Текст от блога „Вардарска Македониjа”
За последната една година бяхме свидетели на редица случаи на погазване на човешките права на българи, както в Македония, така и в Западните покрайнини. То не беше Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Здравко Здравески, Димитър Димитров, спиране на българските граждани на ГКПП „Олтоманци”…
Преди няколко дни гръмна поредният скандал с уволнения от работа в Прилеп българин Миле Йовановски.
И докато всички се съсредоточихме да критикуваме властите в Македония и Сърбия – не че не заслужават това – пропуснахме няколко много съществени факта. Къде е българското външно министерство? Къде е външният ни министър Николай Младенов? Докога ще се оправдават с „ТИХА ДИПЛОМАЦИЯ”?
Не че съм против тихата дипломация и решаването на въпросите без излишни скандали, но наблюдавайки събитията и тяхната последователност, стигам до извода, че такава дейност от дипломатите ни просто не се осъществява.
Повече съм склонен да видя в понятието „ТИХА ДИПЛОМАЦИЯ” едно перфектно измислено оправдание за несвършена работа, както и оправдание за нежеланието да се върши работа. В намерението си да не засегнат този или онзи чужд интерес, българското външно министерство начело с Николай Младенов започна да засяга българските национални интереси.
Българите в чужбина за пореден път се чувстват предадени и изтъргувани, но за съжаление никой не може да даде отговор на въпроса ЗАЩО? И като добавим разкритията от последните СРС-та – че Бойко Борисов е просто поредният далавераджия в българската политика – мога само да констатирам, че българската държавност никога не е била на толкова ниско ниво.
А, както е казал българският народ, „Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава”.
Мисля, че нуждата от националноотговорно правителство, точно днес, е повече от крещяща. А назначаването на БЪЛГАРСКИ външен министър, а не на проводник на чужди интереси, е единственият начин да върнем доверието на сънародниците ни в чужбина.
Николай Младенов, крайно време е да си подадеш оставката!
