Заместник-председателят на възроденото студентско дружество на ВМРО „Христо Силянов“ в Благоевград – Зорина Станчева, е един от младите хора на Организацията, които представяме в поредицата „Млади патриоти“.
– Здравей! Разкажи ни повече за себе си.
– От Шумен съм, но по стечение на обстоятелствата живея, уча и работя в Благоевград. Сега завършвам Философия и следдипломна квалификация Педагогика. Работя като администратор в един хотелски комплекс. Държа много на семейството и на приятелите си. В свободното си време обичам да оставам сама с хубава книга, да рисувам, това ми е страст от малка. Седем години учих Изобразително изкуство и до ден днешен това е едно от най-любимите ми занимания, макар и да не се случва често да ми остава време. Общо взето съм един нормален средностатистически млад човек.
– Защо реши да членуваш във ВМРО?
– Станах член на ВМРО едва 2009 година, но доста от преди това се занимавам с каузи, събития и мероприятия, организирани от ВМРО и се смятам за член от 7 години.
Според мен не избираш ВМРО. То е чувство, емоция и най-важното – дълг и чест.
Но иначе избрах ВМРО, защото това е единствената организация в България, отстояваща националните интереси, единствената, която се грижи за забравените българи в другите държави, и единствената, която до ден днешен пази сакрални ценности като род, отечество и традиции.
– Според теб, какво е да си патриот в днешно време?
– В днешно време дефиницията на думата патриот е много изкривена. Хората смятат, че сме хулигани, нацисти или футболни фенове. И това е така, защото може би това са единствените хора в момента, които не са със стадото и имат смелост да отстояват някаква гражданска позиция.
Днес е много лесно да си патриот, необходимо е само да милееш за българското, да помниш от къде сме тръгнали и да не забравяш кои сме. Днес не е като едно време – да се доказваш и да залагаш живота си. Днес не трябва да се криеш, можеш с високо вдигната глава да излезеш без страх за живота си.
Българинът трябва да осъзнае какво има, да си съблече ризата на роб, наложена му с годините, да се стресне от ставащото тук и сега и започвайки от себе си, да промени нещата. Трябва да осъзнаем, че България сме ние.
– Как виждаш България след 10 години?
– За жалост, както казах, докато не започнем да мислим за България като за нас самите и не осъзнаем, че националните интереси са наши собствени, ще продължим в регресивна посока. Но аз съм оптимист и виждам, че младите хора започват да разбират какво се случва и ще се вземат в ръце. Защото медиите ни сложиха една рамка на пропаднало поколение, а то не е така. Аз виждам как хората около мен всеки ден се борят и правят нещо за по-добро бъдеще. Все повече се усеща амбицията за промяна в нас, младите. И съм сигурна, че това ще продължи и след 10 години ще сме една успяла и развиваща се България.
– Какво е твоето послание към младите?
– Никога не забравяйте, че България е нашата Родина! Това е завещанието, което ще оставите на децата си. Моето послание е да не бягате, а да останете тук и да се борите.
