– Вашата нова книга е озаглавена „2011: Циганската война срещу нас“. Защо според Вас сме в състояние на циганска война?
– С написването на тази книга съм си поставил една единствена цел – да анализирам и изложа в пълнота феномена циганска престъпност. Защото циганската престъпност в България е факт. В момента това е може би най-сериозният проблем, който стои пред нас като народ и държава. Mнозина се опитват да омаловажават и дори да отричат това явление. Капитална грешка, която ще ни струва скъпо! Това не е само моя констатация, а наблюдение на редица честни анализатори и коментатори на обществените процеси у нас. Става дума за една всестранно и мащабно разгърнала се циганска криминална активност, която днес вече е станала епидемична. Говорим за това, че във всички видове престъпнa дейност циганското малцинство има преобладаващо участие, а в някои – абсолютен монопол. Цели региони в страната са пропищели от циганската напаст. Убийства, грабежи, изнасилвания – списъкът е безкраен. Нещо повече. Със събирането на материалите за книгата аз се убедих, че циганската престъпност отдавна е надхвърлила границите на конвенционалната битова престъпност и всъщност се е превърнала в един откровен терор над българското население с ярко изразени геноцидни елементи. Точно затова я нарекох и “Циганската война”. Защото на практика това е една необявена война срещу нас и то в собствената ни родина.
– Какви са причините според Вас българската държава да не може да се справи с циганския терор?
– Основната причина е, че просто не желае да го направи. Това положение устройва прекрасно управляващата камарила, без значение от цвят и политическо позициониране. Пак поради няколко причини. Евтините цигански гласове по време на избори, криворазбрано правозащитничество, малодушието на властимащите пред външни фактори, които непрекъснато им дърпат ушите за това, че циганите били онеправдани, което освен всичко друго не е и вярно и много други. Но най-вече заради глупостта, късогледството и предателското отношение по националните въпроси на политическата ни класа. Всичко това превърна циганите в една привилегирована прослойка, която – възпитавайки в себе си чувство за абсолютна безнаказаност – в последните две десетилетия се разпаса тотално.
– В книгата си разкривате малко известни факти за циганския расизъм, които не се популяризират в медиите. Разкажете повече за расистките елементи в циганската култура и светоглед.
– Причините за циганския терор до голяма степен се коренят в дълбоко расистката по своята същност циганска култура и световъзприятие, които разделят в низходящ порядък циганското от нециганското, като второто задължително е по-нисше и малоценно. Говорим за един специфичен цигански фашизъм, който е същностна и характероопределяща черта на традиционното циганско мислене. Колко от българите например знаят за циганската традиция Махриме, която определя контактите между цигани и нецигани като “нечисти”. А колко хора знаят, че циганите наричат нас българите с понятието “дас”, което значи роб.
И много други. Това обаче са неща, които политкоректните медии крият от широката публика.
– Направили сте обстойно проучване на различни примери от цялата страна за циганската престъпност. Споделете най-фрапантните случаи, на които се натъкнахте.
– Примерите са толкова много, че могат да запълнят страниците на енциклопедия “Британика”. Някои от тях са толкова брутални, че изглеждат дори нелогични. Като например да смажеш главата на възрастен човек за десет лева или пък дори само за удоволствие, както все по-често се случва напоследък. Веднага се сещам за зверското изнасилване на бременна в деветия месец медицинска сестра в Стара Загора преди няколко години, след което тя и нероденото й дете починаха. Да не говорим за терора над българите в малките населени места. Те от години са оставени на произвола на съдбата, с по един полицай дежурещ в няколко града или села, който минава веднъж в седмицата, а през останалото време циганите вилнеят на воля. Това не е държава.
– Може ли да се говори за циганизация на България в началото на 21 век?
– Определено. В момента демографските процеси са такива, че етническият баланс непракъснато се променя в ущърб на нас, българите. Иначе казано, ние намаляваме, етническите малцинства – главно циганите – се увеличават. Вървим към изравняване, а само след няколко десетилетия ще преминем една нулева бариера, след която ние българите ще станем малцинство. Тогава вече няма да има връщане назад. Събитията ще последват като лавина. Първото и почти сигурно нещо, което ще се случи, ще бъде загубата на политическия контрол над страната ни и след това Бог да ни е на помощ.
– Възможна ли е циганска интеграция в българското общество и как?
– По отношение на циганската интеграция съм пълен песимист, защото съм реалист. Не можеш да интегрираш някого, който не иска да се интегрира. Да се интегрираш, означава да спазваш правила и да поемаш отговорност, а що се отнася до циганите това е causa perduta. Също така не съм убеден дали това е най-доброто решение за нас, българите. Как ще се интегрират над 1 милион цигани сред застаряващата ни и все по-малко раждаща нация? Дали след една такава операция резултатът няма да бъде не интеграция на циганите, а циганизация на българите? Колкото повече време минава, толкова повече нараства убеждението ми, че това всъщност би било най-лошото, което можем да направим.
– Как може да бъде прекратена циганската война срещу нас?
– Когато най-после държавата си влезе в ролята и започне да упражнява всичките си правомощия и цялата си власт, включително и репресивната. Това население упорито не спазва правилата и си мисли, че се намира не в най-старата европейска държава, а в някой индийски бантустан, където всичко е позволено. Така не може. Нека първо да покажем, че има правила, нарушаването на които води до неприятни последствия и чак след това да говорим за всичко останало. Иначе казано – първо тоягата, а моркова след нея. Това е единственото решение. Всичко останало е палиатив и замитане на проблема под килима. Това обаче може да бъде направено само от национално мислещи и действащи държавници, а не от сегашната нихилистична върхушка, окупирала политическата власт. Нужна е радикална промяна на политическата ни системата и подмяна на властващия елит с млади и неопетнени патриоти. Просто нямаме друг избор. Оцеляването ни е поставено на карта.
10 декември 2011
