Източник: Уебкафе
Станах свидетел… на нещо странно и необичайно. Майка ми, която в детството е изгубила слуха си заради заболяване от менингит, ми каза, че край дома ни е срещнала някакво симпатично девойче от Централна Европа.
То я поканило на конгрес, на който ще присъстват глухонеми не само от България. Девойчето й обещало, че ще бъде много интересно и я питало дали не познава и други глухонеми, които живеят наблизо, за да им съобщи новината. Майка ми отговорила, че не познава.
Девойчето оставило една брошура и продължило търсенето си. Първоначално се зарадвах, помислих си, че Съюзът на глухите организира една от и без това редките си културни прояви или някакво спортно състезание. Като се има предвид затвореността на тази общност, всяко подобно събитие е ценно. Питах я какъв ще бъде този конгрес, тя отговори, че не знае, че е „просто конгрес“.
Взех брошурата, заглавието „Пробудете се“ не ми направи кой знае какво впечатление. Пиарът си е ПР. Когато започнах да я разлиствам, от нея изпадна някакъв флайер. Загледах се в него, там пише, че сбирката ще се проведе с изцяло жестомимичен превод, ще има дори пиеса. Тогава видях „болднатия“ шрифт. Оказа се, че това е конгрес на „Свидетелите на Йехова“.
Всички сме чували за тях, преобладаващото обществено мнение е, че йеховистите са секта. Аз смятам, че всеки има правото да вярва в каквото си иска, стига да не тормози останалите с това. След като поразпитах се оказа, че подобни конгреси, организирани с цел привличане на нови последователи, специално за глухонеми, се правят всяка година у нас. Признавам, че преди тази случка не обръщах кой знае какво внимание на „Свидетелите“, но сега бях принуден да го направя.
От това, което намерих по темата останах със смесени чувства. Не защото йеховистите вярват в определени неща. В някои отношения са прави – пороците наистина са причина за бърза и почти безвъзвратна деградация. Направи ми впечатление изключителната манипулативност, точният подбор на думи. Текстовете сякаш не са писани от духовно лице, а от много добър адвокат.
Това се потвърждава от абсолютно коректните от правна гледна точка формулировки. Памфлетът (от декември 2011 г.) съдържа разкази на хора, пострадали от земетресението във Фукушима. Всички, изключително добре написани текстове внушават, че ако не бяха от „Свидетелите на Йехова“, разказвачите едва ли биха били спасени.
Историческите статии, които наистина съдържат факти (доколкото мога да преценя, не съм си поставял за цел да проверявам всичко), завършват с неангажиращото: „Свидетелите на Йехова с удоволствие ще ти помогнат да изучаваш Библията“. Казано накратко – текстовете са издържани в мощен пасивно-агресивен стил.
Не искам да коментирам темата на конгреса: „Пази сърцето си“ или пророчествата, които не се сбъдват от 1874-а насам. Нито това, че „Свидетелите“ са забранени в куп страни. Нито казуса с кръвопреливането (забранено за членовете – бел.р.). Всеки има правото да вярва в каквото си иска и си носи последствията от това.
Обезпокои ме фактът, че йеховистите съвсем съзнателно се самоизолират. И тук дойде първият въпрос: как е възможно отговорните институции и неправителствени организации да се борят за интеграция на инвалидите, а в същото време да не се обръща никакво внимание, че мисионери на толкова затворени общества като „Свидетелите на Йехова“ правят всичко, за да ги привлекат в редиците си?
Затвореният свят на инвалидите и ежедневните трудности ги правят лесна плячка и изглежда абсолютно никой не го е грижа. Всички минават с едно „браво“, когато стане дума за успех на някой от „тях“. Не осъзнавате ли потенциала, енергията и силата, която викате, за собствен ПР и потупвате по рамото пред обективите (това в случай, че чантите не натежат)?
За жалост единствените, които я виждат и използват, са хора и организации със съмнителна обществена репутация. Дори с официален юридически статут, питам дали техните действия са редни. Правилен ли е агресивният начин, по който се привличат нови членове?
Разбирам, че законът не е и не може да бъде морална норма. И все пак: редно ли е, скрит зад закона, традиционната българска толерантност, използвайки Библията, да навлизаш в личното пространство на хора, които са толкова изолирани от обществото? И не, това не е „спасение“, нито е приобщаване. Това е целенасочена, преднамерена и агресивна кампания.
Факт е, че достъпът до информация и дори образование за глухонемите е силно ограничен. Това ги прави още по-уязвими. Или най-добре ще бъде всички, за които „няма време“ да станат част от затворени общества и се скрият в някое „параклисче“?
Другата гледна точка – всеки има право свободно да изразява мнението и да изповядва религията си. Съгласен. В същото време свободата и стриктната регламентация не си противоречат, а са неделими съставни части на обществото. По всичко личи, че регулация няма. С това би трябвало да се съгласят и „Свидетелите“, защото те самите проповядват и се борят за върховенството на правилата и моралните норми.
Ясно ми е, че знам прекалено малко, може би греша с този текст. Със сигурност нямам кой знае какво право да задавам въпроси свързани с морала, защото в никакъв случай не съм моралист. Убеден съм обаче, че по-голяма грешка би било ако не го бях направил.
Искрено се надявам, че тази тема ще предизвика отзвук, защото пряко е засегната голяма и пренебрегвана част от обществото.
В интернет намерих видео на жестомимичен език, обясняващо историята на „Свидетелите на Йехова“. Водният знак е на Съюза на глухите в България.
P. S. Ето сайтът на „Свидетелите на Йехова“: http://www.watchtower.org/bl/index.html
А на този сайт на „Свидетелите на Йехова“ са качени техни материали (само той е отбелязан като web адрес във флайера и брошурата).
Защото не успях да намеря никаква информация в интернет относно въпросния конгрес за България, преписвам мястото и дата от флайера: Конгресът ще се проведе 6-8 юли в „Зала Христо Ботев“.
18 юни 2012
ПО ТЕМАТА:
Обзор на позициите и действията на ВМРО срещу опасната секта „Свидетели на Йехова” може да прочетете в специалния обзор тук.
