Какво още не знаем за Турция (публикации в медии)
Турция премахва паметник, посветен на арменците, защото не бил в „ислямски стил”
Източник: „Дойче Веле“
Турция премахва един паметник, замислен като жест на помирение към арменците. Премиерът Ердоган аргументира това решение с думите, че двете статуи били „истинска грозотия“, а и не били в „ислямски стил“.
Трудно е да се повярва, че това би могло да бъде случайно: паметникът на човечността в турския град Карс бе предназначен да символизира добронамереността на Турция към съседна Армения. В понеделник при паметника пристигнаха работници със специални каменарски триони, които започнаха разрязването на паметника – само един ден след 24 април – деня, в който арменците отбелязват годишнината от арменския геноцид през Първата световна война. До ден-днешен турците оспорват изтреблението на 1,5 милиона арменци в някогашна османска Турция.
Един министър се опари…
Двете 24-метрови статуи бяха издигнати близо до границата с Армения. При посещението си в Карс през февруари премиерът Ердоган заяви, че статуите били истинска „грозотия“; усилията за запазването им продължиха до последния момент, но се оказаха безплодни.
Министърът на културата Гюнай се опари, като заяви, че под „грозотия“ Ердоган имал предвид не статуите, а теренът около тях. Малко след това премиерът коригира своя министър: естествено, че имал предвид именно паметника. Явно сега Гюнай не си спомня повече своята защита на паметника: според в. „Милиет“ той окачествил разразилата се дискусия около защитата на статуите като „много несимпатична“. Той твърди, че когато през 2008 видял проекта, бил ужасен. Освен това под паметника имало една стара траншея и мястото се водело за „защитен културен обект“.
Ердоган и външният министър Давутоглу изтъкват специално, че статуите не подхождали на ислямския характер на града. Те нарушавали и гледката към една светиня – която обаче е доста отдалечена и освен това значително надвишава паметника.
Препратка към взривените статуи на Буда
Някои турски коментатори сравниха разрушаването на двете статуи с взривяването от талибаните на статуите на Буда в Бамян. За разлика от Афганистан обаче паметникът в Карс няма да бъде напълно унищожен, а разрязан на 18 части и запазен. Така че не е невъзможно авторът на статуите, скулптурът Мехмет Аксьой, да издейства по съдебен път възстановяването на паметника – както стана вече с една друга негова творба в Анкара.
В Турция вече няма свобода на словото
Източник: „Дойче веле”
Присъдата срещу Орхан Памук, арестът на журналисти и гонитбата на един неудобен ръкопис поставят Турция в лоша светлина. Старите рефлекси на страха отново се въззимат – пише Сузане Ландвер във в. „Нойе Цюрхер Цайтунг“.
Първият и единствен Нобелов лауреат на Турция, Орхан Памук, бе осъден този месец на парична глоба, защото наранил чувствата и гордостта на шестима турци. В началото на март полицията арестува двама журналисти и упорито преследва един непубликуван ръкопис, който според прокуратурата бил възложен от едно престъпно сдружение. В рамките на кампанията за издирване на всички възможни копия на ръкописа – който се нарича „Армията на имама“ и тематизира растящото влияние на ислямисткото движение Фетулах-Гюлен върху правосъдния и полицейския апарат – бе претърсена и редакцията на ляволибералния вестник „Радикал“.
Премиерът Ердоган е подгонил и един карикатурист, защото го бе изрисувал в един вестник като свиня. А един професор теолог заяви, че жените, станали жертва на изнасилване, сами си били виновни, защото се обличали много предизвикателно; Върховният академичен съвет допусна това изявление, позовавайки се на свободата на мненията. Какво става с Турция, която до скоро минаваше за модел за демокрация в ислямския свят? Наистина ли Турция е така демократична, както често я описват, или просто ставаме свидетели на голямо отстъпление що се отнася до свободата на словото?
