Автор: Валентина Генова, Младежка организация на ВМРО – София
На 7 март в Софийския университет бе проведена дискусия, посветена на трагичното събитие, сполетяло бесарабските българи – пожарът на Спасо-Преображенския събор в Болград.
Трагедията се случва в 7 часа сутринта на 26 януари тази година. 9 пожарни служби и военните сили гасят пожара цели 10 часа, но значителна част от уникалните реликви е унищожена от стихията…
Този архитектурен паметник с право е наречен „символ на българщината в Бесарабия”.
Каква е историята? През 1820 г. управляващият селищата на българските преселници в Бесарабия С. Н. Малявинский публично издава указ за предоставяне на привилегии на българските колонисти. Това тържествено за българите събитие става на 12 май 1820 г. в църквата в селото Табаки, което съгласно указа е преименувано в град Болград – впоследствие той става център на българите от Бесарабия.
Присъстващите 57 български делегати и депутати от тези колонии и жители на селото решават: „…на мястото на бедния храм, където са получили своята грамота с привилегиите, да бъде построен, за сметка Българския Народ, населяващ цялата Бесарабска Губерния, великолепен събор“. Също тогава се решава да бъде запазен указът на цар Александър I в олтара на местната църква.
Българите решават храма да бъде построен от Абрам Иванович Мелников, автор на известни архитектурни паметници като ансамбъла на Полукръглия площад в Одеса, Покровския събор в Кишинев, Николската старообрядна църква в Петербург и др.
В самото начало на строителството на храма са забелязани доста големи недостатъци. И през1822 г. е взето решение да бъде преработен проекта. Събрани са най-добрите строители и архитекти на Русия, сред които е и Мелников. Всеки архитект е задължен да представи на конкурса свой проект за отстраняване на грешките при запазване художествената идея. Именно проектът на Мелников печели.
Строителството на болградския Спасо-Преображенски събор е тясно свързано с легендарния, световно известен Исакиевски събор в Петербург, проектиран и построен от френския архитект и любимец на императорския двор Огюст Монферан.
Храмът на бесарабските българи наистина носи основните черти на архитектурния стил на Монферан. Характерният кубически обем на Исакиевския събор обаче е заменен с кръстообразен, кубето пък не властва над самата сграда, а органично я допълва.
Дванайсетстенният барабан под купола е основният източник на светлина. Претенциозната, монферанова по стил, колона Мелников заменя с корфински пиластри, които да не препятстват проникването на светлината в храма. Затова и Спасо-Преображенският събор в Болград няма нужда от допълнително осветление.
Храмът е увенчан с не много висока гладка колона, върху която е поставен двуметровият кръст, а от купола плавно тръгват леки метални балюстради. Височината на купола е 50 м.
Интериорът е изписан през 1912 – 1914 г. от художника Павел Пискарьов, в стила на романтизма, по скиците на великия Васнецов. Целият външен ансамбъл на храма, изграден в стила на строгия класицизъм, много органично хармонира с установяващите се в онова време архитектурни традиции на новия град.
Строителството е завършено през 1838 г..
* * *
За религиозността на бесарабските българи може да се пишат легенди – без патос и преувеличение – защото именно религиозното съзнание е онази вътрешна опора, движещата сила, спомагаща да се запази през тези дълги години уникалната патриархална българска среда – с традиции, език и култура.
Трагичният пожар е без съмнение знак, че е необходимо да се обърне внимание на тази българска общност и властта да вземе активно отношение към проблемите на общността, които не са никак малко…
На вниманието на гостите на дискусията в Софийския университет бе представен и документалният филм „Перлата на Бесарабия“, заснет по повод 170-годишния юбилей на храма.
Райна Манджукова пък представи Инициативния комитет за възраждане на Свято-Преображенския събор, като отбеляза от своя страна, че вижда в това трагично събитие знак за обединение!
Всички желаещи да помогнат за възраждането на уникалния архитектурен и исторически паметник могат да се свържат с комитета чрез страницата във „Фейсбук“, както и да получат пълна и подробна информация по въпроса.
Видеото за пожара на Спасо-Преображенския събор може да видите тук.
9 март 2012
