Преди 69 години на 20 декември през 1943 г. българският летец кап. Димитър Списаревски, отбранявайки небето над София, дава живота си за България по най-храбър и достоен начин. На 22 декември (събота) в 12.00 ч. от центъра на с. Пасарел, до София, ще тръгне шествие към лобното място на кап. Списаревски, където ще бъде отслужена панихида, за да бъде почетена паметта му.
Публикуваме материал на Димитър Янев, председател на софийската организация на ВМРО „Апостол Войвода“
„За да падне България трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“
Уинстън Чърчил
На днешния ден, 20 декември, през 1943 г. формация от американски бомбардировачи „летящи крепости” Б-24 Либертейтър („Освободител” каква ирония б.а.), охранявани от десетки изтребители, бомбардира за пореден път София и засипва столицата със смъртоносния си товар.
За сравнение българските ВВС (Военно Въздушните Сили) през войната разполагат с около 80 самолета. Трябва да отбележим още, че ВВС на двете „най-демократични” общества в света в лицето на САЩ и Великобритания, не просто бомбардирли мирно население, но стигнали дотам, че изсипвали и така наречените „играчки-бомби” (адски изделия, които се взривяват в ръцете на децата).
На летище Божурище в този ден бойно дежурство дава възпитаникът на Втора мъжка гимназия и на Военното на Негово Величество училище, поручик Димитър Списаревски. За него това е първи боен полет, но се случва нещо неочаквано – машината, с която е трябвало да полети, се поврежда и той използва резервен самолет – Месершмит-Ме 109G-2. По време на битката поручик Списаревски сваля една от летящите крепости. Притиснат от охраняващите изтребители на противника, българският пилот поема курс към един от откъсващите се вражески бомбардировачи и въпреки, че самолетът му е надупчен от картечен огън, успява да го настигне и се врязва в „Освободителя”. Самолетът му се разбива над село Долни Пасарел. В този въздушен бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
От бомбардировача, свален с „таран” от първата българска „жива торпила” (1), оцелява само двадесет и четири годишният подофицер Робърт Хенри Ренър. Разказват, че по време на своето лечение в болницата, помолил да доведат при него майката на Списаревски, на която да предаде своите ордени и медали в знак на уважение към подвига на нейния син.
Това знаем от дневниците на летище Божурище, но какъв е този човек? Как се е решил на тази велика саможертва? Защо е решил да жертва младия двадесет и седем годишен живот в защита на небето над София и на Отечеството?
Нека се потопим в спомените на близки, приятели и противници и всеки сам да реши какъв е бил този млад мъж:
„Има известни личности, които рязко се отличават от околните. Един път срещнеш ли ги, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин. Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив.”, споделя О. з.(2) полковник-летец Стоян Стоянов.
„Имаше един фелдфебел на ротата – Гатев, който биеше войниците най- редовно. Веднъж беше подхванал едно войниче с летвата … Списаревски го видя, изтръгна със сила летвата и я счупи в гърба му като каза: „Това момче е дошло тук да служи на България, а ти го биеш. Кой ти дава това право?” коментира О.з. фелдфебел- авиомеханик Иван Петров.
От спомените на летеца-изтребител Михаил Григоров, служил под командването на поручик Списаревски разбираме: „Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните й красоти или пък ставаше дума за достойни българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение. Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.”
Лейтенант Джон Макледън: „Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страхотно. Не знам дали американските летци са преживявали нещо подобно в Европа. Със същите очи, с които ви гледам, наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващата се към земята наша „летяща крепост”, хвърли се с всички сили върху друга и се стовари върху нея. Той откъсна опашката й и „крепостта” се разчупи като голям дъб, поразен от гръм в планината. А там беше един от нашите най-добри екипажи.
Наистина, страшна смърт даже и за най-смелият пилот!”
За да добием още по-ясна представа за личността на Списаревски ще споменем една случка:
По време на обучението си в елитната немска изтребителна школа във Вернойхен през 1938 г., немски офицер обижда българската чест. Списаревски натупва германеца заедно с още петима немски пилоти. Заформя се грандиозен скандал, който бързо е потушен от началника на школата. Командирът остава впечатлен от честолюбието на Спайча (прякорът на Списаревски) и го хвали пред останалите школници, а съдбата на немеца, провокирал българският пилот е била ясна – изпращане на фронта.
След 1989 г. геройският му подвиг е изваден от забвение. За него са издадени множество книги, брошури и статии. Паметници са издигнати в родния му град Добрич, в София (район „Искър” и 22 училище – бившата Втора мъжка гимназия), и на лобното му място, където е поставена паметна плоча. Улици и булеварди носят неговото име в Добрич, София и Долни Пасарел.
