Източник: Топ новини Русе
Проф. Павлов е част от основания в Русе Център за демографска политика. Той се включи и в последния семинар, който се проведе в началото на юли в Гранд хотел „Рига“.
Аз съм специалист по Средновековна история. Разбира се покрай моите предавания в телевизията и т.н. съм контактувал със страшно много хора от цялата страна и имам известен поглед върху демографския въпрос. Все пак бих искал да кажа, че съм убеден, че тези черни прогнози няма да се сбъднат и нацията ще намери начин да излезе от тях, тъй като е намирала начин в исторически план. Това е моят чисто исторически оптимизъм. Дори и тази обществена енергия, която виждаме в момента, независимо как се изявява или как се използва или не, също показва, че има някакво събуждане, някакво излизане от апатията и летаргията, която по едно време бе започнала да отчайва и мен. И протестите през февруари, и протестите сега, които имат много сходни неща, независимо, че имат и различия. И аз си мисля, че наистина „гражданско общество“, щом започна да се използва и от хора, които доскоро управляваха. Този израз и тази конструкция им бяха непознати и те разчитаха на авторитерен подход. Това показва, че такова нещо има.
Разбира се що се отнася до демографията, много важен е личният пример на водещите фигури. Не искам да профанирам нещата и да изпадам дотам, кой е бил министър-председател без да има деца и без да има нормално семейство. В духа на традицията, става дума. В много други държави това е абсолютно невъзможно. Не само западни, но и източни и всякакви. В нашата собствена традиция преди години, когато сме имали една все пак стабилно работеща държава, това е било невъзможно.
Другото нещо, на което аз наблегнах по време на семинара в Русе, е подценяването на въпроса за съдбата на малките градове, на тези градове с по 7 000 до 25 000 души население. Те навремето са били гръбнакът на държавата, както и селата разбира се. Сега тук има много добри иноваторски доклади. Много е важно те да бъдат разбрани и от конкретните политици, а пък ако щете и от самото общество. Всичко е един жив организъм. Това се реални проблеми.
Нашият национален организъм боледува и това е факт.
Изтичането на хора от България също е факт. Аз съм отговарял за българите в чужбина преди десетина години. Виждал съм дълбоката носталгия на тези хора. Дори на второ или трето поколение българи там, тъй че това също е проблем. Тук много голяма вина има и нашата политическа класа и медиите. Те всъщност със своето безотговорно поведение много хора да напуснат България, понякога напълно безсмислено. Разбира се, аз не ги смятам за по-малко българи.
Едно от нещата, които стресира и предишните и сегашните управници е, че българите в чужбина излизат и ги освиркват и носят плакати. Т. е. на тях изобщо не им е безразлична съдбата на България.
Така че това, което тук ни обединява е връзката между корупцията, неравномерността на регионалното развитие, софиоцентризма и въобще централизма в неговите най-уродливи форми. Фактически демокрацията у нас не успя да преодолее този модел на свръхцентрализирана държава, който за съжаление не е нещо, което да не познаваме в исторически план. Има сравнение на един виден наш икономист в „История на Лом“ още през 1929 г., че за разлика от Франция и Париж, тук „София това е България“ не е нашия девиз. Тогава София е била някъде около 450 000 души. Сега, разбира се, това е естествен процес в световен мащаб, но ние виждаме, че мегаполисите раждат и своите чудовищни страни – самоубийства, серийни убийци. В малката структура, дори и да има човек с психически отклонения, той е безобиден. В града, с неговите чудовищни размери, е по-различно. Затова и в световен мащаб в западните страни и в Америка, мегаполисите всъщност са раздробени на по-малки ядра и там, да речем в Маями, където съм бил известно време, се живее съвсем нормален живот. Докато у нас не е така.
Специалистите са на мнение, че дори т. нар. Райони за планиране в България в момента не са много точно определени. Те следват един порочен модел да се сумират съществуващи структури. Те са създадени по съвсем друго време, при съвсем друга конфигурация на населението, при съвсем други икономически активи и пасиви. Аз не съм убеден, че тези райони трябва да бъдат точно шест. Защо да не бъдат осем. Част от докладите бяха изградени върху тази система. Ако се обърне ъгълът, се получават още по-тревожни резултати. Всъщност такова окрупняване трябва да има. Това е модел, който знаем още от 19-майския режим през 1934 година.
Така се икономисва страшно много обществен ресурс и се съкращава администрация.
Сега, разбира се, онзи модел е бил от тип „хунта“. Той днес е неприложим, но в него има много градивни неща и той тогава е довел до едно много голямо оживление. Следващите режими дори продължават да следват този модел. За мен, без да изповядвам някакъв фатализъм, но реформата с окръзите от края на 50-те години на 20-ти век е нанесла много тежки вреди. Тя тогава вероятно е била добре обмислена и мотивирана, но в дългосрочна перспектива е довела до лоши резултати, до фаворизиране на окръжните или областните градове и до упадък на малките градове. Тези райони са много неравномерни. Имаме Пловдивска област с над 600 000 души и Видинска с около 100 000 души.
