Представяме ви интервю с председателя на Софийската студентска организация на ВМРО Михаил Скулев от поредицата на ВМРО.бг „Млади патриоти“.
– Здравей! Разкажи ни повече за себе си.
– Здравейте!
Казвам се Михаил Скулев. На 23 години. Роден съм в Пловдив, но от 12 години живея в София. Средното ми образование е техническо, а на скоро завърших и семестриално „Телекомуникации“ и „Гражданска и корпоративна сигурност“ в НБУ. Сега се подготвям за защита на дипломна работа по първата специалност.
– Ако трябва да определиш важното за един съвременен млад човек с няколко думи, какви ще са те?
– Човек да бъде образован. Това е не само гаранция за успех в развитието ти, но и те прави независим в мисленето и взимането на решения. Друго важно нещо, според мен, е човек да използва всяка възможност да пътува. Обичам България и искам да остана и да се развивам тук, но всеки един допир с чужди култури и общества ни дава необходимия опит и познания, успешните и неуспешните практики, с които да изградим една стабилна и просперираща България.
– Какви са интересите ти?
– Както споменах по-горе – пътуването, независимо дали говорим за България или чужбина. Бил съм в Англия, Ирландия, Шотландия, Испания, Италия и почти целите Балкани. Надявам се в следващите години да успея да посетя и нови места. Други неща, от които се интересувам са политика и история, спорт, високи технологии.
– Защо реши да членуваш във ВМРО?
– Във ВМРО членувам от края на 2004 година. Директорът на училището, в което учих, беше убеден националист и започваше всеки час по история с разказ за някое българско постижение, военна победа или историческа забележителност. Това оказа голямо влияние върху мен и аз също приех национализма, както казва Николай Хайтов, за мое „единствено агрегатно състояние“. По това време се зараждаха и утвърждаваха и други националистически, патриотични формации, но ВМРО ме спечели с дългата си история и добре аргументираните позиции, които отстояваше. Още след първото ми посещение в централата на ВМРО реших, че това е организацията, която искам да подкрепям.
– Според теб, какво е да си патриот в днешно време?
– Да си патриот в днешно време е много трудно. Хората се притиснати до стената от бедността, ежедневните проблеми и изпадат в една апатия. За съжаление, това е резултатът от безпаричието, беззаконието и анархията, обхванали България от 1989 г. насам. Трудно е да убедиш даден човек да обича България и да вярва в нея, когато няма пари за един хляб или е безработен от месеци. Но това не трябва да ни обезсърчава. Патриотизмът е да повярваш в идеята, че да се бориш за България, означава да се бориш за общото и своето благо. Че България не е средство за печалба, а завещание, което трябва да се пази. Да посветиш всяка свободна минута в работа за едно по-добро бъдеще – ако не за теб самия, то поне за твоите деца.
Нашите предци са проливали кръвта си, за да може ние да живеем свободни и би било престъпление да потъпкваме делото им, оставяйки България да загине. Харесва ми една мисъл, която Кенеди използва в своя реч „Не питай какво може родината ти да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си“.
Много хора ни обвиняват, че сме нацисти и фашисти, че искаме смърт за този или онзи. Това не е вярно! Никой не иска да види родината си обхваната от войни и разруха. Ние искаме да има ред, да има закони, важащи за всички. Нашите политици да не се ръководят по чуждия или собствения интерес, а по националния. Искаме една България, с която всички да се гордеем.
– Как виждаш България след 10 години?
– Имам добри впечатления от моето поколение и от предишните няколко. Сегашните управляващи и избиратели са идеологически обременени. Още живеят с призраците на комунизма и желязната завеса. Хората се делят на про- и анти- американски или руски. Живеят със стереотипи, с начин на мислене, налаган повече от 40 години. Младите хора не са такива. Ние сме израснали и се развиваме в една друга, различна България. Пътуваме, учим се от другите, активни сме. Ако трябва да използвам сравнение, ние сме като българите след Освобождението – жадни за успехи и развитие. Това ми дава надеждата да вярвам, че когато дойде нашето време, когато ние взимаме решенията, нещата ще тръгнат нагоре.
След 10 години виждам една развиваща се България, превъзмогнала разрухата от 90-те години. Една България, следваща своя път и бележеща успехи както във вътрешното си развитие, така и на международната сцена.
– Какво е твоето послание към младите?
– Всичко зависи от нас! Бъдете дейни, интересувайте се, учете, развивайте се! Времето, отделено в тези дейности, не е загубено и някой ден ще ви се отплати.
Интервю с председателя на възстановената студентска организация на ВМРО в Благоевград можете да прочетете тук.
