Текст от зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
Това бяха тези местни избори за нас, за ВМРО в София. Преди години, по повод на други избори написах тази статия, в която се опитах да формулирам необходимостта ВМРО да се явява самостоятелно, за да гради своя образ и да защитава националните идеи и каузи и на местно и на национално ниво.
Затова съм благодарен на съидейниците си във ВМРО-София, които издигнаха, пребориха се и отстояха самостоятелното ни явяване в София. Преборихме се сами, без мазни коалиции с партии на бивши и настоящи гей-икони, купувачи на гласове, политически трупове, утвърдени ренегати и „политически номади”, прескачали с устрем през десетки партии, партийки и прочее „проекти”. Преборихме се без договорки и уговорки, без условия и „знакови” подкрепи на втори тур, без задкулисни „разпределения”.
Въпреки високия избирателен праг в столицата. Въпреки огромния риск, защото ВМРО, поне до този момент, нямаше своя победа, нямаше пробив в София, нямаше ясен образ, профил на избиратели и социална или „избирателна” база в столицата. Последното ни самостоятелно явяване на местни избори в София през 2003 постигна не много обнадеждаващите около 2700 гласа за листата съветници.
Сега, с големите усилия на цялата организация и подкрепата на момчетата и момичетата от всички сектори и национални организации успяхме да извоюваме 8389 гласа. И ВМРО за пръв път от възстановяването си след 1989 г. има свой самостоятелен общински съветник в София. Разбира се, имаше и безполезни мишки и интернет-побойници, които съботираха, ехидничеха, нищо не вършеха и „предричаха” провал на тези наши общи усилия. По право, имаше или има поне една такава мишка. Въпреки този саботаж ние успяхме. Не победихме, защото „победа” за ВМРО в София ще е кметският стол на „Московска“ 33. Живот и здраве. Затова не победихме, но успяхме.
Сега предстои многото работа. Предстои борбата с циганските катуни. Всеки ден в общината и по улиците на София. Предстои борбата за премахване на бездомните кучета от улиците на града. Борбата за разваляне на грабителския договор за т.нар. „концесия” на Софийска вода, която бърка в джоба, нервите и буквално здравето на милион софиянци. И разбира се – борбата за премахване на незаконния депутатски паркинг от площада между Народното събрание и катедралата „Св. Александър Невски”, който е символ на наглостта и дебелоочието на народните избраници. Който, подобно на цигански катун, незаконно окупира части от града ни.
Трябва да следваме и развиваме тези теми и всички други важни за столичани въпроси неотклонно и последователно. За да можем след 4 години отново да излезем на избори пред съгражданите си, с името и идеите си.
В заключение – отново моята лична благодарност на всички момчета и момичета, извън Организацията, които подкрепиха нашите идеи и гласуваха за ВМРО. Без значение от политическите им убеждения или клубните пристрастия. Българският национализъм не се дели на сектори. В Катуница и после, по улиците на българските градове, бяхме рамо до рамо, момчета и момичета от Сектор Б, от Офанзивата, от „Ботев“ и „Локо“-то, от Железните бригади. Така беше, така и трябва да бъде. В тази статия конкретно и лично споменах хората и групите, които изнесоха технически изборите – лепиха плакати, раздадоха хиляди листовки, организираха самия изборен процес в деня на изборите. Разбира се, застъпници бяха и момчета от ЦСКА, Локомотив – София, дори двама слависти … На всички тях и на всички, избрали бюлетината на ВМРО – благодаря. Без вас нямаше да се справим.
10 ноември 2011