Отделно Общините или някогашните околии са много по-добър модел. Сега някогашните околии не могат да бъдат възстановени, тъй като нещата са различни, но подобна структура, която да обхваща един район с добра естествена интеграция, като пътища, като екосистема, като почви и всичко, това го има още в античните времена.
Като погледнем в Римската империя как са разположени големите градски средища е така. Така е и през Средновековието. Всъщност в съседните страни моделът донякъде е по-добър. „Жудеците“ в Румъния са по-добре фокусирани, „номусите“ в Гърция – също. Дори в Македония и в Сърбия старата система на някогашните османски „каази“ някакси действа по-добре.
Тук тази насилствена урбанизация и централизация от края на 50-те години, която всъщност с последния вариант на областите бе възстановена, макар и в чисто административен план, пречи. Оттук вече имаше много хубави идеи да бъдат засилени тези областни структури. От друга страна в градивна дискусия може да се пресметне, че ако се разпределят бюджетите или приходите от данъци по области, това ще доведе до още по-добър вариант.
Ние тук можем да ползваме и тази практика от Европейския съюз, при която по-слабите страни се подкрепят от по-силните.
Разбира се, никой няма право да лентяйства и да чака на готово. Трябва да има много сериозен контрол. Т. е. по-добър баланс между център и посредниците в лицето на областите и засилване на тези структури, които са някогашните околии. Сега, разбира се, всяко правителство бяга от едно такова усилие, тъй като това ще доведе до недоволства, разместване на кадри, но то трябва да се направи. Днешният модел е неприемлив.
Основното е да се освободи ресурс за развитие на икономиката.
Това не са самоцелни експерименти, а би трябвало да бъде едно усилие за възраждане на икономиката, на културата и всички съпътстващи неща.
Една от клетките на българското общество е Общината. Това е било още по време на Османското робство. Тогава Общините, особено през Възраждането, са моторът, който строи църкви, гони гръцките владици, прави читалища, създава революционни комитети, даже и изхранва руската армия по време на Руско-турската война. Малко известен факт е, че някъде около 60% от издръжката на руската армия по време на втората година на войната я правят българските Общини. Да не говорим за болници, за благотворителни организации и др. В момента ние виждаме, че тези структури на практика са много слаби. Те също са подчинени на центъра, разчитат на дотации. Тук виждаме едни огромни диспропорции. Аз не деля България на София и провинция, на Русе и Бяла. Крайно време е да разберем, че имаме солидарни национални ценности и това не е добруването на едни да бъде за сметка на мизерията на други. Това е голямото послание на този семинар. Обединихме се около това, че трябва да се преосмисли цялостният модел на администрацията, на политиката, на икономиката, на правната система.
По време на семинара имаше много добри и целенасочени доклади от млади колеги, които показват колко дефектна и то съзнателно дефектирана е правната система. Тя също ражда репресивни резултати. Така че, моят апел към властимеющите, които и да са те, към тези, които са в опозиция и към тези, които въобще са извън политиката е, че това са важни въпроси. Това не е някаква самоцел и енергия, изхабена от група учени за всяване на обществени страхове. Това е на практика един апел към нацията да стъпи на реална почва и започне да се занимава с това, което са приоритетите за една нация.
Връщайки се на личния пример, това трябва да са и телевизионни водещи. Просто трябва да се излъчват позитивни послания. Не сервилни на властта, а позитивни, които дори да са опозиционни на съществуващата система.
Трябва да се събуди гражданското чувство.
То се е събудило, но не е в достатъчна степен и това позволява на днешни управници да ехидничат, да казват, че делят хората и какви ли не абсурдни неща по принципа „Разделяй и владей“. Аз си мисля, че все пак нашият народ, който е доста упорит, на когото са вменявани всякакви вини, предателства, какво ли не, ние си имаме един много добър народ. Достатъчно е да се огледаме в нашите приятели, в нашите близки, за да видим, че това е така. Може би това глобализиране ни е довело до едно допълнително капсулиране и до едно отчуждение в някакъв по-особен план. Това е световно явление, не е само у нас. Все пак мисля, че просто трябва да се действа, а не да се изпада само в някакви самоцелни отчаяния. Крайно време е да се даде простор на хората с идеи и със способност да действат. Такива хора в България, слава Богу има.
Необходимо е и едно преосмисляне на нашия национален идеал, колкото и тази дума да е компрометирана в миналото. Трябва нещата да се мислят, не като отделни сектори, а като едно общо цяло. Да не забравяме, че ние наистина сме един национален организъм.
Не можем да се затваряме в себе си, било като личности, било като семейства, било като групи, да се противопоставяме по някакъв принцип. Това най-вече политиците трябва да го разберат и да престанат с този евтин театър, който разиграват и който е параван за едни престъпни, меко казано, действия.
