“Бита съм зверски. Като изляза от дома, вървя покрай стените, за да не ме нападнат в гръб… Но и това не помага. Оня ден малки момченца ме нападнаха, задърпаха ми чантата. Като не можаха да я вземат, започнаха да ме замерят с яйца. Прибрах се цялата изпоцапана. Навън съм само по светло. Като се прибера, проверявам какво са направили “съседите ми”. Винаги има нещо – счупени стъкла, хвърлени мръсотии, опити да се разбие вратата. Притъмнее ли, заключвам се, подпирам вратата с два стола, стоя будна и заспивам едва на разсъмване. Страх ме е да не влязат и да ме нападнат.”
Това не е разказ за живота в Дивия запад. Това е тъжната изповед на една жена, която има нещастието да живее в блок 18 в Ямбол. Огромната жилищна кооперация е съседна на разрушения през септември блок 20, превърнал се в символ на мизерията.
“Ромите от несъществуващата вече сграда се преместиха в нашите панелки под номер 18 и 19”, твърдят обитателите им.
Съжителството обаче се е превърнало в кошмар за живеещите там българи. Дограмите на прозорците по стълбите вече са разбити. Мръсотията е навсякъде. Стълбищата се използват за тоалетна. Хората непрестанно се оплакват от обири, тормоз, крясъци, блъскане, побоища. Повечето от входните врати на апартаменти са с решетки. Балконите – също.
Източник: „Дневен Труд”