Натиск и манипулации
Етиен Махчупян, бивш главен редактор на арменско-турския вестник „Агос“, се оплаква от манталитета на държавния апарат и от закони, които по принцип са насочени против свободата на словото. Правосъдната система по традиция упражнявала натиск върху журналистите. Военните поддържали контакти с медиите и ги манипулирали, а политиката имала склонността да създава благоприятно настроени към нея медийни организации. Освен това има журналисти, които по идеологически причини не се стремят към независимо мнение, казва Махчупян.
В последния индекс на организацията „Репортери без граници“ Турция заема 138 място – от общо 178 страни. „68 журналисти са понастоящем в затвора, стотици биват преследвани заради журналистическата им работа“, пише Серкан Демирташ в умерено критичния вестник „Хюриет“. Най-голямата заплаха произлизала от оспорвания закон за борба срещу тероризма. Срещу Ахмет Сик, автора на споменатия по-горе критичен ръкопис, който се издирва от полицията, също се отправят обвинения в терористична пропаганда.
Впрочем става дума не само за свободата на словото, но също за национализъм и за състоянието на турското правосъдие. През 2005 година Орхан Памук заяви пред един швейцарски вестник: „Турците са избили в своята страна 30 000 кюрди и един милион арменци.“ Мнозина турци изобщо не искат да си спомнят за изтреблението на арменците. Ултранационалистическият адвокат Кемал Керинчиз подаде жалба срещу Памук и след три опита, и с помощта на Върховния касационен съд, докара нещата до съд.
Междувременно Керинчиз е в предварителния арест – той е един от голямата група обвиняеми по делото за подготовка на държавен преврат. Присъдата срещу Орхан Памук е важен прецедент. Това означава, че всеки турчин – а те са близо 78 милиона – може да реши, че е обиден и да търси по съдебен ред парична компенсация от Памук.
Въпрос на манталитет
Известният писател не е единственият, който изпитва натиска на правосъдието. През октомври пред един истанбулски съдия застана германско-турският писател Доган Акханли, а през февруари започна процесът срещу писателката и социоложка Пинар Селек. И двамата са обвинени в участие в терористични акции, въпреки че доказателствата са много тънки.
„Крайно време е нашите закони и нашата правна култура да се реформират съгласно принципите на свободата на словото“, пише публицистът Мустафа Акьол. Той казва, че хората трябва да имат възможност да критикуват правителството и военните, но главното препятствие бил „всеобщият нелиберален манталитет“.
Папата: Европа не трябва да забравя християнските си корени
Източник: „Дневник”
Папа Бенедикт XVI предупреди за опасността от „колективна амнезия“, отричаща християнските корени на Европа, съобщи агенция „Франс прес“. По думите му, да твърдиш, че Европа няма християнски корени, е все едно да кажеш, че хората могат да живеят без кислород и храна.
Някои хора оспорват с учудващо постоянство действителността на религиозните корени на Европа, каза папата при приемането на новия посланик на Хърватия във Ватикана Филип Вучак.
Влизането на западнобалканската страна в Европейския съюз не означава само присъединяване към една икономическа и юридическа система, имаща своите предимства и ограничения, а също и задължение за собствен принос, допълни папата. Той призова Загреб да не се страхува да отстоява своята история, както и религиозната и културната си идентичност.
Хърватия ще може да защитава собствената идентичност гордо и убедително, като избягва нови препятствия, каза Бенедикт ХVІ, предаде радио „Ватикана“.
Мюсюлманските бурки във Франция – вече извън закона
Източник: Днес.бг
Във Франция влезе в сила закон, който забранява на хората да скриват лицето си, когато са на публично място. Това се отнася по-специално за мюсюлманките, които носят бурка.
Съгласно новите нормативни правила всяка жена, независимо дали е французойка или чужденка, намираща се на улицата или в парка и е облечена с дреха, закриваща лицето й, може да бъде глобена със 150 евро.
