигмата „дискриминация – интеграция – институция“, т.е. професионални интегратори, ако могат да бъдат наречени и така.
2. Първа точка от изследването бегло ни запознава с програмата ПРОГРЕС, като в краткото резюме по въпроса установявам, че в рамките на ЕС съществуват и подобни безумия, които щедро пилеят пари за точно такива „изследвания”. По нататък експозето се разпростира накратко върху дейността на Комисията за защита от дискриминация. Безсмислието на този административен орган е безсъмнено, защото всъщност Комисията води един квази процес по правила, въз основа на които и най-богобоязливият може да бъде изкаран дискриминиращ и порицан. Все си мисля, че установяването на случаи на дискриминация следва да бъде от компетенцията на съда, защото единствено той може обективно да проведе истински процес със събиране на всички необходими факти, доказателства и да се използват всички доказателствени средства.
По нататък откриваме методика, по която е съставено изследването, а също така и, че целият процес се е заключавал в три етапа – прочит на учебници, анкетиране и фокус групи (без участие на социолози, което поставя под всякакво съмнение метода, начина и обективността на резултатите) и накрая пак фокус групи. Оказва се, че цялото изследване е базирано на извадени и коментирани извън контекста цитати от учебници и на някакви анкети и фокус групи. Добре е известно, че резултатите от едно такова проучване могат да се извадят от контекста, а самите въпроси могат да се зададат по такъв начин, че да насочват към определени отговори. Ето защо за тези неща има цяла наука и тя се нарича социология. Сядането и писането на въпроси и организирането на фокус групи от психолози не може да претендира за достоверност що се отнася до анализ на обществените нагласи. Представително би могло да бъде за менталния статус на анкетираните, но не и да служи за обществена извадка.
3. По същество – констатации по признак „пол”. Откривам следния фамозен цитат:
„Изследваните учебници изписват професиите в мъжки род – зидар, работник, служител, шофьор и т.н. Може да се приеме, че тази тенденция е предпоставка за изключване на жената изобщо от професионалната роля, тя не е представяна през професията, а през позицията на майка, съпруга, домакиня“. Най-интересното е, че съставителите на въпросното изследване, сред които и главен асистент филолог от СУ, не са успели да установят, че думата „зидар“ в установената правописна норма няма женски род, същото се отнася и за думата „шофьор“. Това е нагледен пример за цялата предубеденост, наукоподобност и спекулативност на изследването.
По- нататък се установява, че ноторни факти се тълкуват превратно – „Например  учителската професия е приоритетно женска и в текстовете, и в илюстрациите. Учителката наследява майчинските функции в публичното „семейство” на училището, тя фигурира през социалната грижа за детето“. Ами, информация за пишущите изследването – всъщност учителите от женски пол са мнозинство. И какво променя този факт? Абсолютно нищо. Проблемът е превратното му тълкуване в угода на някаква толерантност и недискриминация.
„Липсват примери за жени архитектки, художнички, дизайнерки“ е записано след това. Затова пък удобно е пропуснат факта за споменаването в учебниците за Райна Княгиня, баба Тонка Обретенова, баба Неделя и т.н. Ето как от един изопачен факт в едно изследване се ражда една лъжа – за ширещ се сексизъм в българското общество. Е, не е такова, не е било, няма и да бъде.
Нататък откривам поредното фамозно заключение: „В учебниците са редки примерите за нови форми на семейство като например самотни майка или баща или родители с деца от други бракове, осиновени деца и т.н. Тази семейни форми са вече познати и приети в обществото и тяхното игнориране в учебния материал води, от една страна, до стереотипизиране и нормиране на представите за семейството, а от друга, до дискриминацията на децата от такива семейства, които не се вписват в „традиционната“ представа”. Този цитат освен, че по логическото си заключение се приближава до безумието, няма почва в действителността, той може да хване дикиш в някой учебник по теоретична психология, но едва ли в практиката. Връщайки се назад във времето не откривам сред своите съученици стериотипизиране на представите към мен например, задето съм от семейство на самотната майка. Същото не съм забелязал и при съученици полусираци, при съсед – осиновен и т.н. Очевидно емпиричният опит на изследващите се базира върху едно голямо нищо. Да видим колко са случаите на дискриминираните по този признак – едва ли има и представителна извадка, защото това е изкуствен проблем, настойчиво раздухван с цел неясна. Измислянето на проблеми и измисленото им решаване няма да доведе до резултати.
