Активна политика за задържане на младите хора в България трябва да бъде задължителна част от програмата на управляващите. „Държавна протекция“ е практика, прилагани в редица европейски страни. Тя предполага, че ако българин до 30 г. реши да развива собствен бизнес – намаляват му се данъците, отдава му се безплатна земя, държавата плаща осигуровките на работещите за него. Това обясни организаторът на ВМРО за Стара Загора, Хасково и Кърджали Антон Андонов по време на предизборната кампания през май.
Казусът с безработицата сред младите повдига отново въпроса за необходимостта от активно сътрудничество между университетите и българските предприемачи.
Темата за една от болестите на обществото – младежката безработица, е анализирана и от редактор на „Дойче веле“ по повод среща в Берлин при канцлера Ангела Меркел. Коментарът под заглавие „Една от трагедиите ни“ и позицията на българския социален министър Хасан Адемов може да прочетете тук:
Всеки трети българин до 24 години е безработен, а над 20 процента от младите хора нито работят, нито учат, нито стажуват. Това е една от трагедиите на България. Но и на много други държави в Европа.
В страни като Гърция или Испания всеки втори млад човек е без работа. В България – всеки трети. Проблемът не е нов – отдавна познаваме феномена, наречен младежка безработица. Сегашната криза го изостри обаче застрашително. И то до такава степен, че европейските политици изведнъж решиха, че се налагат спешни действия. Което всъщност отдавна се знае. Отдавна е ясно, че нещо трябва да се направи. И още по-точно – нещо по-различно от редовните срещи на социалните министри от ЕС, които водят такъв диалог вече шеста година. Без особен резултат, както се вижда и с просто око.
Десетки хиляди съдби
Вчерашната среща в Берлин при канцлерката Ангела Меркел е част от тези спешни действия. Тя идва след решението на европейските лидери от миналата седмица да заделят сумата от 6 млрд. евро до 2020 година за насърчаване на младежката заетост в Европа. Фондът е предназначен за страните и регионите, в които младежката безработица е над 25 процента. За съжаление в тази група попада и България, където безработицата сред младите хора до 24-годишна възраст е почти 29 процента. В Европейския съюз България е с най-висок дял на младежите до 24 години, които нито работят, нито учат, нито стажуват – 21 на сто при 13 процента средна стойност за ЕС.
„По данни на Агенцията по заетостта към май 2013 година в бюрата по труда в България са били регистрирани 71 хиляди младежи“, заяви за Дойче веле министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. На срещата в Берлин, посветена на мерките за насърчаване на младежката заетост, той е потвърдил, че България е предприела действия за изпълнение на т.нар. Гаранция за младежта. Планът за действие ще бъде изработен с участието на социалните партньори и ще залага на придобиването на професионална квалификация. „На практика този план ще подготви всички политики, инструменти и приоритети така, че използването на средствата от европейския финансов ресурс да започне още в началото на 2014 година“, уверява министърът.
Новите аутсайдери
Българското правителство си е поставило за цел да сложи край на увеличаването на младежката безработица. „Но само с добри идеи и намерения това няма как да се случи, защото на пазара на труда чудеса не са възможни“, убеден е министър Адемов. Според него най-важният въпрос тук е този за връзката между образованието и пазара на труда. Националната статистика сочи, че 20 хиляди младежи в България на възраст от 15 до 24 години никога не са посещавали училище, а 150 хиляди са само с начално или дори по-ниско образование. „Това автоматично ги прави аутсайдери на пазара на труда“, отбелязва министър Адемов.
На кръглата маса при канцлерката Меркел с участието на социалните министри от ЕС са били зададени параметрите на борбата срещу младежката безработица. Един от тях предвижда страните с младежка безработица над 8 процента да използват опита и добрите политики на страните с ниска безработица сред младите хора. Такива са Германия с нейния успешен модел на дуалното обучение, но също Австрия и скандинавските страни. Друг от стълбовете на борбата срещу младежката безработица е новата роля на службите по заетостта. В България тази задача е поверена на Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика, която ще трябва да бъде изцяло реформирана, потвърди министърът. „Тази агенция трябва коренно да промени философията на своята дейност, структурата и функционалността си. Това би позволило на социалните служби да „прихващат“ всеки отпаднал от обучение млад човек, за да му бъде предложено ограмотяване и преквалификация“, разяснява Хасан Адемов.
Кръгла маса на гузната съвест
Когато един млад човек се окаже без работа или пък не успее да навлезе в професионалния живот веднага след дипломирането си, това оставя у него следи за цял живот. Такива хора по-трудно се научават да стъпят на собствените си крака. При тях е и по-висок рискът да печелят по-малко от другите или пък да загубят работата си, от което пък следва, че след време несъмнено ще се окажат в армията на бедните пенсионери. Такава участ тегне в момента над милиони млади хора от Лисабон до София, от Атина до Рим. Това е истинската трагедия на съвременна Европа.
В този смисъл е повече от похвално, че европейските политици трескаво търсят решение на този проблем. Но фактът, че ефектът от досегашните усилия клони към нулата, говори и за нещо друго – че политиците имат гузна съвест спрямо младите хора в Европа. Доказва го и бързането им сега. Което обаче не означава, че можем да очакваме бързи резултати. Добър резултат за България би било намаляването на младежката безработица с 5-6 процента, казва министър Адемов: „Бих се радвал, ако постигнем нива, близки до средните за Европейския съюз“.
Що се отнася до фактора време, това може да се случи в рамките на един управленски мандат. Стига, разбира се, да приемем, че този пълен мандат бъде реализиран. С това е съгласен и министър Адемов.
Снимка: „Дневник“
