Публикуваме за размисъл статия от интернет страницата на „Дойче веле”, чието оригинално заглавие е „Външните и вътрешни врагове на македонския език”. Статията е интересна с мненията на изследователи, редактори и преводачи от Р Македония, които въпреки че виждат европейски и световен „геноцид срещу македонския език”, искрено си признават няколко неоспорими факта. В миналото македонците са атакувани от влиянието на сръбския език, а сега – от тоталното англизиране на езика. Самите македонци сякаш се срамуват от езика си и нарочно използват чуждици. Второ, кирилицата се използва все по-малко в публичната комуникация. И трето, политици и журналисти пълнят речта на македонците с махленски жаргон.
Македонският език е под натиск. В чужбина го оспорват, но и в самата Македония, в медиите и във всекидневното общуване, той понася удари. Може да се каже, че езикът ерозира – като лексика и като литературна значимост.
Тези дни в защита на македонския език публично се обявиха писатели, редактори и езиковеди. „Езикът е нашата идентичност, независимо, че в Брюксел го определиха само като „държавен“, а в документи на ООН го изтриха като техническа грешка. Тъкмо срещу това ние реагираме като писатели, срещу манипулациите на европейската и международната дипломация“ – каза заместник-председателят на македонския ПЕН-клуб Ефтим Клетников:
Помахленчване и провинциализиране
„Може би това понятие е пресилено, но аз го наричам геноцид срещу един народ. Защото ако заличите идентичността на един народ чрез името, вие всъщност сте заличили и самия народ. Перфидни са методите на една Европа, която нарича нашия език „държавен“ – защо не нарече френския или немския така? Защо тези езици не изчезнат от документите на ООН?“, пита поетът и преводач Клетников, добавяйки:
„Забравя се, че езикът произлиза от името. Езикът ни не може да бъде важен, ако го прекръстят на северномакедонски или горномакедонски, в съответствие с някакъв политически компромис. По този начин се подкопава неговата автентичност и значението на Македония на картата на световните езици.“
Но битката за литературния език, за важността и за богатството на македонския, сякаш се губи и на свой терен, предупреждават авторите, редакторите и експертите от Института „Кръсте Мисирков“. Журналистите, политиците, преводачите, издателите – всички те в надпревара с времето, поради безпаричието или заради липсата на литературна култура, все повече провинциализират езика, пълнят го с жаргон или диалекти, които имат само местно значение, смятат македонските учени.
„Свидетели сме на голямо понижаване на нивото на македонския литературен език, на граматиката и произношението. Зле му влияят както електронните медии, така и нередактираните книги и преводи, но и политиците, които в публичните си изяви понякога използват махленски речник „, казва Симона Груевска-Маджовска от Института за литература и език. Тя отбелязва още, че в публичната комуникация кирилицата се използва все по-малко, а литературната реч осиромашава.
„Все говорим за македонския език като основен стожер на нашата идентичност, но правим всичко, за да го изгубим в неговата литературна форма и изобщо не се опитваме да го обогатяваме. Не ни е грижа нито как пишем, нито как говорим“, казва Груевска.
Роби на чуждиците
Същото убеждение споделя и една редакторка във вестник „Време“: „Ако в близкото минало бяхме атакувани от влиянието на сръбския език, днес наблюдаваме англизиране на говоримото и писменото слово – сякаш хората се срамуват да използват македонските думи или синоними. Много журналисти робуват на чуждиците, надявайки се, че те придават повече тежест на текстовете им.“
Асоциацията на редакторите неотдавна предупреди, че литературният език постепенно става пленник на неграмотността, че има тенденция към обедняване на речника. На това мнение е и Ефтим Клетников: „Право да ви кажа, хващам се за главата, когато чета вестници или гледам телевизия. Просто не мога да позная езика!“ – казва той.
Автор: А. Чомовски, А. Андреев / Редактор: К. Цанев
Източник: „Дойче веле”