Хората пък, които принуждават жените да носят дреха, закриваща лицето й, ще бъдат наказвани още по-строго – с до две години затвор.
Позицията на правителството е, че скриването на лицето на публично място е в противоречие със самото устройство на Франция. Освен това тази практика принизява статута на жените, което е несъвместимо с френското разбиране за равенство, пише ВВС.
Жители на страната като цяло, включително и мнозинството мюсюлмани, са съгласни с тези аргументи. Онези, които се обявяват против – малък брой ислямисти и такива, които са за свобода за всекиго, едва ли са в състояние сериозно да повлияят върху общественото мнение.
Със съкращения.
11 април 2011
Турция и ЕС втвърдяват тона
Източник: Е-вестник
Европейската перспектива на Турция изглежда е изпаднала в мътните води на съмнението. Посланията от Европа бяха изразени от първия й вестител Никола Саркози.
Разбираме геополитическата важност на Турция, но държа да се знае, че статутът на привилегировани отношения е много по-добър от пълноправното членство, каза за сетен път Саркози, ден преди светкавичната си визита в Анкара на 25 февруари.
Само четири часа продължи престоят на Саркози в Турция в качеството му на председател на Г-20, но френският президент не престана да повтаря това, с цел да избегне евентуални недоразумения от страна на турското ръководство по време на кратката си среща с него.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган не скри недоволството си от кратката работна визита на Саркози в това му качество, като предупредително размени ръкостискания с френския президент отвисоко, от стълбите, и от разстояние около метър и половина, “очевидно от предизборни съображения”, коментираха турските медии.
Предупредителен и даже строг бе и президентът Гюл към Саркози на разговорите с него на четири очи, писа в статия в. “Хюриет”. Трябва да ви кажа, че блокирането на преговорите от страна на Франция засенчва двустранното сътрудничество в много други сектори, казват, че е казал Гюл, който припомнил, че когато чичото на Саркози е живял в Солун, градът е бил турски.
Познавайки историята на вашето семейство, би могло да се очаква, че Вие сте по-близо до идеята за една Турция, принадлежаща към Европа, допълнил той.
Това обаче не довело до промяна в поведението на Саркози. Ще претегля нещата, за да оценя обстановката в Берлин и Брюксел, вероятно е мислел Ердоган в трескавата си подготовка около пътуванията си до Берлин и Брюксел.
За три години турският премиер за втори път бе избрал да говори на голям стадион, за да се обърне към своите сънародници в Германия. На 11 февруари 2008 г. той се появи на стадиона в Кьолн със своята съпруга Емине.
В критичен тон Ердоган се обърна към 20 хиляди свои сънародници, като ги призова да се отличават от другите в Германия. Тогава все още бушуваше конфликтът с генералите, а за Ердоган и неговата партия имаше опасност да бъдат поставени извън закона от Конституционния съд на Турция.
Турският премиер обаче не се поколеба да се покаже в “султанска светлина”. Няколко месеца по-късно той спечели битката и бе първият политически ръководител, който не бе поставен извън закона от генералите. Този път Ердоган се обърна отново към “своите хора” на стадион в Дюселдорф. “Тук съм, за да разберете, че не сте сами”, каза той.
Митингът бе голям, а ентусиазмът на множеството подобаващ. Ердоган, както и канцлерът Меркел в следващите месеци, пък и Саркози през 2012 г., са изправени пред критична изборна надпревара. В Турция тя е през юни. В Германия Ердоган призова своите сънародници да учат децата си първо на майчиния им език, а след това на германски.
Анализатори предрекоха, че това поведение на Ердоган няма да му донесе нищо добро за европейския присъединителен процес на Турция. Всичко това обаче се случваше в момент, когато Ердоган се готвеше да пътува до Брюксел. Смъртта на Ербакан обаче осуети неговото пътуване и той остави настрана столицата на ЕС, както и срещите си с Барозу и Ван Ромпой, за да присъства на погребението на бащата на политическия ислям.
