Източник: Страница на „Национална съпротива“
Петър и Росен Теодосиеви, автори на сп. „Българска наука”, са създателите на историческия документален филм „На нож”, посветен на 100-годишнината от Балканската война. Млади и ентусиазирани историци са се захванали с нелеката задача да пресъздадат военната епопея и храбростта на българските бойци, да покажат, че българският народ има с какво и трябва да се гордее. За проекта и други родолюбиви инициативи разказва Петър Теодосиев.
Здравейте! Разкажете ни как се роди идеята за документалния филм „На нож”.
Идеята се роди в разговор с колеги от Историческия факултет на Софийския университет. Обсъждахме точно годишнината и важността ?. Така стигнахме до извода, че голяма част от българите, особено младите не са запознати с войната и навършването на 100 години от нея. Така решихме, че трябва да се хванем и направим нещо. Мечта ни беше от много време да създадем документален филм. По-добра причина и по-добро време за това не би имало. Така започнахме не само да си говорим какво трябва, а решихме да го направим.
Какво Ви коства реализирането му и с какви трудности се сблъскахте?
Първо започнахме да търсим екип. Работата по списание „Българска Наука” ни дава възможност да комуникираме със страшно много хора. Сценаристите са част от екипа на БГ Наука. Бързо си намерихме и кой да снима и обработва самите файлове. Парите бяха на заден план, тъй като нямахме представа колко точно ще са ни нужни. След многобройни срещи и разговори, разбрахме какво ще ни е нужно в минимално количество, за да направим филма. Така започна истинската работа и по намирането на средства и по организирането на всеки един детайл от снимките.
Не знам кое може да се каже, че е било най-трудно в процеса, но със сигурност намирането на средства не е лесна работа. Филмът се направи почти безвъзмездно от голяма част от хората, които работиха по него.
Може би най-трудната част беше да се определи кое точно да влезе във филма и кое не.
Правите прожекции в цялата страна. Интересуват ли се младите българи от история?
Направихме премиерата в кино „Евро Синема” (гр. София), като залата има само 100 места. Когато вътре имаше над 130 човека, коридорът беше пълен с чакащи, на улицата също имаше близо още толкова. Направихме втора прожекция веднага след първата и залата отново се напълни. Зрителите бяха предимно млади хора.
Из страната ситуацията е малко по-различна, но млади хора има на всички прожекции. В Добрич половината от публиката бяха ученици от местните гимназии, които през цялото време гледаха с огромен интерес самия филм. Важно е да се каже, че филмът въобще не е кратък – час и четиридесет и пет минути.
Има глад за подобни продукции и хората искат да се говори за историята им, защото се гордеят с нея.
Какви отзиви получавате?
Честно казано ние надхвърлихме страшно много нашите очаквания за филма. Първоначалният план беше да направим прожекция в София и след това да го пуснем в интернет. Поради огромния интерес, ние започнахме да обикаляме страната и да правим прожекция след прожекция, като продължават да ни се обаждат искащи да покажат филма и в своя град.
Единственото негативно всеобщо мнение е дължината на филма. Така е, дълъг е филмът, но той е по случай 100 г. от войната, която всеки българин трябва да знае, 100 г. от войната, в която умряха българите, за да освободят своите братя. Ние рязахме, рязахме и преценихме, че това е минимумът.
Ще споделя случка от последната прожекция (10.12.2012) в Стара Загора. След филма един човек дойде с насълзени очи и каза „Искам само да Ви прегърна”. Прегърна мен и брат ми и си тръгна без да каже нищо друго. Хората искат да слушат и гледат за нашата си история.
Обмисляли си сте и други форми на разпространение на филма?
Както казах по-горе, ще пуснем филма в интернет, след като свършат прожекциите. Ако се намерят пари, може да се направят и DVD-та, като вътре мислим да сложим всички снимки, които са около шест часа.
Телевизия СКАТ излъчи филма на две части. Ако зависи от нас, би се пуснал навсякъде.
Вие сте авторите и на списание „Българска наука”. Каква е целта на изданието?
Списанието е вече на седем години, като от създаването си до сега има една цел – да разпространява информация във всички сфери на знанието напълно свободно. Все повече учени ни изпращат свои материали, като ние се превърнахме в може би най-голямата медия, занимаваща се с наука в България. Целта ни е младите хора и въобще всички интересуващи се да имат достъп до всякакъв вид информация, всичко ново да бъде достъпно.
Предвиждате ли и следващи проекти?
За наше огромно щастие намерихме финансиране за следващ филм. В момента организираме екипа, тъй като си видяхме грешките от първия филм и бихме искали да направим нещо наистина качествено и професионално. Продукцията ще е за Втората балканска война или така наречена Междусъюзническа война. На нас не ни е известно някога в България да се е правил филм на тази тема. Въпреки загубата и националната катастрофа, ние имаме какво да вземем като поука. Имаме доста добри идеи и сме големи оптимисти за този проект.
