Източник: Е-вестник
Автор: Зоран Димитровски, в. „Дневник“, Скопие
Вестник “Дневник” проведе анкета, уроците от която за властта са много жестоки – в бъдеще тя трябва да се посвети на икономиката и откриването на работни места, защото оценките за управляващите сред македонците може бързо да се превърнат в негативни.
Същевременно властите трябва да намерят начин да решат спора за името, макар това да не зависи само от нас, за да не се създаде непреодолима междуетническа пропаст в държавата.
Анкетата на “Дневник”, която редовно се подготвя от агенция “Рейтинг”, се превърна в истински лакмус за политическите и обществените процеси в Македония. Колкото и да искат да игнорират становищата на гражданите, през изминалия период политическите партии от властта и опозицията имаха много шансове да се уверят, че става дума за важни показатели, според които може да се получи реална картина за собствения им рейтинг, за ситуацията в страната, и което е много по-важно, да се избере посоката, в която да се работи.
През изминалите месеци имаше много заядливи и партийно-политически украсени коментари, че “Дневник” и “Рейтинг” преднамерено украсяват резултатите, за да покажат уж проправителствени настроения в обществеността, особено в периода преди изборите. Тези празни обвинения се спукаха като новогодишни балони в утринния махмурлук на 1 януари само ден след изборите.
Става все по-очевидно, че не може да се живее в илюзорното отрицание, че нещата не са такива, каквито са, и да не се слуша гласът на обществеността. Но с течение на времето тази максима трябва да бъде важна за властта толкова, колкото е важна и за опозицията.
Най-новото проучване на “Дневник”, което показа мненията на гражданите за тяхното финансово положение, за жизнения им стандарт и икономическото положение в държавата, за очакванията в най-близко бъдеще, но и оценките им за работата на правителството и на опозицията, показа и няколко важни тенденции в общественото мнение в Македония, които си струва да се отбележат.
Първото важно заключение от проучването са огромните разлики между становищата на албанците и македонците по съществени въпроси, като например въпроса за посоката, в която се движи държавата и оценките за работата на правителството през първите сто дни.
За половината македонци (49 процента) държавата е на добър път, но две трети от албанците (69 процента) смятат, че посоката, в която се движи Македония, е погрешна. Въпреки че властта трябва да бъде загрижена, че броят на македонците, които смятат, че се движим в правилна насока намалява, тази етническа разлика в становищата “колкото между земята и небето” е тревожна. Тя между другото допринесе за намаляването на общия процент на гражданите, които мислят, че държавата върви в правилна посока. Той спадна от 50 на сто, измерени в анкетата на “Дневник” през септември, до 40 процента през ноември.
Каква е причината за тази голяма разлика между албанци и македонци?
Дали става дума за нетърпение сред албанците заради застоя в евроатлантическите интеграции на Македония? По-добре казано, имат ли албанците по-различно мнение от мнозинството македонци за причините за нашата блокада в ЕС и НАТО? Искат ли с това да кажат, че не възнамеряват да бъдат заложници на въпросите, свързани със самоличността на своите съграждани македонци?
Този въпрос се поставя особено защото представителите на коалиционния партньор във властта от Демократичния съюз за интеграция ДСИ постоянно правят изявления, с които защитават правителствената позиция в спора с Гърция, твърдейки, че решаването на проблема не зависи само от Македония.
Значи ли сега това становище на албанците, че вече не дават карт бланш на лидера на ДСИ Али Ахмети да подкрепя властта в спора за Гърция и дали министрите на ДСИ едно говорят пред македонската общественост – че стоят зад защитата на идентичността на македонците, а съвсем друго – пред албанската?
Във всеки случай противоположните мнения на македонците и албанците за посоката, в която се движи държавата, не са добър сигнал за обществото като цяло, а същевременно отварят и други, по-опасни въпроси, като например какво ще предпочетат албанците в избора ЕС-НАТО или македонска идентичност. Управлението на тези процеси в бъдеще ще бъде дяволски трудно за премиера Никола Груевски, но опозицията изобщо не трябва да се радва на тази албанско-македонска противопоставеност, защото ако и тя дойде на власт, ще бъде изправена пред същия проблем.
