Начало Блог Паметникът на съветската армия и националното ни унижение

Паметникът на съветската армия и националното ни унижение

Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки

Не, не става дума за колониалните напъни на Уорлик. Става дума за един символ на чуждата окупация, издигнат далеч преди US генерал-губернаторът да увековечи американските бомбардировачи, сринали София. И избили над 4000 мирни, невоюващи българи. По ирония на съдбата на днешната дата, през военната 1944 година.

Паметникът на съветската окупаторска армия, по това време съюзник на пилотите-бомбардировачи от САЩ, е издигнат през 1954 година на мястото на някогашната „Царска градина”. Окупаторска – защото съветската армия нахлува на територията на Царство България, след като СССР е обявил война на Царството на 5 септември 1944 г. А когато една държава обяви война на друга и нахлуе на нейна територия, обикновено я окупира, а не я „освобождава”. Та дотук с мита за съветските „освободители”.

СССР нахлува на българска територия и окупира Царството, за да промени насилствено държавното ни устройство и политическа система. Според волята и настроението на Йосиф Висарионович Джугашвили. И българските му подлоги. Последиците са ясни – повсеместно и последователно избиване на цвета на българското общество – офицери, юристи, учени… с шмайзери, колове и лопати. Заедно със селските кметове, даскали, попове… Като „врагове” на народа. Под насърчителния поглед и дулата на шмайзерите на съветските „освободители”. Директивата от Кремъл е ясна, местните подлоги усърдно я изпълняват. И преизпълняват. Да не остане неизтребен „враг”. И то в кратки срокове, докато представителите на съюзническите контролни органи, още не са се ориентирали в обстановката…

След това „освобождение” България завинаги е променена. По съветски образец е измислена „македонската” нация в Благоевградска област. Случва се немислимото – българи да бият и тормозят българи, защото се самоопределят като българи, а не като македонци. Нещо по-лошо и с много по-тежки последици. Земята е отнета, частната  собственост върху средствата за производство –  ликвидирана. Селянинът е принуден да напусне родното си място и да търси препитание в „града”… Я в „Кремиковци”, я в „Стоманата”, или в подобен „гигант-красавец”. И да гради социализма. Защото ТКЗС-то дава 30 стотинки на трудоден.

Държавата се „урбанизира” по „социалистически”. Под лозунга – „Вечна дружба – БКП – КПСС”. Последиците от тази насилствена урбанизация са видими днес. И в известна степен са в основата на демографската катастрофа, връхлитаща българската нация.

Много може да се говори и пише за последиците от съветската окупация на България през 1944 година. Разбира се, оценката за тези събития никога няма да е еднозначна. Както е добре известно, в историята няма „ако”. Едно е ясно – поне за мен. Този паметник няма място в столицата на Република България. Защото е окупационен. Защото е символ на една чужда окупация, тежко поразила самата снага на българската нация.  

И няколко думи за основния аргумент на ляво-анархистката измет от рода на „Че Гевара” или „23-ти септември” и подобните им болшевики, националкомплексари, соц-носталгици и обикновени бетонни комунисти, защитаващи паметника на окупатора. А именно – смесването на Русия и СССР. На Освободителя и окупатора. СССР не е Русия и не е освободител. Русия води Освободителната война от 1877-1878 г. срещу вековния турски поробител и всеки средно грамотен българин вероятно винаги ще бъде признателен на руския народ за тази война. Но паметникът на Освободителя е срещу Народното ни събрание. А този на окупатора – малко по-надолу, към реката.

И още нещо – отново напомням. В София има десетки безумни паметници. Като тези покрай Перловската река, за които дълго време мислих, че са разпиляни строителни материали. А купчините бетон и стърчащите от тях парчета арматура се оказаха изкуство. Има и обидни за българската нация паметници. Например – плочата на бомбардировачите, бюста на Обренович. И паметника на съветския окупатор.

Но няма паметник на основателя на българската държава – хан Аспарух. Няма паметник на българския владетел, превзел за пръв път стратегическата крепост, днес град, София за България – хан Крум. Няма паметник на българския цар Симеон, вдъхновил и провел Златния век на българщината. Няма паметник и на цар Самуил, вероятно роден в София, героично защитавал Първото царство в неговия залез. Тези паметници трябва да издигнем. На мястото на тези на окупаторите и бомбардировачите. Като признателни българи.    

Последни Новини

Джамбазки за Шенген: Когато т.нар. „българска политическа класа“ се държи като обслужващ персонал към Европа, ще получаваме такова отношение!

В продължение на 11 години западноевропейските държави доказват двуличното си отношение към България Позицията на...

Двама еврокомисари ще вземат участие в конференцията „Западни Балкани“, организирана от Ангел Джамбазки

Мария Габриел, Оливер Вархей, евродепутати, политици от региона, професори, журналисти и общественици ще се включат в събитието Двама еврокомисари...

Юлиан Ангелов: „Циркът – кодове, бюлетини, машини“ не обслужва интереса на българите

Случващото се в момента в Народното събрание е пълен цирк, който не работи за решаване на проблемите на българските граждани.

Ще останат ли училища без отопление през зимата?

Този въпрос става още по-актуален предвид липсата на адекватен бюджет в държавата за 2023 г. Сигналът, подаден от председателя...

Михов: Нападенията срещу български клубове в РСМ не са дело на обикновените граждани

доц. д-р Милен Михов – член на ръководството на ВМРО, в ефира на България 24. Нападенията срещу български клубове...

Кирил Петков разцепи българската позиция за Македония

Доц. Милен Михов, историк, бивш депутат от ВМРО, пред Труд News: Скопие натиска Европа България да признае за...

ВМРО – Стара Загора отдаде почит на патрона си Иван Гарванов

На 28 ноември се навършиха 115 години от убийството на двама от най-видните дейци на македоно-одринското революционно движение – Иван Гарванов и...

Коментари