Интервю на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов пред „Тарго медия“
Костадин Костадинов е заместник-председател на ВМРО. Той е на 32 години от Варна. Автор е на филма и книгата „Третата национална катастрофа”. След представянето им в Търговище той беше любезен да даде специално интервю, в което очерта перспективите за страната, предвид серизната демографска криза, която се вещае от редица специалисти.
Г-н Костадинов, какво е впечатлението от търговищкия регион?
Той е един от онези региони, които, странно защо, ги наричат смесени. Не ми става ясно какво точно се смесва тук и как точно се смесва, но така или иначе тук има представители на други етнически групи, освен българите. Това което прави впечатление е, че тук българите стават все по-сериозно малцинство. Отстъплението е много видимо и от година на година стават все по-малко и по-малко. Най-трагичното е, че те стават по-малко в областния център, който е бил 66 % български през 2001 г. Ако на това преброяване ние българите сме 55-60 %, ще трябва много сериозно да се радваме, защото има вероятност да се окажем 50 на 50 със всички останали в града и общината. Иначе, като цяло, в търговищка област има само две общини, където българите са мнозинство – Търговище и Попово. Като Попово е най-българската със 71 % българско население. Но и там процесите са изключително неблагоприятни. По време на обиколката за филма снимах кмета на село Бракница, където някога е имало 1500 души население, сега са 40. Това се забелязва и на други места в страната. Тук обаче е свързано с циганизиране на големи територии в областта.
Каква е тенденцията?
След 20 години да станем малцинство в национален мащаб. По отношение на Търговище ще е по-скоро, защото хората, които искат да се рализират по някакъв начин, емигрират. Но това едва ли е нещо, което трябва да се обяснява на някой, който е роден и израснал в Търговище и то от някой отвън. Но това важи и за по-големите градове. Аз съм от Варна и половината от съучениците ми, с които завършихме през 1997 г. гимназия, ги няма в България. И това е Варна – град с възможности. Какво да говорим за по-малките градове. Имайте предвид, че Търговище е областен център. Какво да кажем за един град като Опака или Антоново?! Ситуацията е доста тежка и плачевна. Липсва държавна политика по отношение на провинциалните региони в страната. Тя не може да бъде еднаква за всички. Няма как да бъде еднакъв подхода към Трън и към Омуртаг. Истината е, че на никой не му пука какво се случва извън София. Хората, които биват избирани за депутати от родните си краища, отиват и започват да живеят в София. Откъсват се от региона си и когато наближат избори се сещат, но само за да привлекат някой глас повече за себе си или за партията.
Тогава в София и големите градове как гледат на демографската заплаха?
Не вярват, че има такъв проблем. Ако си спомняте, покрай сегашното преброяване, излязоха прогнози на Центъра за демографска политика, че българите ще станат 800 хил., примерно след 40 години. И веднага това беше заклеймено. Не било вярно това. Българите щели да са цели 5 милиона!!! Възможно е, но това ще бъдат всички граждани на територията на страната. Колко от тях ще бъдат българи така и не беше съобщено.
Вашите прогнози какви са?
Не повече от 30 % в най-добрия случай. Ние вече сме малцинство от 2007 г. насам. Това е преломната година, в която броят на новородените българчета е под 50 %.
Сега в редица градове обаче се оповестяват резултати за положителен прираст. Как обяснявате това?
Действително през последните няколко години имаше плавно увеличаване на раждаемостта, с по около 1200 на година. Само че това се дължеше на два фактора. Първо на огромната, неконтролируема, масова циганска раждаемост, която буквално е животинска. Това са животински темпове на възпроизводство. Българските цигани са номер едно в света. Циганите в Испания не раждат толкова деца. Просто социалната система не им позволява, докато ние им плащаме за това. Второто е, че много българки бяха отложили раждането по различни причини – образование, кариера и т.н. Но и това нещо приключи. Докато за 2009 г. ражданията са 81 хил. За 2010 имаме 78 хил., т.е. имаме спад с около 3 хил. раждания. През 2011 г. спадът ще бъде още по-сериозен.
Всъщност имате предвид, че проблемът е с циганската раждаемост, а не с останалите малцинства?
В България няма малцинства. Има етнически общности. България е еднонационална държава. Това означава, че всички са българи. Останалите нямат такъв темп на възпроизводство. Да речем тюркоезичните българи. Те имат идентични с нашите проблеми. При тях броят на децата в едно семейство рядко надхвърля две. Също много късно се женят, особено младите поколения. Те искат да се интегрират и искат да са част от обществото, въпреки активната работа на ДПС в обратната посока – да ги дезинтегрира. Да ги превърне по-скоро в граждани на Турция, а не на България. Но тези хора искат да бъдат част от нас. Част от тях действително са проблем, защото са подвластни на една партия, която нарочно ги сепарира, сегрегира ги от останалата част от обществото. Но проблемът е в безконечната циганска раждаемост. Дори на това преброяване може да се окаже, че циганите са се изравнили с турците като брой. Сега, според мен са не повече от 650 хил., като в това число влизат и цигани, които се турчеят, плюс българо-мохамеданите в Родопите, които също се заявяват като част от турския етнос. Реално техният брой намалява.
