В рубриката „Млади патриоти“ този път ВМРО.бг ще Ви запознае с Ивайло Паскалев – член на русенската структура на Организацията. Един образован и разумен българин, който призовава връстниците си да останат в България и заедно да я въздигнат.
Разкажи ни повече за себе си.
Kазвам се Ивайло Паскалев. На 18 години съм. Роден съм в град Русе и понастоящем живея тук. В дванадесети клас съм в Професионалната гимназия по транспорт със специалност „Икономическа информатика”. Активно се занимавам със спорт, а свободното ми време е запълнено най-вече от четене на книги.
Защо реши да членуваш във ВМРО?
Реших да членувам във ВМРО, понеже смятам, че както в миналото, така и днес, тази организация олицетворява борбата за родното и за възвръщането на гордостта на българина. ВМРО се опитва да ни припомни историята ни, с което ни помага отново да ходим с гордо вдигната глава и да отстояваме това, което дедите ни са спечелили на много висока цена.
Според теб какво е да си патриот в днешно време?
В днешно време според мен патриотизмът е да помагаш на родината си с каквото можеш, но да го правиш с любов, а не с намерението да получиш изгода. Често срещана пречка за нас обаче е, че повечето хора все още бъркат патриотизма с расизма и производните му идеологии. Патриотизмът не е разделение, а обща кауза.
Как виждаш България след 10 години?
Как виждам България след 10 години? Мисля, че този въпрос затруднява както мен, така и много други хора. Въпреки тежкото положение, в което се намираме в момента, смятам, че все още има светлина в тунела. Искрено се надявам след 10 години България да е една по-стабилна държава с правителство, което ни насочва към прогрес, а не към погубване. Както споменах по-горе, трябва да се управлява с любов, душа и хъс, а личната изгода да бъде оставена настрана.
Какво е твоето послание към младите?
Младежи – братя и сестри, искам да Ви помоля да разберете, че ние сме едва ли не поколението, от което зависи бъдещето на една от най-старите и славни държави на тази земя. Най-лесно е всички да избягаме в чужбина и с тежест на сърцата си да гледаме как родината ни бавно загива, но дали това е правилният начин? Аз не смятам така.
