Маршът на 23-ти Шипченски пехотен полк. Композиран е през 1916 г., край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев. Повече за марша – тук.
Посветен на легендарния 23-ти полк, маршът се превръща в символ на храбростта, самоотвержеността и честта на българския воин.
Воин-освободител на брата роб и воин-обединител на Отечеството.
Това за информация на всички „подрастващи” българки и българи, запленени от новия „чалга-хит”, с идиотското заглавие „Не моа се запра”. Припевът му е „велик е нашия войник”. На фона на мазни цигански кючеци и гюбеци.
Същите получовеци, автори на тази гнусна гавра, станаха „известни” с друга подигравка с българската история – т.нар. „Паисий-кючек”. Дори прокуратурата беше нееднократно подканяна да вземе отношение срещу тази гавра с български национални символи. В резултат – нова национална провокация.
Дори по време на едни от най-светлите празници българското общество не може да се отърве от тази напаст. От този подигравка с националното ни достойнство. С историческата ни памет. С българщината във всеки един от нас.
Помните ли, циганетата, които скъсаха демонстративно националния ни трибагреник от двора на училището в ямболското село Бояджик ? Помните ли циганите с брадвите, които крещяха „Смърт на българите” из Красна поляна ? Хубаво е да ги помните.
Защото това е началото.
Циганските кючеците-гаври с български исторически имена и символи-светини ще са фона.
Ръга-дъ-га-да-дак дак. Или Ку-клукс-клан.
Просто идея за нов чалга хит…
Мирише ми на дим…
