Начало Блог Корпорацията ДПС

Корпорацията ДПС

Със засилването на позициите си във властта партията на Ахмед Доган укрепва и корпоративния модел на политиката

Материал на „Капитал“

Снимка: © Надежда Чипева, С икономическата си власт и политическите протекции на Доган Делян Пеевски се превърна във фактор в ДПС без да е член на партията

Всеки, който е гледал официалното откриване на работата на новия парламент, няма как да не му е направило впечатление една сцена. На първия ред в пленарната зала до новия лидер на ДПС Лютви Местан беше седнал Делян Пеевски, а до него близкият до медийния магнат негов колега и член на централното оперативно бюро (ЦОБ) на партията Камен Костадинов.

Тогава подредбата на тройката предизвика леко учудване, усмивки сред депутатите от ГЕРБ и един резонен въпрос. Учудване, защото като народен представител от ДПС в предишното Народно събрание Пеевски почти не идваше на работа в парламента и нито веднъж не взе думата за изказване в пленарната зала. Усмивки, защото контролираните от ДПС депутата вестници от „Нова българска медийна група“ в продължение на повече от три години безрезервно подкрепяха политиката на предишните управляващи от ГЕРБ, но малко преди изборите се обърнаха срещу тях. До степен, че раздуханият скандал с намерените в печатницата в Костинброд бюлетини в деня за размисъл преди вота, ако не промени съществено изборния резултат, със сигурност оказа влияние върху разпределението на мандатите в новия парламент.

Отговорът на въпроса пък за демонстративната близост между новия лидер на ДПС Лютви Местан и народния представител беше даден много скоро с избора на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), което стана причина за продължаващите вече месец и половина протести на граждани в София. Нещо повече – оказа се, че Пеевски е и един от ключовите архитекти на правителството на Пламен Орешарски чрез част от назначенията на близки до него хора в изпълнителната власт.

От тях най-видим е случаят в министерството на младежта и спорта. За началник на кабинета на министър Мариана Георгиева (от квотата на ДПС) беше назначен Николай Боршуков. По времето на управлението на тройната коалиция той беше директор на държавния резерв и пряко подчинен на тогавашния зам.-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски, в чийто ресор попадаше структурата. За директор на „Националната спортна база“ пък беше назначен отново Марио Приджамов, който по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски започна приватизацията на столичната зала „Универсиада“ от близка до Пеевски фирма, която впоследствие продаде дела си на фирма на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Въпреки че хората по улиците изсипват гнева си предимно срещу Орешарски, Станишев, Мая Манолова и като цяло представители на левицата, всъщност сериозна част от скандалните назначения в новата власт идват от ДПС. През годините движението успя да изгради уникален модел, който не само не се повлиява от обществените настроения срещу него, но по всичко личи, се засилва. Отстрани изглежда, че логиката, по която ДПС избира голяма част от хората си във властта, е обърната – има значение дали някой е компрометиран, но това е аргумент за назначението, не за оттеглянето му от публична длъжност.

Политиката на знака

В ДПС обичат знаците. Когато Ахмед Доган беше все още председател на движението, по това кой от заместниците му следва лидера и как се подрежда след тях ръководството на партията при официалното му появяване в парламента или на някой от партийните форуми политиците от останалите партии журналистите и дори редовите членове на ДПС се ориентираха кое от крилата в партията е изпаднало в немилост пред лидера и кой в момента е силният човек до Доган.

Знакът с демонстративното сядане на Делян Пеевски до Лютви Местан при откриването на парламента имаше няколко адресата.

Първо, демонстрацията на близостта между депутата и лидера беше насочена към коалиционния партньор от БСП. Посочването на Пеевски като силната фигура след Местан трябваше да покаже на социалистите, че кръгът около Корпоративна търговска банка (КТБ) и неговото политическо представителство в лицето на Делян Пеевски ще бъде решаващ при определянето на правилата на играта в коалицията БСП – ДПС. Затова и почти нямаше депутат от БСП, който да не беше шокиран от предложението Делян Пеевски да оглави ключовата Държавна агенция по национална сигурност, но само малцина дръзнаха да гласуват открито „против“ кандидатурата му в пленарната зала. Това е и причината в БСП да роптаят срещу други назначения на ДПС в изпълнителната власт като това на областния управител на Софийска област Емил Иванов, но да нямат механизми да се противопоставят. Гласове против имаше и за новото министерство на инвестиционното проектиране, за което се твърди, че е предложено от движението и е под негов контрол, но те също си останаха само на ниво възмущение сред някои от депутатите на БСП.

