Начало Българите по света Снежана Димитрова: 1/2 от царибродските ученици се образоват на български

Снежана Димитрова: 1/2 от царибродските ученици се образоват на български

Източник: „Фрогнюз”, интервю с директорката на гимназията „Св. Кирил и Методий” в Цариброд Снежана Симеонова.

– Г-жо Симеонова, бихте ли се представили за читателите на Frognews.bg?

– Казвам се Снежана Симеонова, родена съм в Цариброд. Oсновно и средно училище съм завършила в Цариброд, а българска филология – в СУ “Св. Климент Охридски” през 1982 г. Семейна съм, имам две деца, дъщеря Ива и син Борис. Те са най-голямото щастие и радост в моя живот. Пред мен и съпруга ми сериозната задача е да им подсигурим добро бъдеще, условия да завършат висше образование. Другата любов и болка е съдбата на царибродчани. Полагам усилия да бъда полезна в областта, в която съм компетентна – в образованието.

– Вие сте директор на българско училище в Западните покрайнини, т.е. в регион, в който формално има признато българско малцинство. С какви трудности се срещате ежедневно, отстоявайки правото на това училище да съществува?

– Трудностите са много, но се борим: тези, с които се срещат всички училища или „бялата чума”, поради която броят на децата намалява;  трудно приложимите закони, касаещи правата на малцинствата в страната, в която живеем; бавният процес на осъзнаване, причина за който са страховете от предишните времена; дългото отсъствие на държавата – майка поради отношенията между двете държави в миналото.

Съдбата ни е била такава, да живеем в чужда държава. Всеки наш съгражданин има своята си история на раздялата и своя съдба след прокарване на границата. Реално, не е възможно изведнъж да се промени съзнанието на хората. Трябва време. Често слушам критики и обвинения, отправени по адрес на народа, на гражданите в Цариброд. Но, за да разбереш някого, трябва да си бил в положението, в което той се е намирал или се намира и добре да си запознат с фактите – тогава със сигурност би разбрал съдбата на местните хора. Всеки се бори по различен начин  за оцеляване. Най-лесно е човек да съди, да бъде опозиция и да критикува.

– Как тогава отстояваме правата си?

– С търпение и упоритост. Търсим правата си, които ни се полагат според законите, касаещи малцинствата, но, както казах, те са често пъти или неприложими, или тежко приложими.

– Правят ли ви спънки сръбските власти?

– Трудно е понякога човек да разграничи  кой стои зад определени постъпки и с каква цел се вършат. Имахме проблеми, но смятам, че те ще бъдат минало. Причините за това приписвам на бившия кмет, който не искаше да сътрудничи с нас от гимназията, не подкрепяше дейността ни, не идваше на тържествата ни, дори пренебрегна  юбилея – 120 години Царибродска гимназия, но, слава Богу, подаде си оставката. Настоящият кмет дава повод за оптимизъм, подкрепя финансово проектите, в които участва гимназията, и изобщо дейността ни; председателят на Националния съвет на българите – също и това успокои обстановката, в която работим.

Посещенията на  общинската инспекторка вече не са толкова чести. Министерството на просветата на Сърбия разреши работата на българските паралелки с брой ученици под законовия минимум. Тази година получихме съгласие за 2 български паралелки, както и да използваме учебници от България в редовния учебен процес. Сърбия стана кандидат-членка за ЕС, което също я задължава да спазва нашите права. Всичко това буди надежда, че демократичните процеси отварят път на други отношения и че застарелите методи ще бъдат част от миналото.

– Колко ученици учат в училището, колко са часовете по български език, достатъчни ли са?

– Към момента в училището се учат 316 ученици, разпределени в 15 паралелки, от които 6 са български. Във всичките 15 паралелки се изучава български, в сръбските 2 часа седмично, в българските – 4. Въпрос на избор. Часовете по български език са малко, но всеки има право да избере образование на майчин, български език. Това право предоставя възможност на учениците  всичките предмети да се учат на български.

От 2009/2010 година до днес 70 ученици се образоват на майчин език. Планираме за следващата година да запишем още две български паралелки и около 30 ученици. Ако планът ни се осъществи, ще имаме 16 паралелки, от които 8 ще бъдат български, 8 сръбски и броят на учениците в българските паралелки ще бъде около сто. Ако направим анализ, от общо 316 ученици 200 са от Цариброд и ако стотина се образоват на български, резултатът е, че половината от царибродските ученици се образоват на български, което дава надежда за оцеляване. Ако имаше образование на български в основното училище (което не е факт), щяхме по-лесно да намираме ученици за българските паралелки.

– А усещате ли опората на българската държава?

– Ще говоря за сферата, в която  работя – образованието. Най-доброто, което направи държавата България за своята диаспора, е постановление 103. Благодарение на него и царибродчани могат да продължат традицията в общината: децата ни да завършват висше образование,  магистратура и докторантура. Децата са нашето бъдеще, а това постановление  подсигурява и на най-бедните шанс да се учат. Без образование днешните млади нямат бъдеще.  Подкрепата на България имаме чрез учебници.

МОНМ подари 699 учебника от Р България за нашите ученици през 2011. МОНМ организира и частично финансира курсове и семинари за българите от диаспората. Държавната агенция за българите в чужбина винаги присъства на наши празници и тържества, включва наши ученици в конкурси, съдейства ни за контакти, прави дарения на училището. Посолството и Консулството или ни приветстват с поздравителен адрес, или присъстват на нашите тържества.

