Източник: „Уебкафе.бг”
Публикуваме този текст от интернет сайта „Уебкафе.бг” заради анализа на протестите на ВМРО срещу ценовия терор.
На крак, о, парии презрени… може да е изкарвала на улицата стотици хиляди роби на труда преди близо век, но днес робите са с двойни окови – на труда и на кредитите. А такъв, както е известно, революции не прави.Най-много да превърти и да ограби банка с пластмасов китайски пистолет – като онази учителка. Или с истински. Или да се самоубие – като онзи бизнесмен на паркинга. Или да стане алкохолик.
Не съм правил сметки, но изпълнен гръмогласно, Интернационалът ехтеше за последно в зала 1 на НДК на 46-ия конгрес на БСП – през 2005-а. Дори Царя стоя прав. Макар в жилите му да тече и капка от кръвта на френските Бурбони, пометени от Революцията – дело на „роби на труда“.
Въпросните „роби“ тогава са имали гнева си и никаквото си заплащане. Тоест – съвършено няма какво да изгубят, ако се вдигнат на бунт. Освен шапката на главата си – и главата под нея. Заеми са били отпускани само на една определена каста, която е притежавала собственост. Банкирането още не е стигнало до онези с оковите…
В последвалите 46-ия конгрес времена на тройната коалиция се развихри строителството, растежът – и ръстът на кредитите. До днес, когато повече от половината българи живеят на кредит, според Асоциацията на банките в България.
Така че обременените от една страна да не изгубят работата си, от друга – да изпаднат в просрочие по кредитите, съвременни хора, са къде-къде по-несвободни и тероризирани от британските деца-миньори в Корнуол, получавали за труда си под земята смешни пари преди стотина и кусур години. (Колкото получават сега връстниците им в Пакистан и Индия, за да шият дрехи…)
Зависимостта е известна: повече кредити, повече работа, съответно повече конформизъм. Действаме така, както прави групата около нас. Дори и в „индивидуалистична“ култура като българската.
Съседът си е купил супер нов хладилник с антибактериално покритие на лизинг /преди време, сега лизингът е ударен здравата от бизнеса/ – купуваш си и ти. Няма значение как ще пасне в панелката или маломерния ти апартамент, и няма значения, че не си в състояние да напълниш всичките шкафове на фризера.
Теглиш заем – за почивка, кредит – за нови мебели, правиш ипотека с 6% лихва при гратисния период, която се удвоява в кризата, защото… ами не си чел ония дребни текстове, кво да им четеш, тогава какво отпускане на кредити падна.
И също като оня Боб от Алабама си вярвал щастливо и наивно, че ще си работиш, и даже заплатата ти ще расте, и даже и в България, за да си плащаш вноските. А и да рефинансираш някой от потребителските – що не, иначе как ще издeяниш?!
Боб от Алабама обаче е ясен, той е от онази категория рискови кредитоискатели – без кредитни досиета, към които американските банки бяха особено щедри да отпуснат кредити, за да си купят жилища. Не защото искат дом за Боби, а за да строят компаниите, а те пък, от своя страна да „опаковат“ във фондан кредитите на Боби и милиони като него и да ги продадат – обаче не като субпродукт, а като трюфел на пазара на т.нар. инвестиционни продукти.
В обикновеното риалити две нули една до друга означават тоалетна. В инвестиционното риалити – много, ама много пари.
На Боби не му пука. Той е живял без дом и това, че банката ще му го вземе, не го нерви. Не е така обаче с българина. Гошовците на Мицов, пюрето на родната демокрация, пуснати в тоя пасатор, стават мекички, мекички, страхливи. Юмрук от това пюре не може да се извади.
Даже пенсионерите са по-борбени от Гошовците. Нямат кредити, нито работа, за която да се страхуват. Затова те са и сред най-активната агитка на протестите на ВМРО за тока например – и за други работи.
А Гошовците и производните им най-много да заредят три пъти за по левче бензин. В резултат – дизелът ще поевтинее с … 14 стотинки. Бензините – и с една няма да се смъкнат.
Няма как. Подсъзнателно – но и съвсем съзнателно – новите роби се страхуват от хаос, ерго от протести, които биха довели естествено до безредие. Безредието би довело до промяна на статуквото за групата, значи – и за техния статут. Това значи – и на семействата им, децата им.
Така енергията отива за пара в свирката. А локомотивът си стои на гарата.
Живот между две вноски по кредити, които отгоре на всичко са и поскъпнали, намалели заради кризата доходи и затормозяващо поскъпване на стоките изцежда всякаква позитивна и конструктивна енергия от хората. Изключително удобно за която и да е власт. Стига да не прекали – защото най-добрият съюзник на „Мюсюлмански братя“ в Египет и Тунис беше гладът.
Разбира се, винаги има и изключения от правилото – някои айрънменовци, вирнали нагоре глави. Даже се и усмихват, че и социален живот водят. Само дето … няма как да си намерят последователи. А вижте Унгария – най-големият митинг при тях след избухването на демокрацията беше не цени на тока или горивата, а в защита на свободното слово.
Митингите от началото на демократичните промени никога няма да се повторят. Освен че тогава можеше да отпушиш гърлото си за всички затъкнати майни към държавата, властта и БеКаПе-то, мнозинството имаха някаква собственост, някакви спестявания и/или – като майка и баща ми, с изплатен кредит за жилище, издължаван с по двайсетина лева на месец.
Така че с голяма доза достоверност може да се прогнозира хилава масовост на бунтарските прояви, излюпили се нейде из нета. Залагам на флаш мобовете – защото младежите, които ги правят, още са само парии. До двойното робство имат време.