На този фон Либия гори, арабският свят преминава през втората голяма фаза на своята революция, а Турция на Ердоган слага на кантара възникналите ситуации, като се придържа стриктно към неоосманския си блян за Близкия изток.
В същото време Европа, изправена пред огромни размирици в Близкия изток, мисли къде да са нейните граници. Валери Жискар Д’ Естен бе казал, че границите на Европа е невъзможно да бъдат в Азия, имайки предвид турското членство.
И проблемът с референдумите потегля към Брюксел
Европейските институции ще бъдат информирани за пренебрежението, с което властта се отнася към гражданските инициативи в България, и погазването на закона за референдумите. Тази закана отправи лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. „Вече минаха четири месеца извън законово определения срок и парламентът мълчи по внесената подписка за референдума за членството на Турция в ЕС, мълчат и президентът, и омбудсманът, които имат право да сезират Конституционния съд, че НС не спазва законите“, коментира Каракачанов пред „Сега“. Неглижирането на инициативите обезкуражава гражданите да участват в тях, смята Каракачанов.
ВМРО събра 330 000 подписа за свикване на референдум и ги внесе в НС в срок. Според закона за референдумите при 200 000 подписа парламентът трябва да се произнесе дали допитване ще се проведе или не. При 500 000 парафа референдумът става задължителен.
Темата за членството на Турция в ЕС бе обсъдена в пленарната зала, но нещата спряха дотам. Преди време шефката на НС Цецка Цачева обясни, че законът е несъвършен и трябва спешно да се поправи. Тя смята, че парламентът първо трябва да се произнесе дали един въпрос за референдум е допустим и чак тогава да се събират подписи.
„Тогава какъв е смисълът от референдумите“, възразяват от ВМРО.
Засега мнозинството не готви промени в закона за референдумите, обяви пред „Сега“ шефът на правната комисия Искра Фидосова. До изборите темата не била актуална.
Всичко за подписката вижте тук.
Източник: “Сега”
Турция към ЕС: Ако не ни искате, кажете си
Източник: “Дойче веле”
От над десет години Турция се стреми към членство в ЕС. Досега – без успех. Междувременно 60 на сто от турците на възраст между 18 и 60 години въобще не вярват, че страната им някога ще влезе в Общността.
В отговор на мудните присъединителни преговори турският парламент спря 40 закона, които спомагат за хармонизирането на турското законодателство с европейското. „Ние имаме ясно послание към ЕС – ако вие искате да дръпнете шалтера, ако искате да прекъснете връзката с нас, моля не се бавете! Но не очаквайте от нас тази стъпка“, каза наскоро Егеман Багис, главният преговарящ с ЕС.
Анкара вече няма мотивация за напредък
Очевидно той е насъбрал доста гняв в себе си. Преди броени дни Багис изпусна нервите си в телевизионно интервю на въпрос за мудното придвижване на присъединителните преговори. Това не зависи от Турция, а само от нежеланието на Брюксел да се занимава с Турция, каза той. Според Багис съпротивата на някои европейски държави като Франция и Германия е толкова голяма, че през последните шест месеца не е отворена нито една глава в присъединителните преговори. До този момент са отворени 13 от общо 35 преговорни глави, като повечето от отворените нямат особено значение. Последната например се отнася до сигурността на хранителните продукти. Пет преговорни глави са блокирани категорично от Франция, осем от Кипър.
Според информация на СиЕнЕн Тюрк по дипломатически пътища правителството в Анкара е дало да се разбере, че вече няма никаква мотивация да напредва с хармонизирането на законодателството си с ЕС. Истанбулският евроексперт Ченгиз Актар заявява, че никого вече не учудва фактът, че френският президент Никола Саркози под път и над път повтаря, че Турция не е добре дошла в европейския клуб.