4. В анализът по признак раса откриваме следните писания: „Анализът показва, че в прегледаните учебници като цяло само епизодично се констатира присъствието на етнически малцинства, не се представя специфичния принос на различните етнически общности към етнокултурното многообразие в страната”. На първо място в България етнически малцинства няма. Какъв ли е този специфичен принос? Комисията мълчи и оставя четящия да се чуди. А е очевидно, че Комисията настойчиво лобира за представяне на циганския принос към етнокултурното многообразие, доста дискриминационно нали? За да затвърдя тази теза, представям следния цитат – „Макар и в художествен текст, „човекът от своята раса” е разпознаваем чрез това, че е „дрипав като плашило, гол, гладен…”. Този разпространен стереотип за външния вид на ромите е допълнен с подозрението от страна на представител на властта, че героят е съмнителен и „за всеки случай – затворен”. „Гласът на гуслата” и темата за любовта не променят тази отрицателна представа. Стр. 57 – „Манго и рибарят”, „Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома, да се похвали на циганката…  … – Защо ти е кожух? – рекъл рибарят. – Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим: дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти , и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!”. Комисията се е отдала на дискриминационен анализ на текст на „Гласът на гуслата” от Елин Пелин и аха е на крачка да обяви писателят за беснеещ расист. Дискриминацията иде от там, че Елин Пелин е имал неблагоразумието да взема да опише действителността и без да подозира, че моралният съд на административния орган ще го заклейми като расист в едни по-нови времена. Умилителен е повърхностният и да го кажем направо инфантилен и буквоядски, формалистичен анализ на едно литературно произведение. Нещо, което нашите учители по литература винаги са се опитвали да предотвратят. Е, с членовете на изследователската група, явно са се провалили. Същата констатация можем да направим и за тълкуванията им по „Манго и рибарят” на Георги Райчев.
Следва друго култово умозаключение „В по-голяма степен отсъстват учебни помагала за деца – билингви, т.е чийто семеен или майчин език не е български“. А ние все си мислехме, че целта на интеграцията е да изучат неграмотните цигани поне българския език, между другото провъзгласен от Конституцията на Р България за официален. Учебните помагала за билингви могат да се ползват в часове по СИП например, но не вярвам идеята да срещне ентусиазъм сред учещото се братство. Вайкането на Комисията по този въпрос е направо смешно, като се има предвид, че циганската азбука май още не са я измислили. Парадоксалното е, че една циганска партия се обявява срещу това, което сериозно разклаща устоите на комисарската теза.
И за да бъде скандалът пълен – Комисията посяга към Ботев и го подлага на яростна критика от гледна точка на съвременните „принципи” на евроатлантическа толерантност (едни нейни представители сриват в момента цигански катуни и гонят циганите да се прибират кой от къде е). В анализа на Комисията четем следното откровение свише „Пример упражняване за правилно неправилно цитиране „… да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище…“. Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище”. Приведеният текст би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране.
„Български език”, 7. клас, изд. къща „Анубис”, 2011. Стр. 4 – „Начален преговор“. Преговорът е чрез откъс от „Серафим“ на Йордан Йовков, „Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец!“. Запишете в тетрадките си поне един контекстов синоним на фразеологизма изпаднал германец.“ („изпаднал германец”  – човек с окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен). След Първата световна война,  в България е имало много представители на движението Wandervögelbewegung, които са били в неугледен вид, просели са по кръчмите и са нарушавали стереотипната представа на българите за германците – спретнати, чисти, почтени, заможни. Цитатът от Йовков не може да се тълкува като пряка дискриминация, но последващата задача чрез повторението на фразеологизма и чрез самостоятелното търсене на синоним, е пряк път към създаване на стереотип.
„Литература” 7 клас изд. къща Анубис, 2011 – Художествен текст  Стр. 10, 18, 22 -„Свободолюбие и героизъм“ , „На прощаване“  от Христо Ботев,
„…Но кълни, майко, проклинай
Таз турска черна прокуда,
Дето нас млади пропъди
По таз тежка чужбина –
Да ходим, да се скитаме,
Немили, клети, недраги!…”
