Диляна Стоева, младежка организация на ВМРО
Младежи от ВМРО боядисаха в цветовете на националното знаме част от строителната ограда около т. нар. паметник пред НДК.
ВМРО в София от години настоява за окончателно премахване на злощастния „паметник пред НДК” и за възстановяване на разрушеното от комунистите паметно място на бойците от софийските полкове. Акцията на младежите от ВМРО бе ден след отбелязването на Архангелова задушница с нейното традиционно честване на паметта на падналите воини. Седмици след това оградата отново е издраскана.
И само няколко дни по-късно някой вече се беше подписал на стената. Проблемът не е толкова в това, че някой комплексиран пубертет се е „тагнал” на проклетата стена. Все пак е прясно боядисана – трябва да се направи на герой и после да тръби за това седмици наред по знайни и незнайни форуми. Проблемът е защо трябва да се случи върху трибагреника, точно под нарисувания Кръст за храброст. Явно е някаква храброст. Понятията и ценностите в България са вече дотолкова размити и са се изродили, че човек просто не знае какво да приеме за нормално и какво – не.
„Всяко стадо си има своята мърша” е казал мъдрият ни (вече спорно твърдение) народ. Но в случая по-точно би било да се ползва друга народна мъдрост: „На една каца с мед й стига една лъжичка лайна”. Тагът на въпросния пубер, с умствен потенциал на охлюв-пенсионер, показва всъщност заинтересоваността на българите към всичко, което се случва в държавицата ни. Не стига, че е малка, ами и ние вече пет пари не даваме за нея – не ни пука кой ни управлява и как го прави, не ни пука и кой от къде краде, защото „всички крадат”. И е факт, че сме като мароканските скакалци – като се изчерпят ресурсите и заминават на друго място. В нашия случай – емигрират. Та и българският патриотизъм, и той така – емигрира.
Само че има една малка, но важна, подробност – отивайки в друга държава, не трябва да забравяме, че тези там не са като нас скакалци, а истински патриоти. Затова никога няма да видите надраскано испанско или френско, или руско, или което и да е друго знаме. Защото тези там не са скакалци и милеят, за разлика от нас, за всичко родно, пазят го и се гордеят с него.
22 ноември 2010
