Николай Дренчев, ВМРО – София
Писна ми! Мисля се за средно грамотен. Но понеже не продавам вота си срещу кебапчета, никой не иска да купи! Моят глас е скъп. Всички правителства от прехода се заиграваха с циганите, защото евтино ги купуваха. Никой не се заинтересува от мен. Политиците не ме забелязват, защото не ходя на митинги, не подскачам по площадите, не вися по приемните им с безумни искания.
Нямам време, защото работя почти денонощно. Аз съм от „сандвич поколение”. Плащам за родителите си, плащам за децата си, плащам за себе си. Плащам данъци, такси, и глоби плащам за здраве и пенсия (не моите). Плащам правителствените програми и ромските майбаси, пардон, „декади на включвания”. Плащам дори на циганите токa им и здравеопазването им, докато те крадат кабели от дома ми и похапват с политиците платените от мен кебапчета.
Не мога да отида на държавен лекар, защото спешни задачи притискат графика ми. Непосилно ми е да изчакам соц. опашката пред кабинета. Не мога да се моля за направление или да ида три пъти за едно и също нещо. Знам, че ще ме лекуват не от това, от което съм болен, а от това, за което има клинични пътеки. Ще ми напишат тези диагнози, за които се плащат допълнителни изследвания. Ще стоя в болницата точно толкова време (дори и да съм здрав), колкото да се източи пълната сума от здравната каса, и тогава ще ме изпишат (дори и да съм болен). Странно ли е, че презирам държавното здравеопазване?
Справям се с безумния трафик, докато водя децата на училище и други занятия. Из медиите дежурни папагали припяват мантрата „карай бавно”. Поназнайвам нещо от теория на безопасността и съм сигурен, че никой от „папагалите” не е чувал за такава наука. Щяха да знаят, че не „скоростта убива”, а глупостта. След подвига на възрожденците, които преди век я сразиха, днес неграмотността отново възкръсва – повсеместна и убийствена. Децата ми са в частно училище. Виждайки нивото на държавното образование, съм готов да работя още по-изнурително, само да осигуря по-добро образование на децата си. Като работодател ежедневно се шокирам от нивото на учениците, излизащи от държавните училища. Как спят учителите и директорите, като знаят на каква сган дават дипломи? Защо ли го правят? Замислят ли се как тези хора ще шофират, ще четат инструкциите за безопасност, ще подписват документи? Но на кой държавен служител му пука каква диплома, лиценз, шофьорска книжка дава? Да му мислят работодателите.
Парите са у мен, защото работя с тях. Денонощно. За да остане накрая поне малко и за мен, за децата ми (които уж са бъдещето на държавата), за родителите ми, които след десетилетия трудов принос изнемогват с мизерните си пенсии и непосилните сметки, данъци и лекарства. Зная, че мизерия очаква и мен, ако не успея да премина на следващо бизнес ниво, при което няма да разчитам на държавна пенсия. Затова трябва да работя още по-усърдно. Всевъзможни агенции упражняват фантазията си върху мен и бизнеса ми. Притискат ме с искания, декларации, правилници и закончета. Ежедневно ги преправят, а аз съм длъжен да ги знам всичките. Всеки чиновник ги измисля за себе си, за да има своята малка „Солунска митница”. Каквото и да се случи, аз съм виновен, мен да могат да глобят, фокусът е върху моите пари.
Писва ми. Писва ни на мен и на другите като мен. Идва ден за избори и изритваме управляващите. Всички правителства досега се провалиха и не получиха втори мандат. Отидоха си, обидени и неразбрани, близаха рани. Идиоти! Как досега не разбраха, че циганите и неграмотниците, които се продават евтино, са малцинство. Да, можете да купите гласовете им и да имате сплотен вот срещу нашия. Но нашият вот е подавящо по-силния. Ние: кадърните, можещи, работещи бели хора сме мнозинството. Умни сме, далновидни сме. Не може да ни излъже кресливата пропаганда, не забравяме обещанията, не прощаваме лъжите. Ще дадем доверие в аванс, но после ще си го искаме.
Господа управляващи, местни и национални власти! Единственият начин да имате втори мандат е не да купувате гласове, като работите срещу нас, а да работите заедно с нас. Богатите да стават по-богати, умните – по-умни, здравите – по-здрави. Просто е: ние сме двигателят и ние единствени можем да изведем България бързо по пътя нагоре. Само пуснете спирачката! Престанете да отнемате водата, която върти турбината, за да я изливате в каца без дъно. Работете за българите в България!
А ако работите срещу нас, нека Пи-аР-ът Ви готви обяснението след следващите избори защо сте останали неразбрани. Утешението ще си е за ваша консумация. Нас няма да ни излъжете. Ние истината я знаем. И ви я казваме.
5 октомври 2010
