Текст от блога на Костадин Костадинов kostadin.eu
Велики четвъртък 2009 г. Три дни преди Великден. Румънският свещеник Габриел Григореску се появява в българската църква в Букурещ “Св. Пророк Илия” и настоява да служи света литургия на румънски език. Заявява, че е пратен от името на румънския патриарх Даниил и без много церемонии измества служилия 19 години в храма отец Петър Тотев. Службата, която до този момент е звучала на български и румънски, преминава изцяло на румънски, а занапред българският свещеник ще може да служи само заедно с Григореску.
Малко преди това в Букурещката архиепископия е поставен въпросът българите да плащат месечен наем за църковната канцелария от 450 евро. Впоследствие въпросът отпада, тъй като помещението ще се ползва от Григореску, а Тотев ще има право да го ползва заедно с него. Не така обаче стои въпросът с офиса на дружеството на българите в Букурещ “Братство”, който се помещава в сградата на хана “Колця”, прилежащ към църквата. Неговият председател Лука Велчов уточнява, че са му поискали месечен наем от 600 евро за две стаи.
Организациите на българите в Румъния отправят протестно писмо до румънския патриарх Даниил. То е подписано от стотици наши сънародници, както и румънци, руснаци и украинци. Забележете, дотук българската държава и църква не са се намесили.
Според нашите мъдри държавници и църковници в основата на станалото през Страстната седмица стои сложен юридически казус. Черквата “Св. пророк Илия” е дадена за временно ползване на българската общност в Букурещ през 1954 г., докато събратята ни си построят нов храм, тъй като по време на комунистическия режим са отнети редица наши имоти. Те още не са върнати, а междувременно някои от тях са разрушени.
Минава една година. Отново малко преди Великден, без задължителното предварително обсъждане и липса на документ, който да анулира решението на Светия синод от 1954 г., на 9 април Букурещката архиепископия назначава за единствен енорийски свещеник Габриел Григореску, който прибира ключовете от храма от отец Петър. Повече от хилядогодишното българско църковно присъствие на север от Дунав приключва, засега. Как реагират мудрочелите наши държавници и църковници?
Българската патриаршия цели два месеца след пропъждането на българите от храма, отправя плаха молба до патриарх Даниил да и бъде отстъпен парцел, равен на загубения, за да си построи своя църква. Румънците отговарят уклончиво, но внезапно само преди дни вдигат мизата. Румънският патриарх бил склонен да даде необходимия парцел само ако получи равностоен във Видин за построяване на румънски храм. На това място е необходимо да направим важното уточнение, че през цялото време в София действа необезпокоявано румънската църква „Св. Троица“. С други думи, румънците разполагат със свой храм в България и не им е нужен втори. Това би означавало нарушение на църковните граници, които се пазят точно толкова ревниво, колкото и държавните. Разрешението за строеж на румънска църква във Видин би било равносилно на отстъпване на територия. От наша страна засега ни вопъл, ни стон.
Като заговорихме за държава обаче… „При мен все още няма постъпило писмо с промененото решение на румънския патриарх Даниил. Въпросът за българския храм в Букурещ е важен и ако има промяна в намеренията на Светейшия, ще проуча въпроса основно”, коментира проф. Божидар Димитров – министърът без портфейл, който отговаря за българите в чужбина. Странно, държавникът ни се нуждае от писмо, вместо сам да провери по телефона каква е ситуацията. Отново е важно да отбележим уважението, с което велемощният ни министър говори за румънския архипастир. Светейшия. Чудно как още не го е поканил в България да строи църкви и да му целува ръка, както вече по навик прави с предстоятеля на фанариотската глутница и именуващ се вселенски патриарх Вартоломей.
Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Вече втора година българите в Букурещ и цяла Румъния са оставени без свой храм, което е грубо нарушение на църковните канони. Нарушава се принципа на равнопоставеността в църковните взаимоотношения между двете православни църкви. Впрочем румънците отдавна пропагандират сред отделни влахоезични българи край Дунав, засега без особен успех. От своя страна ние нямаме никаква дейност сред близо половинмилионното българско малцинство в Румъния, което се претопява от столетия. Унищожаването на българската църква е последното действие от драмата на българщината на север от Дунав. Драма, започнала със системната асимилация на българите след 1878 г., забрана на българския език, забрана на българските училища и конфискуване на българските църкви. А България безучастно гледа тази трагедия вече 130 години…
