Източник: „24 часа”
Валери Найденов разсъждава във вестник „24 часа“ по начинанието на ВМРО за референдум срещу членството на Турция в Европейския съюз. Авторът е против референдум. Публикуваме материала за обсъждане. Трудно можем да се съгласим с тезите на автора – още повече, че професор Танаскович, когото Найденов цитира, меко казано, не твърди, че Турция вече не се интересува в познатата степен от членство в ЕС. ВМРО ще изпрати в редакцията на „24 часа“ свой отговор на материала.
Парламентарната 2010 г. завеща на 2011 г. една бомба със запален фитил – събраната от ВМРО подписка, която настоява за референдум против членството на Турция в ЕС. Много деликатна и опасна тема! Но тъй като подписите са по-малко от 500 000, според закона парламентът има три възможности: да насрочи референдума, да го откаже поради нецелесъобразност или да го отхвърли като законово недопустим.
Управляващите избраха четвъртата възможност – да увъртат, да протакат и да се държат като гузни, което е все едно боксьор да се чеше отзад, докато го млатят по лицето. Това е глупаво, тъй като в случая е в сила третата възможност – искането за допитване чисто и просто не е легитимно.
Защото законът допуска национални референдуми само по въпроси, които са в компетенцията на Народното събрание. А то няма такава компетенция, тъй като Европейската комисия засега не е поискала от него да ратифицира членството на Турция. Просто и ясно. Малко е формално, но нали правото е формална наука.
Но дори и референдумът да бе легитимен, управляващите имат предостатъчно аргументи да го отхвърлят, и то така, че народът да им повярва. Или поне по-интелигентната част от населението.
Първо, нормално ли е да правим референдум за членството на Турция, след като не направихме референдум за собственото си членство? Това ни прави народ от смешници!
Второ, такова допитване ще противопостави българите по етнически и религиозен принцип. Това вероятно е много полезно за малките извънпарламентарни партии, но може да се окаже пагубно за България. Между другото, законът го забранява.
Трето, патриотите от ВМРО най-вероятно ще загубят референдума. Активността на мюсюлманите ще е 90%, а на останалите – под 30 на сто. От тях поне половината ще са на различно мнение.
Така „патриотите“ ще изпаднат в смешно положение. Но най-жалка ще се окаже България, тъй като вече няма да може да предявява никакви претенции към Турция преди да ратифицира членството.
Четвърто, дори резултатът да е успешен за ВМРО, той няма да бъде зачетен – за да стане това, активността трябва да надхвърли 60%. Това е абсурдно, реалното е около 30 на сто. Което пък означава, че ако ЕС все пак реши да приеме Турция, България ще козирува и ще се подчини унизено.
Пето, засега няма никакви изгледи Турция да влезе в ЕС, тъй като Германия и Франция са твърдо „против“. Техният проблем е, че имат гузна съвест – хем са започнали присъединителния процес, хем нямат никакво намерение да го приключат.
Затова те се оглеждат за „козел на опущението“ – някоя малка и глупава държавица, с която да си измият ръцете. Това би могло да е Кипър, би могло да е Гърция. Но на тях ще им простят, докато върху България ще се стовари целият гняв на големия господар към досадния хрантутник.
Шесто, самата Турция вече няма намерение да влиза в ЕС, тя просто играе роля. В книгата си „Неоосманизмът – Турция се връща на Балканите“ проф. Дарко Тасевски пише следното: „Има доста признаци, които показват, че ислямистите/неоосманистите не са искрено заинтересовани от влизането в ЕС при сегашните условия,а може би и изобщо, ето защо запазването на проевропейската реторика с по-мек или по-остър обвинителен тон им служи като изпробвано средство за оказване на постоянен натиск върху европейските партньори и неприятно поставяне на ЕС с лице към собствената му не-последователност и двоен стандарт с цел да се извлекат други ползи…“
Човек трябва да прочете тази наскоро издадена у нас книга, за да схване опасната двусмисленост на турското политическо битие. Виждаме как там демокрацията неумолимо води страната към ислямизация, а това я отдалечава от Европа.
И най-ревностните защитници на турското членство – САЩ и Великобритания – вече са силно разколебани от новото геополитическо поведение на Ердоган. Не минава ден, в който най-големите западни вестници да не публикуват статия, която се пита дали Турция е верен съюзник. Разкритието на Уикилийкс за швейцарските сметки турския премиер едва ли е случайно. А и защо и е на Турция да влиза в ЕС?
Това означава да се отвори за колонизация от запаните компании, да се прости със своята неоосманска геополитическа визия.
Турция иска да бъде лидер в мюсюлманския свят, метрополия на Близкия изток и Балксаните, да има привилегирована търговия с Русия и Китай и същевременно да води политика на протекционизъм и меркантилизъм. За нея са далеч по-изгодни несиметричните отношения с България, в които ние сме напълно отворени, а тя е затворена.
С други думи, за Турция е важно да си остане „привилегирован партньор“ на ЕС, както го формулира Меркел. Нещо като мюсюлманска Швейцария. Представете си обаче една Швейцария която смята французите, немците и италианците за свои поданици.
В тази обстановка за България е изключително важно да води умна политика, да маневрира предпазливо и деликатно да използва крехките европейски инструменти, за да прокара националния интерес.
И най-вече да не вършим глупости. Не е ли глупаво да правим референдум, когато:
1. Европа вече не иска Турция;
2. Турция вече не иска Европа;
3. И двете търсят върху кого да стоварят цялата вина за този геополитически разлом.
През миналия век България направи цяла серия от фатални глупости. Последната бе възродителният процес. Този век започна още по-безразсъдно, тъй като пуснахме Турция да заеме стратегически височини у нас.
Последната бомба бяха досиетата на дипломатите, които се използват за безпрецедентен натиск върху вътрешната ни политика. Та само този референдум ще ни липсва, за да си подпалим окончателно чергата.
25 януари 2011