Същевременно Турция би трябвало да въведе европейските стандарти в 2700 закони и разпоредби, което е свързано с огромни разходи. „Най-добрият пример е преговорната глава за политиката за околната среда. За Турция това е твърде скъпо хармонизиране. Турската индустрия изчислява разходите на до 140 милиарда евро. Ако обаче турската икономика не е сигурна, че тези инвестиции ще доведат до членство в ЕС, тогава няма да финансира начинанието и по този начин ще заложи на карта своята конкурентноспособност“, казва Актар.
Въодушевлението се изпарява
Публикувано през миналата седмица социологическо проучване показва следните настроения: 60 процента от анкетираните на възраст между 18 и 60 години турци изобщо не вярват, че членството на страната им ще се осъществи. На въпроса коя страна е най-върлият противник на турското членство Франция се класира на първо място с 30 процента, следвана от Германия – с 23 на сто.
322 532 подписа за референдум против членството на Турция в ЕС внесоха в средата на 2010 г. представители на ВМРО и телевизия „Скат” в Народното събрание. Обзор на действията на ВМРО с подписката може да прочетете тук.
Турците се увеличават с над 1 милион всяка година
Източник: Стандарт Нюз
Населението на Турция се е увеличило с над един милион души през изминалата година, съобщават турски медии, позовавайки се на данни на Турския статистически институт.
През 2010 г. населението на страната е нараснало с 1 161 000 души, като в края на годината броят на турците е бил 73 722 000 души.
Темпът на прираста на населението се изчислява на 15,88 на хиляда. 50,2 на сто от турците са мъже, а 49,8 – жени. За сравнение, през 2009 г. населението на Турция е нараснало с един милион, а темпът на прираст е бил 14,5 на хиляда.
Гърция и България – врата за радикалният ислям към Европа
Източник: Уебкафе
Как радикалният ислям стига до Европа? През Гърция и България, става ясно от публикация на сайта analyst-network.com.
Добре известна хипотеза в европейските и американските кръгове, занимаващи се с въпроси на сигурността, е, че регионът на Югоизточна Европа, включително страната от еврозоната Гърция, е на прага на мащабен процес на проникване на радикалния ислям, който се благоприятства от огромния брой ислямистки групи, които имат за цел да стъпят стабилно в Европа.
Афганистанци, пакистанци, иранци – пътят е открит
Ролята на изгряващата ислямска сила Турция в управлението на масовото движение от ислямски страни към ЕС е било посочвана многократно през последните няколко месеца и е важно да се отбележи фактът, че има организирани редовни полети между Рабат в Мароко и Алжир в Алжир до Истанбул, за да се докарват значителен брой граждани на тези страни в Турция и да бъдат транспортирани по-нататък към Гърция и България на път към ЕС.
Ислямското правителство в Турция отмени визите с тези страни и няма визов режим с Иран, като по този начин улеснява движението на афганистанци и пакистанци, както и на иранци, към Европа.
Нека Турция не признава геноцидите си, но да спре с лъжите!
Източник: Актуално.ком
Тази седмица турският президент Абдуллах Гюл в обръщението си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург заяви, че Турция не приема, че е извършила геноцид в историята си.
Наглостта на Анкара възмути мнозина, и с право. Това, че Турция не признава геноцидите си, изобщо не означава, че те не са се случили. Ако международната общност, в по-голямата си част, приглася на Турция, е защото има интерес да поддържа с нея добри политически и икономически връзки. А не защото не знае каква е истината.
Турция удобно отрича избиването на 1,5 млн. арменци. Може би тази цифра не й се вижда достатъчно внушителна. За сравнение обаче, при световно признати геноциди като тези в Руанда и Камбоджа са загинали съответно 937 000 и 1,7 млн. души. Арменският геноцид обаче би довел до много политически и икономически главоболия на Анкара.
