Искрен Веселинов, кандидат на „Синята коалиция+ВМРО“ за кмет на Русе
Надявах се, че в тази кампания в Русе кандидатите ще имат програми. И че ще бъде мъжко състезание. Уви, единственото състезание при опонентите ми от ГЕРБ се оказа спартакиадата по надлепване на плакати, която с физкултурна страст обявиха на всички. Да им признаем постижението.
По-лошото е, че опонентите ни дълго време си мислеха, че може да мине и без предизборна програма. Предпочетоха по няколко пожелателни изречения. Та се наложи преди дни панически да побързат да качат в Интернет нещо като програма. Най-интересното в нея е… защо толкова прилича на нашата?! И защо се казва по същия начин?!
Вероятно опитът на моя опонент в специалните служби му е помогнал и в партийния шпионаж. Или може би е чакал, освен мото и клип на кампанията, в София да му направят и програмата. Така се правят, явно, избори по милиционерски. С послушание пред началниците. Без лично мнение. Без виждане за развитието на града. Просто с преписване.
И не знам дали подполковникът от Държавна сигурност някога е ръководил водолази и парашутисти, както обича да представя биографията си, но знам, че един истински офицер от българската армия не би бил толкова уплашен и не би използвал толкова безогледни методи в страха си. Натиск над държавни служители, заплахи за бизнеса, цензура в интернет, дори елементарен плакатен терор. Стигна се и до задържания на наши симпатизанти заради различни от „правилните“ плакати. А от какво се страхуват ГЕРБ? Какво толкова страшно предлагаме ние от „Синята коалиция + ВМРО“ на Русе? Страшно ли е, че ще работим за високотехнологичен парк, страшно ли е, че настояваме най-накрая да се построят като туристически атракции рибарското и етнографското селище, страшно ли е, че искаме премахване на бездомните кучета, че искаме достъпна инфраструктура с велоалеи, че искаме ремонт на градския стадион и реконструкция на кейовата зона? Страшно ли е, че имаме разработена програма за задържане на младите хора в града и че планираме да увеличим средствата за общинската програма „Ин витро“? Или може би е страшно, че искаме гражданско участие във вземането на решенията, че направихме първите в тази община допитвания до хората за общинските приоритети, че поискахме да има общински омбудсман, че разнищихме далаверите на корупционната власт. Страшно е, ако до вчера си преследвал хората за разказване на вицове и си четял писмата им…
Пред Русе днес има две възможности. От едната страна е досегашният застой, който обрече най-красивия и достолепен български град на провинциалност. Със зъби и нокти порочната власт от последните години се опитва да се възпроизведе. ГЕРБ беше неразделна част от тази власт. Дори започнаха кампанията си с висока оценка за досегашното управление на града! И сега се мъчат да викат „Дръжте крадеца!“ – без дори да си правят труда да звучат достоверно. Русенци няма да гласуват за един наместник на текущата власт в София. Власт, която обрече цяла северна България на дискриминация. Русенци няма да гласуват за поредна сянка зад широкия гръб на един телевизионен политик, бивш пазач, произведен в супергерой. За безпардонния модел „ГЕРБ“, за културата „ГЕРБ“, която заплашително надвисна над града ни – подобно на онзи облак, който ни тровеше с хлор години наред. Гъст и напоен със страх. Русенци днес имат избор, имат алтенатива, имат разумна възможност. Проучванията на общественото мнение доказват, че Русе е на крачка от коренна промяна на модела. Нужно е още малко усилие и единство, защото ГЕРБ разчитат на разпиляването на гласовете. На Русе днес са нужни кмет и общински съветници, които се гордеят с онова, което са вършили. Които имат ясни планове за бъдещето на този град. Гласът с номер 25 е глас за такива хора. Този глас е гражданска позиция, протест срещу статуквото. Русе е град на свободата. Тук първи надигнахме глас за промяна. Първи поискахме права. И няма сега да си ги дадем. Ние, русенци сме силни и свободни. И когато някой поставя интелигентността и духа ни на изпитание, ще се борим! За да може градът ни да е проспериращ и щастлив. И за да сме отново горди със себе си.
Защото това е Русе. Първият европейски град на България заслужава да бъде пръв сред градовете на европейска България!
15 октомври 2011
