Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Пълният член отпада, а подлогът ще се обозначава с чертичка, буквите „щ”, „ю”, и „я” са излишни, падежните и звателните форми отпадат и вече вместо „Иване” ще казваме „Иван”.
Тези идеи за промяна на българския език лансира езиковедът Константин Куцаров от катедрата по български език на Пловдивския университет. Най-интересното е, че тези „революционни” предложения са представени на традиционните Паисиеви четения. Трудно може да се измисли по-добра подигравка с името и делото на Паисий Хилендарски от това.
Няма как да не изплува и аналогията с книгата на Джордж Оруел „1984”, където се говори за постепенното превръщане на английския език в безсмислен „новговор”.
Задачата на нашите езиковеди и филолози би трябвало да бъде да увеличава богатството на българския език, а не да го осакатява. И днес в него има много богати диалектни форми и наречия, които биха могли да получат по-висок „книжовен” статус, но вместо това виждаме как се търсят начини езикът ни да бъде лишен от някои от най-живите си и характерни за всички наши говори форми. Това би довело например не само до отделянето на книжовния ни език от говоримия, но и до още по-сериозното отдалечаване на българския език от втората му книжовна норма – т. нар. „македонски език”. Подобни предложения приличат на периодично появяващата се у нас дискусия за премахването на кирилицата и замяната й с латиница. Всичко това издава зле прикрити под маската на науката национални комплекси.
От друга страна наскоро стана ясно, че гимназистите у нас по-добре пишели на латиница, отколкото на кирилица. Разбира се и това не е точно така, защото става дума не за класическата латинска азбука, а за т. нар. „маймуница“, в която „ш“ се изписва като „6“, „ч“ е „4“ и т. н. С други думи и там трагедия.
С отричането си от българската азбука новите латино-прозелити не успяват да постигнат кой знае какъв напредък. И отново стигаме до комплексите и до маскирането им като стремеж за реформиране и обновление на езика.
Странно защо няма такива стремежи в английския, който заради своя германо-романски произход и латинска графична система няма граматически правила за изписване на думите, а понякога едни и същи звуци в една дума се изписват по различен начин. В този език няма научаване, а наизустяване, подобно на назубрянето на китайските и японските йероглифи. Обаче хората явно не щат да си го реформират и това е, въпреки че ако минат на кирилица не само че ще си решат много граматически проблеми, но и ще си повишат общото ниво на грамотност. За китайците и японците да не говорим.
Има няколко възможни извода – или ние сме най-напредничавия народ на света, или англоговорящите и тям подобните им са изначално задръстени, или просто едните имат проблеми с националното си самовъзпитание и самочувствие, а другите нямат. Верният отговор не е трудно да се предположи.
27 декември 2010