Турция няма изгода да приеме и геноцида срещу гърците и българите. Това, че не претендираме официално за признаване на подобно нещо, не означава, че нямаме основания. Турското робство едва не ликвидира демографски българския народ. На подобни зверства са подлагани и други общности и нации на Балканите.
Анкара обаче няма да признае нищо от това. Един такъв дипломатически акт би нанесъл сериозен удар на икономиката й, защото признаването на геноцид означава поемане на отговорност и изплащане на обезщетения на наследниците на жертвите.
Турция няма да направи това, защото не желае да постави истината над интересите си. Важното в случая е да се спре разпространяването на лъжи. Току виж някой им повярвал…
Всеки шести в България – мюсюлманин
Източник: „Дойче веле”
България ще е много скоро една от 10-те европейски страни с най-много мюсюлмани. Това обяви центърът „Пю“ във Вашингтон, който в първо по рода си изследване прогнозира, че до 2030 г. мюсюлманите ще се увеличат с над 30%.
Мюсюлманите ще бъдат една четвърт от населението на света през 2030 година, съобщи независимият изследователски център „Пю”. През следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличава с по-голяма бързина от всяка друга религиозна група, каза ръководителят на изследователите Алън Купърман.
„Броят на мюсюлманите ще се увеличи с 35 процента през следващите две десетилетия, нараствайки от 1.6 милиарда души на 2.2 милиарда през 2030 година. За сравнение, останалото, немюсюлманско световно население ще се увеличи със само 16 процента, или два пъти по-малко”, уточни Купърман.
Европа с 58 милиона мюсюлмани през 2030
Концентрацията на мюсюлмани ще остане най-висока в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (през 2030 там ще живеят 75 процента от мюсюлманите). В САЩ и Европа живеят около 3 процента от последователите на пророка Мохамед в света. В САЩ броят на мюсюлманите ще нарасне от 2.6 милиона през 2010 до 6.2 милиона през 2030, когато те ще са 1.7 процента от цялото население на страната.
„Мюсюлманското население на САЩ през 2030 ще бъде по-голямо от което и да е отделно мюсюлманско население в Европа, с изключение на Франция и Русия”, казва Брайън Грим, един от авторите на изследването. В Канада мюсюлманите ще се увеличат три пъти през следващите 20 години, броят им ще бъде 6.6 процента от цялото население – процентно повече от САЩ. Третата държава с най-голямо мюсюлманско население в двете Америки е Аржентина.
Мюсюлманите в Европа: нова нормалност
Но общият брой на мюсюлманите в Европа е значително по-голям. „Делът на мюсюлманите в Европа се очаква да се увеличи с над 30 процента. От 44.1 милиона през 2010 година до над 58 милиона през 2030, или над 8 процента от цялото европейско население”, казва Брайън Грим.
В 10 европейски държави през 2030 година мюсюлманите ще са над 10 процента. Според американската студия тази тенденция ще промени статута на мюсюлманите в обществото. Те ще придобият по-голямо политическо и културното влияние, особено в градовете.
2030: 15,7 процента мюсюлмани в България
Сред десетте европейски държави с най-висок процент мюсюлманско население е и България. Тя ще бъде шеста, с 15.7 процента мюсюлмани през 2030 година. По-висок процент от България ще имат Косово (93.5), Албания (83.2), Босна (42.7), Македония (40.3), Черна Гора (21.5). След България са Русия (14.4), Грузия (11.5), Франция (10.3) и Белгия (10.2). Най-голям и в момента, и в бъдеще ще е броят на мюсюлманите в Русия (нарастване от 16.4 милиона души през 2010 на 18.6 милиона през 2030), където, освен всичко, балансът на населението ще се промени най-рязко поради бързо намаляващото немюсюлманско население, посочва още студията.
Мюсюлманките раждат повече
Причина за това голямото нарастване, според студията, е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите.
България не прави изключение – до 2010 година раждаемостта сред мюсюлманите е била с 0.4 процента по-висока от раждаемостта сред останалото население. Това съотношение почти няма да се промени в периода до 2030 година.