С методическа помощ, свързана с конкретната ни работа, в много случаи свързана с конкретни специалисти, са откликвали винаги Шуменският университет (ДИПКУ – Варна), Великотърновският и Софийският университет, както и други институции. От тази учебна година документите за следване в България ще се подават в нашето училище, приемните изпити за следване в България също ще се провеждат в нашето училище. Това е голяма финансова помощ за родителите, а за децата – преодоляване на стреса и напрежението. Има още неща, но говоря за най-важните.

– От какво изпитвате най-остра нужда във Вашата работа?

– От провеждане на опреснителни курсове по български език, за да се подобри качеството на преподаването; от речници (преводни): сръбско-български/българско-сръбски, българско-английски/английско-български, българско-френски/френско-български,  българско-руски/руско-български, латинско-български/българско-латински, правописни, правоговорни, тематични, синонимни, фразеологични и други; от видеоматериали по национална география, история, музика, изобразително изкуство; от електронни речници и материали; от учебници  за  12 клас; от подкрепа от Р България за учениците, завършили средно образование на български език:  при балообрауването за кандидатстване в българско висше училище да имат един вид бонус от определен брой точки, което ще бъде и мотив на бъдещите поколения да се записват в българските паралелки в нашето училище.

– Обръща ли Ви внимание неправителственият сектор в България. Какъв е Вашия опит с него?

– Ние имаме сътрудничество с Фондация „Българска памет” (ФБП), която от 2009 година включва ученици от българските паралелки в конкурси за есе, чиито финалисти присъстват на  образователно-развлекателните семинари във Варна,  а наградените от тях имат възможността да пътуват в Брюксел и да посещават европейските институции. Тази година програмата на Фондацията се проведе под покровителството на Президентството на Р България. Финалистите имаха привилегията да пътуват с президентския самолет, в компанията на вицепрезидента госпожа Маргарита Попова. Президентът Росен Плевнелиев организира прием за финалистите, които посетиха Брюксел, и за техните ръководители. Това беше голяма чест и уважение.

На пролетния семинар във Варна, организиран от ФБП, лично премиерът дойде да приветства участниците в семинара. Такъв вид сътрудничество между НПО и държавния сектор е сътрудничество, което може да предостави шанс на младите от диаспората за много нови прояви и път към интегриране с държавата майка и европейските ценности. Специални благодарности отправям към председателя на Фондация „Българска памет” господин Врабевски и на неговия екип, който винаги е с нас и подкрепя много наши дейности.

– В навечерието на 24 май получавате специално отличие от Института за български език. В известна степен Вашата работа може да се окачестви и като апостолска. Как се чувства един рицар на словото в 21 век, какви са неговите съвременни оръжия?

– Чувствам се развълнувана. Това е голямо признание и още едно потвърждение, че държавата майка не е безразлична към нас и че уважава нашите усилия за оцеляване. Благодаря на експертите от кабинета на господин Дянков, които са ме предложили за награда, благодаря на гласувалите за мен членове на Института за български език.

Радост е да гледате млади хора, които уважават себе си, езика и корените си. Това е пътят към съхранение на нашата идентичност. Това е най-голямата награда за нас, които работим за каузата за съхраняване на българската ни идентичност. Трогната съм. Човешко чувство е да се радваш, когато получаваш признание, но то принадлежи на всички нас, които се борим за себе си, за своето оцеляване. Аз съм само един човек от целия екип преподаватели, които работят за тази кауза чрез съвременните средства за връщане на ценностите, на вярата, на духовното, което ражда и въздига словото.

16 май 2012

 

Последни Новини

Контрера: Над 400 хил. лв. от джоба на българите ще отидат за „София прайд“, пък и ще блокират цяла София. До кога?

Вече се гаврят и с паметта на покойните, като го правят на Черешова задушница! Под „мъдрото“ управление на Васил...

ВМРО предлага военно обучение за всички мъже под 50 години, които не са ходили в казармата, включително министри, депутати и кметове

Ние от ВМРО винаги сме подкрепяли национално отговорната позиция, че българските мъже трябва да преминат през начална военна подготовка. Това казва в...

Прогнозата на Каракачанов след изборите: ДПС повече няма да стои в сянка

Как се стигна до настоящите изборни резултати? Гост по темата в „Челюсти“ по NOVA NEWS бе лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.

Контрера: Кабинет за наркомании притеснява столичани в центъра на София

Живущи в район „Сердика“ алармираха за сериозни проблеми със сигурността в района заради дейността на център за наркомании - частна фондация, създала...

Каракачанов: Ако искаме България да съществува като суверенна държава, ние трябва да вървим по пътя на националното единство

Благодаря на всички, които подкрепиха ВМРО – Българско национално движение на изборите 2в1 – за национален и Европейски парламент. Резултатите са такива,...

Контрера: Машинното гласуване е провал! Опорочено е!

„Голям рев за машините от ПП-ДБ. То не бяха вопли, писъци, късане на розово-лилави ризи! Тотален провал с пустите им машини -...

Красимир Каракачанов: Гласувах за младите хора – да я има България!

Гласувах за суверенитета на България, да не ни управляват от посолствата, да има разумни политици, за които българският национален интерес стои над...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir