Начало Блог Смешен плач за Боклук тарлъ

Смешен плач за Боклук тарлъ

Източник: в. „Труд”

Автор: Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО

Решението на варненския общински съвет да преименува 220 местности, носещи турски, персийски, арабски и гръцки наименования, неочаквано предизвика интересна дискусия. Неочаквано, защото идеята не е нито нова, нито оригинална. Преименуването е процес, започнал непосредствено след Освобождението на България от турско робство и продължаващ и в наши дни.

В края на 2011 г. по решение на бургаския общински съвет бяха сменени близо 250 топонима, носещи неразбираеми за населението имена. Дни след варненските общинари и пловдивските им колеги взеха подобно решение за един от градските си площади. За масовото преименуване на села и градове след 1989 г. въобще няма да припомняме.

Общи приказки и бъркотия

Изведнъж обаче се оказа, че ако някога Толбухин стана безпроблемно Добрич, Мичурин – Царево, и дори един Михайловград без особени дискусии получи странното име Монтана, днес Боклук тарлъ, Ташлъ гечит, Кокарджа, Ментеше, Фатрико и още 214 подобни названия получиха сериозна подкрепа за запазването им. За съжаление, както често се случва, непознаването на фактите и говоренето на общи приказки доведе до пълна бъркотия. Затова сега ще изясним ситуацията:

1. Огромна част от тези топоними са абсолютно неизвестни на варненци. Те съществуват единствено на кадастралната карта и в най-добрия случай са в размер от 100 дка. Дори служителите от общинската служба по земеделие трудно се ориентираха, когато трябваше да ни покажат къде се намира Кокар бунар например. Затова аргументът, че щяло да стане объркване, олеква.

2. Част от тези местности са селищни образувания, които рано или късно ще станат квартали на Варна, а може би дори и райони. Представяте ли си квартал „Боклук тарлъ“? Или „Ментеше“, което носи името си от третия по големина анадолски град в Турция? Все пак Варна наскоро подаде документи за европейска, а не за азиатска столица на културата.

3. Няма да има никакви последици за гражданите от смяната на имената. Нито ще се сменят нотариални актове, нито лични карти. Просто служителите от кадастъра ще нанесат новите имена на картата.

4. Самият термин преименуване не е особено коректен, тъй като не само на територията на Варна, но и в цялата страна, чуждоезичните топоними са с по-стари български имена. Може би някои са забравили, но най-старото живеещо и до днес в България местно население е българското. Предполага се, че преди да дойдат турските завоеватели, то е наричало местностите си по някакъв начин. Специално за Варна българските топоними са сменени с турски през 1833 г. с решение на местното деврие (общински съвет), отбелязано в санджак намето на областта. Една част от „новите“ имена всъщност са старите названия.

5. Особен интерес предизвикаха имената на Кабакум и Аладжа манастир. Странно защо, тъй като манастирът не е местност и поради това не е предложен за преименуване. Що се отнася до Кабакум, който бил известен по света и туристите щели да се бъркат, е нужно да поясним, че не се сменя името на плажа, а на свлачищната нива над него. Също така припомняме, че плажовете като такива не се отбелязват на картата на общинската земеделска служба, която сме ползвали за източник, може би заради факта че на тях трудно се сее, оре и жъне. Въпреки това ще изразя свое становище за Кабакум. Старото име на Златни пясъци е Узункум. Било е много популярно. Помни ли го някой днес? Впрочем, за да сме съвсем точни, туристите не идват на Златни пясъци или Слънчев бряг. Те почиват на Sunny beach и Golden sands, както се рекламират нашите курорти. А Кабакум не е курорт, а плаж, и няма отделна реклама като дестинация.

Нерде Караджата, нерде Кабакум

Та така. Всички тези разумни аргументи обаче не се изтъкнаха, даже напротив. Знайни и незнайни защитници на Боклук тарлъ и Ташлъ гечит скочиха да ги бранят с аргументи, които вместо да засилят позицията им, профанизираха разговора. Видите ли, дайте сега да сменим името на Стефан Караджа на Стефан Черния, Аладжа манастир на Спа манастир и т. н. Всеки българо-турски речник ще ви покаже, че караджа значи сърна, а аладжа е шарен, но какво тук значат някакви си речници? Стефан Караджа е получил прякора си, защото е бил изключително пъргав и бърз, а Аладжа манастир – заради остатъците от цветни стенописи по белите стени на скалната обител. Имената от историята не трябва да се сменят, но сравняването на Стефан Караджа с Боклук тарлъ е меко казано срамно. Единият е национален герой от нашата история, докато другите – част от историята на кадастъра на варненската община. Оттам няма да се изтрият и ако някой много се затъжи за доброто старо османско време, винаги може да поиска справка и да се наслаждава до насита на Кълчикли кайнак, Ченгене чешме, Ташлъ гечит, Балъм дере и т.н.

31 май 2012

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

ГЕРБ отказва преименуването на местности във Варна след натиск от турския посланик

Костадин Костадинов обяви предложенията за преименуване на местностите с турски имена във Варна

Предложението за промяна на турските имена на местности подплаши общинската администрация

Костадин Костадинов: ВМРО – Варна иска преименуване на местности с турски названия

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ВМРО: Победа за българщината! НС обяви официално, че кирилицата е българска азбука

ДПС и БСП отново показаха, че са антибългарски партии, като отказаха да подкрепят исторически и духовно обоснованата истина, че тази писменост е...

ВМРО – Димитровград дари пакети с продукти на пенсионери

Акцията на войводите е по повод Международния ден на възрастните хора По повод днешния празник – 1 октомври, Международен...

Искрен Веселинов: Сегашната Конституция е направена от БКП, за да увековечи нейното влияние

ВМРО от 2013 г. изповядва тезата, че трябва да има сериозна конституционна промяна и тя трябва  да мине през Велико народно събрание....

6 октомври (вторник), 19.00 ч., София – „Премълчаното за Стоян Мълчанков“

На 6 октомври (вторник) от 19.00 ч. в Централния военен клуб - София ще се състои представяне на книгата и документалния филм...

Красимир Каракачанов: При модернизация на техниката на армията основна наша цел е да включим български фирми

От своето създаване преди 25 години международната изложба за отбранителна техника „Хемус“ извоюва авторитет и на всяко следващо издание присъстват все повече...

Стоян Божинов и Иван Стоянов с подаръци за спортен клуб по самбо

Като организация ВМРО винаги е подкрепяла спортните клубове в страната. Спортът възпитава и изгражда дисциплина в младите. Ето защо...

Честит празник на възрастните хора! Поклон пред достойните българи, съхраняващи историческата памет

Д-р Калин Поповски с поздравление по повод Международния ден на възрастните хора Уважението към възрастния човек е мерило за...

Коментари