Разликите са още по-драстични в държави като Норвегия, където мюсюлманите имат почти двойно по-висока раждаемост от местните хора. Подобна е картината в Австрия, Финландия, Ирландия, Великобритания, също в Косово и Сърбия.
Демографите смятат обаче, че поне в Европа тези разлики постепенно ще се стопят. Мюсюлманското население расте, но темпото се забавя, твърди Алън Купърман.
Овладяване на страховете
Досега липсваха пълни и надеждни данни за броя на мюсюлманите и това подхранваше многобройни спекулации, дори страхове, казва директорът на програмата Луис Луго. „Нашето изследване представя научни и достоверни данни за броя на мюсюлманите, живеещи във всяка държава и във всеки регион на света”, пояснява той.
Заключенията в новото изследване се основават на данни от преброявания в 232 държави и територии, данни на ООН за световното население, както и изследвания на международна група от 50 демографи. За студията са използвани общо над 1.500 източника.
Турция заплашва Евросъюза с вълна от имигранти
ЕС трябва скоро да започне преговори с Турция за безвизово пътуване, ако иска Анкара да спира ефективно имигрантския поток от Африка и Азия. За това предупреди турският главен преговарящ с ЕС с ранг министър Егемен Багъш.
Според ЕС Турция се е превърнала в основен транзитен път за имигранти от Афганистан, Пакистан и Индия, опитващи се да влязат в ЕС през Гърция.
Багъш отбеляза, че ЕС е отменил визовия режим за граждани на далечни страни като Парагвай и Уругвай и упрекна Брюксел, че настоява Анкара да спира нелегалната имиграция от Африка и Азия, а не предлага нищо по визовия въпрос за турците. Така Турция заплашва да наводни Европейския съюз с имигранти, ако не бъдат премахнати визите за турските граждани.
Турция никога не е извършвала геноцид в историята си според турския президент Гюл
Турция не приема, че е извършила геноцид в историята си, заяви турският президент Абдуллах Гюл в обръщението си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, предаде Анадолската агенция, цитирана от БТА.
„Ако живеем с миналото, никой в Европа няма да може да погледне в лицето другия. Това, което трябва да направим, е всички заедно да гледаме в бъдещето,“ заяви още турският държавен глава. Гюл изтъкна осъществените в Турция реформи за повишаване на демократичните и правните стандарти, като призна, че страната му има още какво да постигне и съзнава недостатъците си.
В отговор на въпрос за религиозните свободи в Турция, Гюл заяви, че всеки човек в неговата страна е свободен да изповядва вероизповеданието си, независимо от това какво е то, и да изпълнява съответните религиозни практики и ритуали.
Гюл посочи предоставянето на по-големи демократични права на кюрдите като средство за изолиране на тероризма и терористите. „Тъй като Турция се доверява на тази политика, в последно време тя направи доста смели стъпки,“ изтъкна президентът.
Припомняме, че заради арменският геноцид, по времето на който е извършена насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. в Османската империя, и днес се водят спорове между Турция, която не признава геноцида, и международната общност.
Страните, които официално са признали арменския геноцид, са: Аржентина, Армения, Белгия, Канада, Чили, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Ливан, Литва, Холандия, Полша, Русия, Словакия, Швеция, Швейцария, Уругвай, Ватикана и Венецуела. Също така Шотландия, Северна Ирландия и Уелс (Великобритания), страната на баските и Каталуния (Испания), Онтарио и Квебек (Канада), Южна Австралия и Нов Южен Уелс (Австралия) Крим (Украйна), Сеара и Сао Пауло (Бразилия) са признали съществуването на геноцид. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.
