Автор: Петър Михайлов, студент по политология в УНСС
Преброяването на населението вече наближава към своя край. От резултатите, които ще разберем от него, най-голям интерес безспорно предизвикват данните за етническия състав. Големият въпрос е дали чрез резултатите от преброяването ще получим реална представа за измеренията на демографския колапс сред българите и за циганизацията на страната, или напротив, ще ни бъде представена една деформирана картина на етническата структура на населението?
Най-дискусионен определено е въпросът за числеността на циганското малцинство. Според официалните данни от преброяванията в периода от Освобождението на България от турско робство до 90-те години на ХХ век относителният дял на циганите в етническия състав на населението се колебае около 2%. Повишение е отчетено на преброяванията през 1992 г. – 3,7% и 2001 г. – 4,59%. Абсолютната численост на циганите според данните от 2001 г. пък е 365 797 души. Съществуват обаче значителни разлики между тези резултати и данните на независими автори и организации. Така например, докато според официалната статистика в началото на ХХІ век циганите в България са под 5%, то в други изследвания се говори за 10% циганско малцинство (700 000 – 800 000 души). Това разминаване се дължи на т.нар. етническо префериране, което представлява деклариране от страна на циганите на друга, нециганска етническа принадлежност. Това явление е характерно и в други страни като Румъния, Чехия и Унгария, където също се наблюдават разлики между официалните данни за броя на циганите и тяхната действителна численост. У нас етническото префериране се проявява в две главни насоки:
-
Преобладаващата част от циганите-мюсюлмани на преброяванията се самоидентифицират като турци (типичен пример за това са циганите от пловдивското гето „Столипиново”).
-
Значителна част от циганите-християни пък се определят като българи. Това е характерно предимно за Западна България. Например според последното преброяване циганите в цялата кюстендилска област са 7 629 души, а само в квартал „Изток” на областния град живеят над 10 000 роми.
С голяма доза убеденост може да се очаква, че разминаването между официални данни и реална численост ще се прояви и в резултатите от това преброяване. Следвайки тенденцията от 313 326 цигани през 1992 г. към 365 797 през 2001 г., сега най-вероятно броят на ромите ще бъде отчетен в рамките на 400-450 000 души или към 6% от цялото население. В действителност обаче числеността на циганите варира между 800 000 и 1 000 000 или 11-13% от етническия състав. Изключително стряскащ обаче е фактът, че процентът на циганите нараства с намаляването на възрастта. По неофициални данни голямата част от новородените са именно циганчета. Това потвърждава, че циганизацията е един наистина реален проблем и не е пресилено да се твърди, че до 2050 г. ромите вече ще са мнозинство в България. Показателен за процеса на циганизация е и фактът, че именно в общините със значителна концентрация на циганско население са измерени най-високите нива на раждаемост. Според данните на НСИ за 2009 г. това са общини като Ракитово, Пещера, Котел, Твърдица, Ихтиман, Мъглиж, Гурково, Николаево, Омуртаг.
Интересен е и въпросът каква промяна ще бъде отчетена в относителния дял и абсолютната численост на турското малцинство. Според последните няколко преброявания етническите турци варират в рамките на 9-10% от цялото население (1965 – 9,5%, 1992 – 9,8%, 2001 – 9,5%). Може да се очаква, че и сега техният относителен дял ще излезе с подобна стойност. Това се обяснява с факта, че тяхната по-висока раждаемост спрямо българите се компенсира от постоянната икономическа емиграция към Турция. Номинално етническите турци са най-голямата малцинствена група, в действителност обаче те са по-малко от циганите. Това се дължи на обстоятелството, че на преброяванията като турци се самоопределят и една значима част от българомохамеданите (предимно в Западните Родопи) и както вече бе споменато циганите-мюсюлмани. Така реално към днешна дата в България има към 500 000 турци, което е около 7% от населението на републиката.
Относно абсолютната численост и относителният дял на българите е ясно, че ще бъде отчетен спад от националната статистика. Въпросът е обаче дали ще бъдат обявени истинските измерения на този спад. Преброяванията, проведени през ХХ век, неизменно са отчитали, че българите са над 80% от етническата структура на населението. За пръв път през 90-те години на ХХ век възникна тенденция към намаляването на българите. Докато през 1978 г. те са близо 90%, през 1992 г. малко над 85%, а през 2001 г. вече са 83,5%. От една страна, българите са с по-ниска раждаемост в сравнение с гореописаните малцинствени групи, а от друга в последните 20 години страната беше напусната от над 1 000 000 българи, предпочели да потърсят своята професионална реализация в Западна Европа и САЩ. Въпреки че в последните години има леко покачване на естествения прираст сред българите, в никакъв случай не може да се твърди, че демографската криза вече е преодоляна. Отчитайки и все по-нарастващия поток от емигранти, населението на България днес реално е около 7 000 000, като етническите българи са под 80%.
Изводът от горните разсъждения е, че не трябва да приемаме безкритично данните, които ще ни бъдат изнесени от националната статистика след няколко месеца. Защото тези данни най-вероятно ще скрият проблеми като циганизацията на България и демографската катастрофа сред българите. Тези проблеми обаче са видими и с всяка изминала година стават все по-сериозни.
21 февруари 2011
