Източник: Е-вестник
Автор: Нели Томова
Хората в Добруджа ще останат без вода, с обезобразена земя. Какви са последиците в САЩ?
На фестивала „Сънданс” през 2010 година един американски документален филм получава специалната награда на журито. Този филм никога не е бил прожектиран в български киносалон, но темата, която разглежда, година по-късно се оказва от особено важно значение за България.
„Газланд” („Gasland”) на Джош Фокс е филм, който разследва проучването и добива на шистов газ в САЩ чрез технологията хидравлично разбиване. „Газланд” е филм, от който те побиват тръпки. Районите, в които се добива газът, са превърнати в лунни пейзажи, сред които се извисяват бетонни сонди и проблясват изкуствени езера с отровна вода. Тежки машини и огромни цистeрни сноват напред-назад. Хората, които живеят наблизо, боледуват. От чешмите тече вода с особен цвят и мирис, която не става за пиене, но се възпламенява, когато доближиш до нея запалена клечка кибрит. Апокалиптичната картина е следствие от замърсяването, до което е довел добивът на шистов газ в някои области на САЩ. Граждани и природозащитници се страхуват от възможността подобна картина да изникне и в житницата на България, в сърцето на Добруджа.
За евентуалните проучвания и добив на шистов газ в България се заговори усилено в средата на юни. Тогава правителството обяви, че е дало петгодишно разрешение на компанията „Шеврон” да извърши проучване на свой риск и за своя сметка за нефт и природен газ в площта “Блок 1 Нови пазар”, която се простира на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Сумата, срещу която „Шеврон” придобива правото на проучване, е 30 милиона евро. Информацията предизвика бурни реакции и серия от протести от страна на граждански и екологични организации. Повечето засегнати общини също се обявиха против евентуални проучвания.
Въпреки че темата беше широко дискутирана, обществото у нас като че ли все още не е достатъчно информирано и малко хора си дават сметка за опасността дори само от проучването за шистов газ.
Това е природен газ, затворен на голяма дълбочина в шистите (най-общо скали, състоящи се от малки шупли). Тъй като газът не е под налягане, за добиването му се използва т. нар. хидравличен удар – хидравлично разбиване или „фракинг”. Вертикална сонда пробива земята на дълбочина 3000-5400 метра, после навлиза в земните недра хоризонтално. В сондажа се вкарва коктейл от вода, пясък и над 700 химични съединения под много високо налягане, които действат като взрив, за да се разцепят скалите, да се освободи газът и да се изкара на повърхността смесен с водата, от която трябва да се отдели. При проучването технологията е същата, като хидравличният удар е в края на вертикалния сондаж, а скъпият хоризонтален рядко се прави.
Фракинг технологията се използва масово в САЩ, където са и най-големите залежи на шистов газ в света. Компаниите от бранша търсят нови терени в Индия, Китай и Европа и прокламират добива на шистов газ като възможност за справяне с енергийната криза и икономически изгоден ход за енергозависимите държави. Въпреки че от бизнеса твърдят, че технологията е безопасна за природата и здравето на хората, различни разследвания, сред които и документалният филм на Джош Фокс, показват обратното.
Съмнения относно технологията се пробуждат още през 2005. Тогава в САЩ влиза в сила нов енергиен закон, който изключва добива на нефт и газ от Закона за защита на питейната вода, както и от законите за чистота на въздуха и водите. Опасенията се потвърждават от замърсявания в различни райони и към момента технологията на хидравличния удар е забранена в 16 щата и 65 града под една или друга форма.
В Европа Франция стана първата страна, забранила хидравличното разбиване, и наскоро анулира три разрешителни за проучване за шистов газ на територията си. Англия спря сондажите, след като те причиниха леки земетресения в района. Междувременно прогнозите за Полша са, че страната разполага с огромни залежи от шистов газ, чиято експлоатация може да й помогне да излезе от енергийната си зависимост от Русия и от вносител да се превърне в износител на енергия. Полша упорито лобира срещу евентуални европейски регулации в тази област, но резултатите от проучванията там са противоречиви и доста далеч от прогнозните.
„Няма цена, която да изплати евентуална екологична катастрофа”, смятат природозащитници. За да се осъществи един единствен хидравличен удар (който се прилага както при добива, така и при проучването) се използват около 20 000 тона вода и то във време, когато водата все повече се превръща в дефицитна стока. Химикалите, използвани за разбиването на скалите, включват опасни за здравето на човека вещества, чието евентуално попадане в околните почви и води би довело до необратими последици. Водата никога повече не може да бъде пречистена напълно и да бъде годна за пиене или поливане.