Подобно е и съотношението между албанци и македонци в оценките за работата на правителството през първите 100 дни. 60 процента от македонците са се произнесли позитивно за това, което свършиха Груевски и Ахмети, а 59 процента от албанците – негативно. Макар гражданите албанци по правило да са негативно настроени към всяко македонско правителство, независимо от това, че в него има и албански партньор, защото смятат, че то, каквото и да прави, прави недостатъчно за албанците, ноемврийският процент на недоволните от властта е малка изненада с оглед на това, което Али Ахмети издейства от Груевски – амнистия за случаите от Хагския трибунал, за да подпише коалиционния договор.
Затова изглежда, че негативната оценка преди всичко е насочена към македонската част от властта, защото на нея гледат като на пречка за постигане на интересите на албанците – пълна двуезичност в държавата, повече албанци на високи постове, повече работни места за албанците, повече албански имена на училищата, повече паметници на албанци, повече джамии.
Доказателство, че мненията на албанците за държавата и за правителството се отнасят само за техните етническо-политически апетити, а не за общата картина на държавата и управлението, са техните становища за икономическо-финансовото положение. По тези въпроси и албанците, и македонците са поделени очевидно по партийно-политически линии, а не по етнически.
От отговорите може да се забележи, че днес, в сравнение с 2006 г., когато ВМРО-ДПМНЕ, а по-късно и ДСИ дойдоха на власт, мнозинството от анкетираните от едната и от другата етническа общност над 53 процента смятат, че финансовото положение на техните семейства е останало същото или се е подобрило, а над 45 процента – че се е влошило.
Допълнително и албанците (58 процента), и македонците (50 процента) смятат, че имат по-малки шансове да си намерят работа, отколкото преди пет години. Държавната администрация вече е пълна, а новите чуждестранни инвестиции все още пълзят към целта. Все пак, и едните и другите са оптимисти за бъдещето в смисъл на подобряване на жизнения стандарт и финансовото състояние на семействата. Македонците в огромен процент – 73 на сто, а албанците в по-малък – 55 на сто.
Уроците за властта от тази анкета са много жестоки – че трябва в бъдеще да се посвети на икономиката и откриването на работни места, защото оценките и при македонците може бързо да се превърнат в негативни, но същевременно трябва да намери начин да реши спора с името, макар това да не зависи само от нас, за да не се създаде непреодолима междуетническа пропаст в държавата.
Властта ще трябва да търси повече международни приятели, макар македонците да вярват, че имат достатъчно приятели по света, и бързо да реши въпроса със свободата на медиите. ДСИ пък ще трябва повече да работи на терена, обяснявайки на албанците, че Македония е тяхна обща държава и това няма алтернатива, вместо да премълчава и да подхранва сепаратистки тенденции и повече да се грижи за бъдещето на Косово, отколкото за това на Македония.
От проучването на “Дневник” опозицията получи също толкова сериозно предупреждение. Голямото недоверие към нея сред македонците (54 процента) и сред албанците (48 процента) е сигнал, че Социалдемократическият съюз СДСМ и Демократичната партия на албанците ДПА ще трябва да се преустроят и да променят начина си на политическо действие, т.е. да започнат да предлагат алтернатива.
СДСМ ще трябва да се позанимае с вътрешнопартийното си реформиране и вместо да делегитимира властта като “антинародна”, което не й носи успех, да приспособи своя речник към парламентаризма и демокрацията и силно да действа там, където властта не предлага най-добрите решения. СДСМ ще трябва да гради съюза с по-малките партии на икономическа и междуетническа евроатлантическа платформа, а не на гола партийно-политическа борба за връщане на власт.
Следващата анкета на “Дневник” ще бъде проведена през януари-февруари. Ще видим дали власта и опозицията са си извлекли някакви поуки.
5 декември 2011