По информация от „Дневник” и Актуално.ком
Браковете в Турция: Полигамия и сватби между роднини
Източник: Актуално.ком
Макар че полигамните бракове не са законово признати в Турция, над 186 000 жени споделят съпруга си с втора съпруга – практика, която е особено популярна в източната част на страната, сочат данни на наскоро изготвен доклад. Вторите съпруги сключват брак чрез религиозни или културни церемонии и като цяло могат да разчитат на незначителна социална закрила, според доклада на двама учени, които представиха проучването си пред парламентарната комисия за равните възможности на жените и мъжете.
Мъжете понякога търсят втора съпруга, когато първата им съпруга не е могла да им роди мъжко дете, докато жените, въвлечени в полигамия, често приемат това положение заради натиск от страна на семейството или заради религиозните си убеждения, показва изследването.
В своето проучване Илкнур Юксел Каптаноглу и Бану Ергьочмен, учени от института за изследване на населението към университета в Хаджеттепе, са разгледали различни видове натиск върху жените в Турция заради неравенството на половете, включително ранни бракове, плащане на „откуп за булката“ и предпочитание към синовете пред дъщерите.
Според проучването близо 5,5 милиона жени са се омъжили на или под 18 години, а откупът, плащан от младоженеца или семейството му, познат още като „цена на булката“, е бил искан за над 2 милиона жени. Учените предадоха доклада си на подкомисия, сформирана в рамките на комисията за равните възможности на жените и мъжете, за да проучи традиционните бракове. В цялата страна 39,7 процента от браковете включват жени на или под 18 от общо 5 439 367 млади булки.
Според изследването ранните бракове може да накарат момичетата да прекъснат образованието си, да намалят възможностите им за работа, да окажат негативно влияние върху физическото и психологическото им здраве и те да бъдат подложени на по-голям натиск или насилие. Раждането в ранна възраст може да има отрицателно влияние върху здравето както на майката, така и на детето.
Средната възрастова разлика на двойките в Турция е четири години и два месеца, като мъжете обикновено са по-възрастни от жените.
РЕЛИГИОЗНИТЕ БРАКОВЕ СА ЧЕСТО СРЕЩАНИ
Общо 452 139 жени са сключили брак само на религиозни церемонии, които не са законово обвързващи. Те са най-популярни сред необразованото население или хората, които са завършили само начално училище. Религиозните бракове са най-разпространени в централната и източната част на Анадола, следвани от югоизточните и североизточните провинции.
Около 7 милиона двойки са се оженили по решение на техните родители, а откуп за булката е искан при 2 168 600 брака, основно сред нискообразованите групи. Такъв откуп е искан при 50 процента от браковете в централен и източен Анадол, 47 процента от браковете в североизточната част на страната и 32 процента в югоизточната част.
Проучването показва също, че 12,4 процента от браковете са между роднини от първа степен, което засяга 1 700 062 жени, основно в югоизточната част. Между роднини от първа степен са 29 процента от браковете в югоизточните провинции, 22 процента – в централен и източен Анадол и 18 процента в североизточната част.
Двайсет и девет процента от хората, участвали в изследването, вярват, че раждането на син увеличава силата на мъжа. Мнозинството от хората – 56 процента, в североизточната част споделят това мнение, както и 38 процента от хората на югоизток. Истанбул се нарежда на трето място в подкрепата към това вярване.
В доклада, който представиха пред подкомисията, Каптаноглу и Ергьочмен също търсят решения за премахване на дискриминацията на жените и призовават за превенция на ранните бракове, браковете без взаимно съгласие, плащането на откуп, полигамията и „бердела“ – отдавна съществуваща брачна система, базирана на размяна на булки и втори съпруги.
Учените казват, че общностните структури, които контролират телата на жените и женската сексуалност, допринасят за дискриминацията на жените, а по-голямото участие на жените в образованието, трудовата сила и политическото представяне могат да помогнат за предотвратяването й.
Ислямистката партия на Ердоган води убедително преди парламентарните избори в Турция през юни
Източник: Актуално.ком
Управляващата партия в Турция – Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган води убедително пред своите съперници преди произве?
