Начало Блог Петричкият инцидент - една забравена война с Гърция

Петричкият инцидент – една забравена война с Гърция

През 1925 г. България води най-странната война в новата си история

Източник: „И нюз“, автор: Андриян Георгиев

През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестната война, която е водила в новата си история. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името „Петрички инцидент”.

Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите (Антантата). С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хил. войници, в това число с пограничната стража.

Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.

Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и след поражението от Турция през 1922 г. те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.

Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод…

Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша територия български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.

Българското правителство настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.

Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хил. души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп.

В този участък от границата Българската армия разполага само с 300 войници от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври.

България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1 000 войници.

Силите са крайно неравни – срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1 300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.

Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров.

Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на ОН в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.

Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район – четите на ВМРО. След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация.

Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4 500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пак в сраженията през тези два дни гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.

На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.

На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.

На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.

На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.

На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.

Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.

20 октомври 2012

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Ангел Джамбазки: Налагането на македонизма на Балканите бе чудовищно престъпление

Ето я истинската причина за яростната антибългарска кампания, която се вихри в Москва, Скопие, Брюксел и София срещу българските национални интереси в...

Карлос Контрера: БСП готви „революция“ в транспорта, но тя се случи единствено в нейните редици

Ако някой червен гуру социалист си мисли, че със сценарии и малко джангър пред Столична община ще постави целия град в шах...

Борис Вангелов: Доброволната наборна служба ще струва на бюджета между 8-9 млн. лв.

Предстои решението да мине през Комисията по отбрана и след това на второ четене в парламента Доброволната наборна служба...

Общинският съветник от ВМРО Димитър Антов: Като представляваш хиляди хора, нямаш право да се криеш вкъщи, под леглото, да мишкуваш

Антов за решението на ДО на СО: Тази прекалена „загриженост“ за гражданите е един добър начин да бъдем манипулирани отново и отново

ВМРО предлага за създаване на кметство да са нужни 100 човека, живеещи в населеното място

Това е гаранция за реалната представителност на хората в малките населени места, стъпка към справяне с регионалния дисбаланс и демографската криза.

Веселинов: Категорично заставам зад правото на арменците да отстояват своите духовни граници

Напъните на Ердоганова Турция да претопява християнски народи чрез агресивната си неоосманистка концепция са недопустими! Това написа във „Фейсбук“...

Никола Чакалов: Съжалявам, че няма задължителна наборна военна служба

Съжалявам, че няма задължителна наборна военна служба, защото тя изгражда мъжа, а както знаем в днешно време трябва да има млади българи, които да...

Коментари