Източник: Блог на председателя на младежка организация на ВМРО в София Александър Йолов
Съединистите в Молдова направиха поредната крачка по пътя на дългоочакваното за тях обединение с Румъния. Постижението им е от огромно значение за разрешаването на румънския национален въпрос. Национал-либералната партия на Молдова, която е основен изразител на съединистките политически виждания, успешно регистрира промяна в устава си, определяща като крайна цел на партията обединението на Молдова с Румъния. През март 2012 г. министерството на правосъдието в Кишинев отказа да регистрира подобна промяна, тъй като противоречи на молдовската конституция, според която държавният суверенитет и териториалната цялост на страната са ненакърними.
Този месец Висшата съдебна палата на Молдова обаче не сметна, че промяната в устава е противоконституционна, а същевременно нейното решение е окончателно и не подлежи на обжалване, което поставя индепендистките среди в държавата пред свършен факт.
Поредният успех на румънското национално движение няма как да не ни накара да се замислим и за бъдещето на нашето население в независима Молдова. В страната живеят повече от 300 000 души от български произход, съсредоточени предимно в юга, но и в големите градове, както и в самообявилата се Приднестровска република, където се намира и с. Паркани – най-голямото българско село извън пределите на България с жители над 10 000 души. Българската гагаузка етнографска група дори разполага със своя квазидържавност – автономния район Гагаузия, който има право да се отдели при разпад на Молдова. Като цяло българската общност разполага с културна автономия и собствен български университет в град Тараклия.
На база горепосочените факти следва да се постави следният въпрос – каква трябва да бъде политиката на България по отношение румънско-молдовското съединение и бъдещето на огромното българско население там? Със сигурност страната ни не трябва да се изолира от тези процеси и да остави инициативата единствено в ръцете на румънските съединисти, руснаците и украинците, които също имат претенции, както и на турските служби, които насърчават разделението между българската общност на етнографски принцип.
Българите в Молдова са незаобиколим фактор. На тази основа България трябва да формулира ясния си национален интерес в случая и позиции, от които не би отстъпила.
Лично според мен България и Румъния трябва да се договорят за размяна на територия и население, за да урегулират успешно въпроса посредством задоволяването интересите и на двете страни. Особено имайки предвид, че Румъния получава Северна Добруджа през 1878 г. , за да бъде овъзмездена за загубата на Южна Бесарабия (българските райони в днешна Молдова), присъединена от Русия. В своята статия „Това никога няма да стане!“ Костадин Костадинов предлага обособяване на нова географска област в Добруджа – Средна Добруджа (между българската граница, т. е. Южна Добруджа, и канала Черна вода – Кюстенджа) – която е с приблизителна площ 3000 кв. км. – точно колкото е българската етническа територия в Молдова. Средна Добруджа трябва да бъде заменена за българските земи в Молдова и заедно с това да извършена размяна на население.
Вариант, който е напълно приемлив и за двете държави, особено имайки предвид, че присъединяването на Молдова от Румъния няма да е безконфликтно – на карта са заложени не само българските, но и руските и украинските интереси, така че северната ни съседка има необходимостта да реши въпроса по възможно най-добрия начин със своята южна съюзничка. По този начин ще бъде до голяма степен урегулиран и вековният проблем за Северна Добруджа, хвърлящ сянка на отношенията между двете страни.
Другата възможност е свързана с хаос и война между Румъния, съединистите и общносите в Молдова, която ще привлече и руското и украинското внимание – нещо, което вече веднъж се случи в началото на 90те години на ХХ век. Втори вариант, който не е за предпочитане от нито едно демократично общество, нито от който и да е нормален човек.
Това което се изисква от висшето българско политическо ръководство е още веднъж – формулирането на националния интерес, неговата защита, визионерството и геополитически прагматизъм. В никакъв случай късогледство, липса на външнополитическо въображение, национален нихилизъм и превзет евролиберализъм.
Защото съществува и такава възможност – управлявана от хора без държавнически и външнополитически усет, индоктринирани в тезите на ляво-либералните идеологии, неграмотни или нихилисти, страната ни да пропусне поредния уникален геополитически шанс, който й се предоставя.
28 октомври 2012
