В памет на Христо Ботев
текст от блога на Ангел Джамбазки – зам.-председател на ВМРО
„Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия – тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, – пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш?“
…Българската Коледа. Примерно.
Т. нар. А иначе – чалга, изсилени усмивки, фалшива „коледна радост“… и благотворителност. Успоредно от националните ефири струи „официален“ оптимизъм, размесен с „коледни“ реклами за телевизори на „промоция“. По 2 хиляди, с намалението. Съпоставката на месечната вноска по кредита за последния, с месечната сума за детски надбавки, стипендии или пенсии е умопомрачителна. И натъжителна.
Сякаш живеем в два успоредни свята, макар и в една и съща държава – този от телевизора и този от улицата. В единят кризата е свършила (няколко пъти, поне), държавата върви стремглаво нагоре, пара има – за здравеопазване, образование, пенсии, строят се магистрали (яко, при това) и главният проблем на обществото е дали част от посланниците ни са били ченгета или разузнавачи. И какво произлиза от това за международното положение.
В другия свят обаче нещата са доста по-различни. В него тълпи тъжни, бедни, гладни хора, наши сънародници, се блъскат с настървение пред магазините на големите хранителни вериги. За зелени банани. С намаление. Или за кисело мляко по 30 ст. (!) И изобщо за храна. В него синове и бащи се избиват с ножове, брадви и тояги. От пиене и за пари. Или в някой идиотски, нетелевизионен спор за собственост върху някой двор. От половин декар.
Денят на много наши сънародници минава в борба за насъщния. Между рекламите, сапунките, благотворителните начинания и правителствените успехи.
Тези дни в списание „Икономист“ излезе статия, която определи България като най-тъжното място за живеене в света. С най-бедните и най-тъжните хора. Наши сънародници, братя българи. Много не-коледно и не-празнично. Но вярно. Няма как да не е. При съотношение – поне 10 пъти по-ниски средни доходи от тези в ЕС и цени на храните и горивата като в Италия и Германия. А иначе празничното телевизионно лицемерие и успиване си върви.
135 години по-късно отново спим. Зимно, празнично, под дебели завивки. Успиват ни и наши и чужди лакеи… А времето си върви. Прочетете фейлетона още веднъж и помислете… И изберете.
Иначе – весели празници.
* фейлетон, публикуван във вестник “Знаме”, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г. Авторът е Христо Ботев, български национал-революционер, гениален поет и общественик, роден на 25 декември 1847 г. в Калофер.
Написан преди 135 години, този текст е поразително съвременен в наши дни.
