Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
В началото на септември в Девня беше открит паметник на загиналите от холера британски войници по време на Кримската война. 724 военни от Великобритания починали от болестта през лятото на 1854 г. Надписът върху паметника е двуезичен – на български и английски. По време на откриването Росица Попова, зам.-кмет на община Девня, отбеляза, че паметникът е доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето.
Горе-долу това е информацията, която излезе по медиите. Покрай предизборната кампания на този новопросиял монумент не му беше обърнато особено внимание. Пропусна се и нещо друго – обстоятелството, че и Варна от няколко години има съмнителната чест да се радва на подобно творение, намиращо се в непосредствена близост до хотел „Димят“. Тъй като все пак става дума за паметник, т. е. за символ на нещо, което не трябва да се забравя, нека да поговорим за какво точно напомнят и двата знака.
През 1853 г. Русия обявява война на Османската империя. На страната на турците през следващата една година се нареждат Великобритания, Франция и Сардиния. До 1856 г. съюзените англо-френско-сардинско-турски сили успяват да победят Русия и да й наложат унизителен за нейното положение на велика сила мирен договор. Междувременно Варна се е превърнала в основна тилова база на западните експедиционни корпуси, в която те пристигат, почиват и се лекуват. В града бързо се разрастват епидемии, типични за повечето армии по това време – холера, сифилис, тиф. Съответно има и доста починали от тези болести, които са погребвани в стъкмени набързо военни гробища в покрайнините на града. След изтеглянето на корпусите гробищата бързо са заличени, най-вече поради липса на всякакви грижи от страна както на турското правителство, така и на съответните западни държави.
Кое е важното за нас? Ако тази война беше спечелена, България щеше да се освободи не през 1878 г., а 20 години по-рано. Това не се случи, до голяма степен заради споменатите по-горе западни военни сили. Това първо. Второ, на местата, където са поставени паметниците, военни гробища не е имало. Оказва се, че ние поставяме надгробни паметници на войници, борили се в подкрепа на нашите поробители турците, а на всичкото отгоре те дори не са и погребани там. Та на какво точно са символ тези паметници? Доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето, както твърди зам.-кметицата на Девня, или за жалост на точно обратното?!? Май не става дума за памет, а за тежка форма на склероза. И в двата случая, както сме я подкарали напоследък (припомням и за поставения съвсем наскоро скандален паметник на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война и причинили смъртта на стотици деца, жени и старци), съвсем скоро можем да се зарадваме на монументални знаци в чест на Василий Българоубиец, султан Баязид или Сюлейман паша. Тук се сещам, че за последния „герой“ вече имаше идея за паметник, и то в подножието на Шипка, но тя не мина. Засега…
А знаете ли как завършваше материалът, който четох? „Общинари и жители на града положиха цветя в памет на загиналите.“ И в памет на собствената си загинала национална памет, разбира се.
11 ноември 2011
