Текст от блога на Александър Йолов, председател на Младежката организация на ВМРО-София
На 18 февруари 2012 г. в Босилеград, Западни български покрайнини, днешна Р Сърбия, бе отдадена почит на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Събитието има дългогодишна традиция и обединява българите от двете страни на границата – от Ниш, Пирот, Сурдулица, Цариброд, Босилеградско, Кюстендил, Благоевград, София и много други селища, населени с българи. В Западните покрайнини и изобщо в земите от българското землище, останали в рамките на съвременна Сърбия, Левски е символ на битката за свобода, за човешки права, на национална чест и достойнство. Едва ли тук може да бъде намерен български дом, в който да няма портрет на Апостола, а творчеството на Вазов да не се препрочита жадно. Едва ли има друго място по света, където българите да изпитват толкова силна нужда от Родина – същевременно толкова близка – от другата страна на ридовете, и толкова далечна – изоставила ги вече девет десетилетия на произвола на сръбската асимилационна политика.
Крачка по крачка, в тежка борба срещу сръбския шовинизъм, нашите сънародници от западните български земи успяват да си извоюват поне минимални малцинствени права, които de jure са гарантирани от Устава на ООН, международни спогодби и от сръбската конституция. И всичко това става при пълното отсъствие на българската държава, която – вместо да съблюдава за зачитането на техните права и свободи – се прави, че тези хора на запад от Олтоманци и Калотина не съществуват. Подкрепяни от отделни лица, съмишленици от свободна България и от патриотични организации като ВМРО, но предимно разчитащи на своите собствени сили, западнокраинските българи успяват да издигнат паметник на Левски в Босилеград и да развеят знамето на националното малцинство (бяло-зелено-червено с лъвски герб в средата). Докато Унгария, Хърватия и Румъния бдят за своите народи, останали в Сърбия по стечение на историческите обстоятелства, а репресивните сръбски органи не смеят и думичка да кажат по адрес на съответните национални малцинства или на техните сънародници, отиващи им на гости, то пълната абдикация на България и тотално незаинтересования й политически елит, е далa уникален carte blanche в ръцете на радетелите за асимилация на българското население.
Тази година не се разминаха и обичайните проблеми на границата. През 2011 г. бе мобилизирана сръбската жандармерия, която в деня на отбелязването на тъжната годишнина от гибелта на Апостола не допусна нито един човек да премине българско-сръбската гранична линия. През 2012 г. сръбските граничари и митничари имаха изричното нареждане да тарашат гостите все едно не са интелектуалци, общественици, студенти и ученици, които отиват да се поклонят на паметник, ами терористи, които със самото си присъствие ще сринат сръбската държавност. След като колите бяха буквално разглобени, женските чанти и джобовете на мъжете преровени, връх на арогантността бяха опитите за конфискации на български знамена, разбира се – неуспешни. Историята не помни българи да са губили своите флагове в тежки сражения срещу англичани, французи, немци и руснаци, какво остава за раздърпани сръбски граничари.
На самата дата 18 февруари Босилеград осъмна под тежка полицейска окупация. Униформени полицаи на всеки ъгъл, патрулни автомобили, изпълнили улиците, цивилни служители на органите за сигурност, нервно пушещи цигари край обществените сгради или прикрити във входовете на блоковете.
За нещастие на великосръбските шовинисти стотици българи от Западните покрайнини, Пиротско и Нишко присъстваха на отдаването на почит на българския национален герой Левски. Из Босилеград се развяваха бяло-зелено-червените знамена на националното българско малцинство, Демократичния съюз на българите в Сърбия и тези на гостите от България. Местните патриоти тържествуваха, пеейки „Шуми Марица“ и „Мила Родино“.
Българите в Босилеград – местни и гости, показаха нагледно какво означава български дух и каква е неговата сила. Независимо от проблемите на границата, от административните спънки, от постоянните заплахи, привиквания по полицейските управления, всички те се поклониха на паметника на Апостола и дадоха дума, че ще спазват неговите завети, че ще се борят дотогава, докато всички българи не се нарекат „свободни“. Оттук насетне всичко зависи от правителството в София. И ако то не вземе мерки спрямо тиранията, смея да твърдя, че всички ние ще вземем мерки спрямо него.
21 февруари 2012