Какво може да се направи за преодоляването на тази „национална катастрофа”, както я наричате?
Три неща. Първото, което нищо няма да струва на държавата е да се предприемат мерки за връщане на емигрантите. В Гърция се завърнаха повече от 1 млн. свои емигранти, като държавата им създаде преференциални данъчни мерки. Те им създадоха условия на завърналите се и установилите се да не плащат данъци. Някой би казал, че това ще ощети държавата. Няма да я ощети, защото така или иначе от емигрантите не се събират данъци. Може да се каже, че това няма да е честно спрямо останалите българи. Така е. Но трябва да преценим дали не е по-важно, че трябва да спасим България. Тези хора, в болшинството си, са избягали заради пари и заради пари ще се върнат. Ние трябва да им осигурим условия да се върнат и да работят. Но има възможност завърналите се да започнат бизнес, така ще осигурят и работни места. Те не са някакви неудачници. За съжаление голяма част от качествения български потенциал избяга. Ако го върнем, мисля, че ще имаме много сериозен тласък напред.
Какви са другите две мерки?
За тях ще са нужни средства от държавата. Трябва да има стимулация на раждаемостта сред българското население. Циганите нямат нужда от такава стимулация. Някой ще каже, че това е дискриминация. Аз например не получавам социални помощи. Мога ли да съдя държавата, че не получавам? Трябва да се спре това раздаване на пари на ръка. Това е порочна практика. Сметката е много проста. На дете се дават по 35 лв. детски надбавки. Ако майката е самотна, което в циганските семейства е масово, защото повечето живеят без брак, а бащите не припознават децата си, тези пари се удвояват. Отделно се получават бонуси, ако има повече от шест деца. Така едно семейство с толкова на брой деца получават около 800 лв. на месец. Така родителите живеят добре. Не децата. Но така сметката изглежда дребна. Съвсем грубо сметнато от 26 млрд. бюджет на държавата, някъде около 3 млрд. отиват за циганите. Какво излиза? На 2 милиона пенсионери даваме 6 млрд., а на 400-500 хил. цигани даваме 3 млрд. Хората, които използват държавата като резерват, които не искат да се интегрират и които вилнеят, излиза, че са по-важни за държавата отколкото пенсионерите – тези наши бащи, майки, баби и дядовци, които изградиха България.
Ако парите спрат да се дават на ръка – как ще се дават?
Ще се насочват директно към учебните заведения. Ще стане така: „Аз няма да получавам детски надбавки всеки месец, но спирам да плащам детската градина и почва да ми я плаща държавата.” Сметката е горе-долу една и съща. Същото важи и за детската кухня или училището. Държавата така или иначе ти дава парите с презумпцията, че ще ги използваш за детето си. Обаче циганите ги използват, за да се наядат и напият, без да ги интересува, че децата им се скитат като кученца. За това тези пари няма да им се дават. Те превърнаха правенето на деца в бизнес. Много неща могат да се кажат, но това е разговор, който трябва да бъде воден на най-високо ниво.
Третата мярка каква е?
Заселване на българи, които са от чужбина. Това са общностите в Азия – Казахстан, Узбекистан, Киргистан, Таджикистан и Туркменистан. Плюс това и българите в Руската федерация, Украйна и Молдова. В централноазиатските държави неофициалният им брой е около 300 хил. И по този въпрос има европейска практика. Гърция заселиха близо 500 хил. от бившия съветски съюз. Немците заселиха близо 800 хил. също от бившия СССР.
Защо тогава държавата не прави нищо по въпроса?
Защото държавата не смята, че има такъв проблем. Хора, които правят нещо подобно, бавно и методично, в продължение на 20 години, са или изключително глупави, или национални предатели. В България имаме уникална комбинация от двете. Имаме изключително глупави национални предатели, които управляват държавата и си я менкат един на друг. Всеки нормален човек знае, че в управлението на страната в момента няма алтернатива. Не е толкова голям проблемът, че управлението на България е лошо. Много по-голям е проблемът, че опозицията ако вземе властта ще управлява по-лошо. Това е пълната безизходица и чувството за отчаяние, което завладява хората.
Къде трябва да се търси алтернативата?
Аз смятам, че алтернативата е в нас. В младите хора. В хората, които не са обременени от прехода. Хората, които не лягат и не стават с мисълта за борбата между комунизма и антикомунизма. Хората, които искат да спасят България за децата си това сме ние. Ние сме бъдещето на България. И във ВМРО има много такива хора, като мен. Проблемът е, че ние сме извън схемата, която продуцират глупавите национални предатели. На нас не ни се дава път в големите медии и сме до голяма степен в сянката на събитията и именно поради тази причина хората не ни забелязват.
Интервю на Иван Колев за „Тарго медия“
23 март 2011
