Дарик нюз Враца: ВМРО дава награда „Будител на годината“
„Струма”: ВМРО реставрира паметника на Стою Хаджиев и каменния мост в центъра на Голешово
Дарик нюз Враца: ВМРО дава награда „Будител на годината“
1 ноември 2010
ВМРО Враца връчва днес за първи път наградата „Будител на годината“. Призът ще получи Бойчо Димов – диригент на духовия оркестър в града, съобщи за Дарик председателят на областната структура на партията Красимир Богданов. Наградата е за дългогодишната му дейност и е свързана с утвърждаването на патриотизма и традиционните български ценности в културата и духовността. Духовият оркестър носи възрожденския дух и придава особена атмосфера на всяко значимо събитие във Враца.
Господин Бойчо Димов, благодари с думите, че днес е един специален ден за него и изрази задоволството си от присъствието на тържеството на младежката организация на ВМРО, тъй като младите са тези, които ще предадат българската духовност на следващите поколения.
Бойчо Димов е роден през 1948 г. в София. Завършва Софийската музикална гимназия и композиторски клас в Българската държавна консерватория. През 1976 г. е поканен за диригент на хор „Орфей“ към читалище „Развитие“ във Враца. Печели много наши и международни награди от фестивали в Унгария, Италия, Чехия, Русия. Създател на квартет „Лотос“. От 2002 г. диригент на врачанският духов оркестър. Автор е на хорови творби. Негови произведения са изпълнявани от най-известните хорове в България. Носител е на „Наградата на Враца“ за 2005 г. Почетен гражданин на Враца за 2008 г.
„Имаме амбицията наградата да стане традиционна“, уточни Богданов. „Будител на годината“ се състои от грамота, книга и българското знаме.
Пълен текст
„Струма”: ВМРО реставрира паметника на Стою Хаджиев и каменния мост в центъра на Голешово
2 ноември 2010
Възстановен е каменният мост в центъра на санданското село Голешово с дарителски средства на централното и местно ръководство на ВМРО, със задоволство сподели Атанас Стоянов, председател на войводите в Сандански. Само за десет дни войводите от с. Голешово реализираха родолюбивата си идея и възстановиха каменния мост, строен преди повече от 150 години.
След откриване на моста войводите отдадоха заслужена почит и на един от най-ярките дейци на македонското революционно движение – Стою Хаджиев, като реставрираха паметника и облагородиха мястото около него. Ат. Стоянов уточни, че именно по този мост, измъквайки се от турското обкръжение в Хаджи Симеоновата плевня, е минал Пейо Яворов със своята чета на 6 май 1903 г.
За революционера Стою Хаджиев Ат. Стоянов разказа, че е участник в Илинденско-Преображенското въстание и е бил най-близкият съратник на Яне Сандански.
В Голешово бяха лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, внукът на Стою Хаджиев – Димитър Хаджиев, председателят на Общинския съвет в Сандански Атанас Стоянов и много жители на с. Голешово.
Пълен текст
1 ноември 2010
Варна. Село Николаевка е един от първите центрове на Възраждането във Варненско, колкото и изненадващи това да звучи днес. Това заяви за радио „Фокус” – Варна зам. председателят на ВМРО – БНД Костадин Костадинов. По неговите думи, в Николаевка тогава живял един от най-богатите българи по това време в региона – хаджи Атанас Георгиев, който подпомага изграждането на много български училища и църкви във Варненско. „1870 г. е апогея на Възраждането във Варненския край, когато местните българи изпращат свои представители на църковно-народния събор в Цариград,след който се създава Българската екзархия”, подчерта Костадин Костадинов. След Освобождението обаче, първия български владика в района – Варненския и Великопреславски митрополит Симеон не е допуснат във Варна и негова резиденция до 1906 г. става Шумен. Благодарение на дейността на митрополит Симеон, в началото на 20 век голяма част от варненските гърчеещи се българи преминават в лоното на Българската екзархия. „Това е причината да кажем, че Варна има съществен принос в Българското възраждане още повече, че то е протичало в една враждебна обстановка в региона заради непримиримостта на местното гръцко духовенство, подпомагано от оманските власти”, подчерта още Костадинов.
„В град Варна и региона, Възраждането продължава и след Освобождението на България през 1878 г. заради сблъсъка на местните българи с висшия гръцки църквен клир, който остава тук почти до края на Балканските войни”, каза още Костадинов. По неговите думи, възрожденците във Варна са действали при много по-трудна обстановка в сравнение с други части на българските земи защото борбата не се е водила само срещу Османската държава, но и срещу изключително силното гръцко духовно влияние. „Въпреки че Варна е бил град с преобладаващо българско население, в един момент техният брой намалява значително заради силната гръцка пропаганда. Варненските българи започват да се гърчеят – променят имената си и говорят на гръцки език и по всякакъв начин пречат на проникването на български просветители в града”, посочи Костадин Костадинов. Това е причината Възраждането на българите във Варна да закъснее. Първото българско училище в града е основано едва през 1860 г. от Константин Арабаджиев. Днес едно варненско училище носи неговото име. В своята дейност, Арабаджиев е подпомаган и от още няколко видни българи и най-вече от отец Константин Дъновски, бащата на известния Петър Дънов. Константин Дъновски полага основите на първия български параклис във Варна и е водач на борбите за независима българска църква.
Пълен текст