Технологията на хидравличното разбиване е особено неподходяща за гъстонаселени райони с множество подземни води, каквато е територията на България. Теренът, който е даден за проучване на „Шеврон”, се намира над най-големия вододаен хоризонт в страната, който се простира на 13 033 кв. км и осигурява водата на цяла Добруджа, Северното Черноморие и Лудогорието. Всичките сондажи минават през този хоризонт. Ако една единствена сонда даде дефект, водата ще бъде безвъзвратно замърсена. Вододайният хоризонт е изчерпаем, но в него се просмукват капилярни води, които се издигат от по-ниските нива. „Голяма част от водата, с която се сондира се връща обратно в сондажа и остава завинаги под земята. Никой няма как да прогнозира дали тези отрови няма да достигнат до водния хоризонт. Възможно е такова отравяне да настъпи дори след 10-15 години или при първото земетресение”, казва Мариана Христова, участник в Гражданската инициативата срещу проучването и добива на шистов газ по технологията на хидравличния удар.
Ограничените възможности за мониторинг и контрол също притесняват активистите от гражданските организации. В България липсват и опитни експерти, които да оценят обективно това, което се случва – има експерти „на парче” – хидролози, сеизмолози, геолози, но не и специалисти, способни да дадат обективна оценка за целия процес. Икономическата полза от евентуалните проучвания и добив на шистов газ също е под въпрос – на световната карта за залежи на шистов газ България е обозначена с жълт цвят, тоест страна, в която има находища, но ресурсите в тях не са оценени.
Разрешението за проучване е дадено на „Шеврон”, без предварителна екологична оценка на целия проект , а договорът е подписан, без изобщо фирмата да представи такъв работен проект. За проучване според Министерството на околната среда и водите се предвижда единствено Екологична оценка по реда за биоразнообразието, което означава само съвместимост със зоните на НАТУРА 2000, което е крайно недостатъчно. Оценка за въздействие върху околната среда (т. нар. „ОВОС”), която пък касае всяко конкретно място за сондаж, би трябвало да започне, едва когато фирмата сключи договор за добив с търговска цел. „Престъпление е да се разрешава прокарване на такива дълбоки сондажи, преминаващи през водоносни хоризонти с национално значение, без екологична оценка, която е и задължителна по закон!”, се казва в становище на Коалиция срещу минните замърсявания.
В средата на септември граждани запознават премиера Бойко Борисов с рисковете от метода за проучване и добив на шистов газ на среща в Министерски съвет, на която присъстват и министрите Нона Караджова и Трайчо Трайков. След срещата премиерът обещава, че ще проучи по-отблизо проблема и няма да допусне добив на шистов газ, ако това застрашава околната среда. „Въпреки протестите и обещанията, „Шеврон” вече разполагат сеизмологичен кабел, който е първият етап от проучванията, в района на Провадия. От противоречивата информация, която ни дават всички , и Трайчо Трайков, и Нона Караджова, и Бойко Борисов, доколкото ние разбрахме, договорът е подписан от българска страна, но не е върнат с подпис от „Шеврон”. Тоест, ако те подпишат, договорът е факт, за сметка на това „Шеврон” има разрешение за предварително изпълнение”, казва Мариана Христова, която е сред присъствалите на срещата.
„В такива моменти гражданите се оказват в най-правилната позиция. Защото те наблюдават крайния резултат, който вече се е случил в други точки на света. И не могат да бъдат залъгвани с експертни мнения и обещания ”, смята Мариана Христова. До този момент повече от 23 хиляди души са се обединили срещу добива на шистов газ в няколко групи във фейсбук. Исканията им са обобщени в три основни точки – мораториум върху използването на технологията хидравлично разбиване за проучване и/или добиване на шистов газ в България; оттегляне на предложенията на България договор за проучване и/или добив към всяка фирма, която използва технологията хидравличен удар, включително все още неподписания договор с „Шеврон”; законова забрана за използването на същата технология на територията на България.
Гледайте филма „Газланд” в сайта „Е-вестник” тук.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Обзор на позициите, интервютата и публикациите за добива на шистов газ в Североизточна България. ВМРО протестира срещу възможността опасното проучване и добиване на шистов газ да бъде разрешено. Действията на ВМРО са част от начинанието на Организацията Зеленото е родолюбие.
Снимка: Юлиян Христов
8 октомври 2011