Няма как обаче социалистите да не са наясно и най-вече лидерът им Сергей Станишев, че в случая въпросът опира до това дали да направят компромис и да се съобразят с властовите апетити на ДПС и по-специално на икономическия кръг „КТБ – Пеевски“, или да се противопоставят, което обаче би им струвало загуба на властта. Станишев вече има опит с партньорството с ДПС от времето на тройната коалиция. Именно на него му се наложи в качеството си на премиер да уволни Делян Пеевски като зам.-министър на бедствията и авариите заради съмнения за корупция и само няколко седмици след това да го назначи отново на поста.

Снимка: © Надежда Чипева, Докато беше жив президентът на „Мултигруп“ Илия Павлов използваше ДПС за прокарване на икономическите си интереси

В БСП със сигурност са наясно и с шутовете, които обича да раздава ДПС и раздаваше на коалиционните си партньори през последните 20 години. Примерите от недалечното минало никак не са малко. И винаги са поставяли коалиционния партньор пред тежката дилема – или да се раздели с властта, или да се съобрази с исканията на ДПС. През 1992 г. тогавашния премиер Филип Димитров и кабинетът на малцинството на СДС загуби подкрепата на депутатите от парламентарна група на ДПС. В резултат на това при поискания от Димитров вот на доверие правителството му падна с помощта на ДПС, част от сините депутати и БСП. Показателен беше фактът, че след това мандатът отиде в ДПС и с подкрепата на социалистите беше съставено правителството на Любен Беров. Именно от него тръгна възходът на една друга икономическа групировка, чиито интереси дълги години защитаваше ДПС – „Мултигруп“.

Гневът на Доган изпита и Симеон Сакскбургготски. Малко преди края на мандата на правителството му заради отказа му да смени земеделския министър Мехмед Дикме, от когото движението оттегли подкрепата си, и заради опита за приватизацията на „Булгартабак“ ДПС предизвика политическа криза в коалицията. Дясната и лявата опозиция заедно с отцепилите се от царската формация депутати от „Новото време“ свалиха тогавашния председател на парламента Огнян Герджиков със задкулисната помощ на ДПС и заплашиха с бламиране на собственото си правителство. И само смяната на Дикме и спирането на приватизацията на тютюневия холдинг спаси кабинета „Сакскобургготски“ от падане. При продажбата на „Булгартабак холдинг“ по времето на управлението на Бойко Борисов на руската ВТБ бнк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital, сделка, зад която обаче се твърди, че стои КТБ, от ДПС нямаше никаква реакция. Даже напротив – продажбата на тютюневия холдинг беше подкрепена от депутатите от движението.

Очевидно решението на лидера на БСП Сергей Станишев сега е да запази властта на всяка цена, без да е ясно какви последици ще има това за социалистическата партия. Покрай скандала около избора на Пеевски той се опита да обясни решението с това, че депутатът от ДПС преживял „катарзис“ и едва ли не само той можел да се противопостави на ГЕРБ. Такова обяснение дават и от ДПС. Едва ли обаче само това е причината. Антонина Желязкова от Международния център за развитие на малцинствата – изследовател, който следи от близо процесите в турското малцинство, е на друго мнения. Според нея през целия период на прехода ДПС и БСП са имали зад гърба си едни и същи икономически субекти. Подобна връзка вижда и социологът Антоний Гълъбов. „Единственият партньор, който ДПС традиционно избира, е БСП. Представата за това, че ДПС може да се коалира и наляво, и надясно, не е вярна. Като произход и дизайн на структуриране то е прекалено тясно свързано с БСП“, смята той.

Последни Новини

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Каракачанов, ВМРО: Сглобката получи своя удобен лубрикант – Костадин Костадинов

Вчера Костадин Костадинов отново излъга. За пореден път неговата лъжа беше насочена не към някой друг, а към...

Красимир Каракачанов: Наблюдаваме евроатлантическо танго

Крайно време е българите да се събудят и да изхвърлят сглобката от политическата сцена На родната политическа сцена в...

Александър Сиди: Статистиката на МВР за броя нелегални мигранти е лъжа

Тенденцията нелегални мигранти да минават границата ни е опасна. Статистиката на МВР за броя нелегални е лъжа, не отговаря на истината. Не...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir