Автор: Георги Коларов
Източник: Нюз.бг
Посещението на турския президент Абдуллах Гюл премина без много медиен шум и в традиционния конструктивен дух, характерен за последните 20 години. Нямаше нищо сензационно и не беше разрешен нито един ключов въпрос в двустранните отношения. Макар че висящите са много!
Явно този път идеята беше да се отдели внимание на икономическото сътрудничество, като историко-политическите проблеми бяха оставени на заден план. Затова изявленията на двамата президенти бяха съсредоточени върху стокообмена и енергийните коридори, без да засягат въпросите, висящи още от времето на Балканската война и събитията от 1985-89 г. Тоест, българският президент остави на наследника си решаването им. И може да се каже, че натовари премиера със задачи, които нямаше възможността да довърши. А това наследство е тежко!
Най-сериозният проблем е обезщетяването на тракийските бежанци. В последно време като че ли и българските политици забравиха за него. Единствено „Атака“ направи поредната си показна акция пред Народното Събрание, както винаги без последствия.
ВМРО изрази възраженията си в по-интелигентна форма. Обаче, след като няма представители в Парламента, няма кой да ги чуе. Заместник-председателят Костадин Костадинов (самият той е потомък на бежанци от Източна Тракия) не се уморява да поставя въпроса за компенсациите на прогонените от родните си места българи, медиите избягват да тиражират изявленията му. Въпреки че намесата на турските държавници в нашите вътрешни работи става все по-арогантна! Няма случай на посещение на турски президент, премиер или министър, без официална визита в така наречените „смесени“ райони! Докато нито един наш политик досега не си е позволявал да посети историческите български градове в Източна Тракия.
Естествено, от българска страна не се поставя въпроса и за признаването на геноцида над арменците. И няма нищо чудно, след като на преден план в преговорите беше реализацията на „Набуко“, което означава изграждане на стратегическо партньорство, освен с Турция, и с Азербайджан. Тоест, историята в случая остава на заден план.
Няма спор, че Турция е единственият наш съсед, който не пострада от икономическата криза. И двустранното сътрудничество е шанс за нашата страна за напускане на незавидната позиция на члена на ЕС с най-слабо развита икономика. Другият член, с който си оспорваме това място е нашият северен съсед – Румъния. За Гърция, Македония и Сърбия не си струва да се пише – дано не стигнем до тяхното положение.
И все пак, българският президент, в края на втория си и последен мандат, можеше да постави висящите отдавна въпроси в двустранните отношения. Така щеше да остане в историята. Самият той като историк обаче реши, че не му е нужно! Жалко!
15 юли 2011
