Красимир Богданов, председател на Областен комитет на ВМРО – БНД, Враца
Политическият живот на България никога не се е отличавал с голяма демократичност. Още по-малко с принципност и добросътвестност. Първите десетилетия след освобождението, краткият период на двупартииност (либерали и консерватори) се сгромолясва, за да отстъпи място на люспене, роене и политически проекти, оглавявани от самовлюбени лидери – русофили, монархисти, фашисти, обикновено проводници на чужди интереси.
Четиридесет и петте години тоталитарен комунистически режим, изкорениха напълно идеята за опозиционност и демократичност. Промиха мозъците на няколко поколения и днешният ни политически елит е осакатен продукт на тази система.
В ранните години на демокрацията, поне привидно се създадоха условия за нормален политически живот. Площадите показаха огромната народна енергия за промяна, справедливост и по-добър живот. И тази енергия беше пропиляна. Пропиляна по волята политическите хитреци. С оръжията, които те познават. Защото комунистическата партия пое отговорността за 45-те години диктатура, лагерите и потъпкването на човешкия дух, като се прекръсти на социалистическа. Демократичните сили пък, в които повярваха милиони честни българи, трудно се отърваха от ченгетата, комунистическото мислене и стремежа към лично облагодетелстване. Притъпиха се усещанията на хората: от девалвацията на словото, от демагогия, заблуди, бедност, от умствено и културно затъпяване, от мутри и насилие. И дойде златното време, чрез политиката да се реализират съмнителни корпоративни или лични цели.
Вярно, всеки народ си заслужава политиците, но у нас нормална политика отдавна няма. Има политически проекти. Кой стои зад тях? Какви цели преследват? Чии интереси защитават?
Защо дойде царят? 800 дни? Не, 8 години. Това време беше необходимо, за да изпълни целите си – дворци, гори, имоти и т.н. Сега НДСВ е в миманса. Както всеки приключен проект.
Волен се скъса да дере гърло по митингите. Патриот, спасител, волята на народа. Познато, нали. Месии бяха и Сталин, и Хитлер, и други „демократични” лидери. Сега къде е патриотизмът? Трохите от трапезата на управляващите, явно засищат глада, а на сития стомах патриотизъм му е нужен само за изборите.
Каква е политическата идеология на ГЕРБ? Лесен въпрос, с труден отговор. Нормалните партии възникват от долу нагоре. Има нагласи, общи мнения, идеи. Това ги обединява. А не, един народ, една партия, един фюрер. Какво е партията без Борисов? Какво стана с обещанията? За прозрачност, компетентност, възмездие за незаконно забогателите, справяне с кризата. Вместо това, прокарване на лобистки закони, некомпетентно управление в повечето министерства, изправена пред фалит държава, а в борбата с престъпността – предимно кьорфишеци.
За Яне по-добре да не се говори. Другите поне се прикриват. Тук поръчката е ясна – „скачаш”, когато ти кажат.
И не са само тези. Изредиха се „бизнесмени”, олигарси, местни феодали, все клиенти на прокуратурата.
Сега се готви нов политически тюрлю гювеч. Леви, десни, центристи, либерали, националисти и независими интелектуалци. Прилича на ОФ, нали? Няма идеи, няма принципи. Има ясна цел – властта. На всяка цена.
Е, това е българският политически модел днес – месии, пари, защита на бизнес интереси, корупция. Защото в България политиката си остава най-лесният начин за забогатяване. Защо депутатите, вместо да „коват” закони, се занимават с кадруване, партиини назначения, уреждане на „наши” фирми, вземане на комисиони. Доходна работа! Докато сме на власт, трябва да си уредим бъдещето. После ще дойдат другите. И те така. Всички са доволни.
Прави са. Ако живеехме в Германия, Швейцария или където и да е на запад от Балканите. Но при обедняващия народ, застаряващата нация, затъпяващите млади хора, гетата, престъпността, обезлюдяващите се градове и села, пълната липса на перспектива, самодоволството на политиците е цинизъм.
България има нужда от нормална политическа система. От автентична левица и десница. Левица, не бранеща олигарсите, а истински социална. И десница с ясни реформаторски идеи и компетентни личности. Защо не – умерено консервативна, залагаща на традициите и националните ценности.
Това е изходът или може би началото. Нещата трябва да са прозрачни. Да се свалят картите и да се знае кой, кой е. Иначе народът ще чака спасението, от царя, Волен, Яне, Генерала, Първанов…
И така до следващия политически проект.
3 ноември 2010