„Турска прокуда, беснеещ турчин, турците…убиват, позорят.. и т.н.“. При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното  отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници. Липсва  съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления.”
Коментарът е излишен. Подобна височайша безсмислица може да бъде само платена или плод на помътен разум. Вероятно Комисията предлага да конфискуваме всички издания на Ботев, да ги запалим и унищожим, че сакън някой може да си пренесе отрицанието върху някого. Безумия, пак безумия. По цял ден се дрънка за демокрация и човешки права, а предлагат да цензурираме учебници, за да са политически коректни. Тези хора трябва да бъдат узаптени, закрити, а може и още нещо. Незабавно! Учудвам се само, че главен асистент по Българска литература може да участва и да се подпише под този пасквил и комплот. Утре ще забранят и химна на държавата по тази логика. Нека напомня на самозабравилите се комисари, че историческите факти, събития, а и литературата и обективираните в нея исторически факти и събития, не могат да се оценяват от съвременна морална, етична, законова и друга гледна точка. Причината е проста – тогава тези императиви не са съществували въобще или са били съвсем различни. Като се замисля, скоро може да забранят „Политическа зима”, защото навява неприятни алюзии за днешното управление. Колко му е, ще спретнат един доклад, че не е политическо коректно да се пише срещу властта, както отбеляза един приятел, политически анализатор.
Разборът на комисарите завършва със „Необходимо е учителите да избягват европоцентристките внушения при въвеждане на понятията за цивилизация и обществено развитие – учителите да допълват с кратки обяснения за Изтока, Америките и пр., за да не се формира изцяло евроцентристка представа за света, която сама по себе си може да формира расови предразсъдъци. В учебниците по Литература в авторските въведения към различните раздели могат да се използват възможностите за вмъкване на темата за толерантността към етническите малцинства и към различните, гарантиране на равнопоставеност и послания за превенция на дискриминацията към различните на етнически или расов признак„. Нуждаем се от тълкувание на еврооцентристка представа за света, може би се има предвид факта (не им е било удобно да го напишат), че Азия се населява от предимно от монголоидната раса, Африка предимно от негроидната и т.н. Едва ли тези факти могат да ни изненадват, но очевидно у някои мозъци се забелязва вайкане, че някой в някое училище в България може да си помисли, че Земята е плоска и светът свършва на Херкулесовите стълбове на Гибралтар. Недай си Боже някой да помисли, че европейската цивилизация е основала да кажем сегашната северноамериканска. Расизъм, чудо.
По-надолу: „В познавателното съдържание на по-голяма част от учебните комплекти не съществува акцент по междукултурно образование, мултиетническо образование или образование в междуетническа среда, изключения са на изд. „Просвета” – Програмна система „Ръка за ръка”, учебен комплект на издателство „Д.Убенова”, учебен комплект на издателство „Булвест” – първи  вариант, учебен комплект на издателство „Геа Либрис”  предназначен за деца от ромски и турски произход”. Както коментира един приятел „Тъжно!”. Сарказмът в случая е напълно подходящ, защото горният цитат е еманация на вилнеещия либерален фашизъм – да зачеркнем постиженията на едни или други и всички да бъдем равни. Или насила да намалим критериите, защото имало такива, които не ги покривали. Е, хората като индивиди не са с равни възможности и колкото и да се напъват подобни изкуствени организации няма да променят този факт.
Бих желал да получа дешифровка на понятията „междукултурно образование“, „мултиетническо образование“ и т.н. Така написано излиза, че всички трябва да учим цигански диалекти, защото някои от циганите не знаят български и няма особен успех и сега с усвояването му в училищата. Постановка абсурдна, но легитимирана от горния цитат, дело на групата изследователи.

(Продължава следващите дни във втора публикация)

 

 

 

 

Последни Новини

ВМРО: Готвят ли нова сглобка ПП-ДБ и ГЕРБ?

Днес Деница Сачева е завила, че времето на сглобката не е било загубено. По думите ѝ имало постигнати нелоши текстове по едно...

Карлос Контрера: Новият бюджет на София гарантира хаос, анархия и пълен батак

Зачеркнаха всичките ни добри идеи и за транспорт, и за инфраструктура, и за екология, и за образование и спорт, посочва общинският съветник...

Каракачанов: Може да се появи политическа алтернатива, която да предизвика интереса на отвратените от сглобката

Според мен и вчерашният позорен ден в парламента и целият този пазарлък, който горе-долу от един месец тече, отврати българите. Тук има...

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir