Официално писмо до министър-председателя Бойко Борисов и до външния министър Николай Младенов изпрати днес ВМРО. В писмото се иска среща с министъра и се настоява за дипломатически действия по изясняване на вчерашния инцидент на българо-сръбската граница. ВМРО иска министър Младенов да извика за обяснение сръбския посланик у нас.
Вчера заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки и четирима други представители на ВМРО, без никакво основание, получиха отказ от сръбските гранични власти да влязат на сръбска територия. Единственото обяснение бе „Няма да ви пуснем”. Българският консул в Ниш Георги Юруков реагира бързо на сигнала на ВМРО и поиска да му бъдат изяснени причините за недопускането на групата, но и той получи обяснение в същия стил. Сърбските гранични власти отказаха да издадат какъвто и да било документ, въз основа на който представителите на ВМРО да търсят правата си по съдебен ред.
Целта на посещението на групата от ВМРО в Босилеград бе отбелязване на годишнината от траурния ден на сръбската окупация на Западните български покрайнини. Въпреки инцидента, местните българи в Босилеград поднесоха венци и цветя пред паметника на Васил Левски. По-късно се състоя и възпоменателната сбирка в Културно-информационния център на българите в града.
Този път годишнината е кръгла – навършват се 90 години от незаконната сръбската окупация на тези земи. Тя се извършва от сръбската армия от 6-ти до 8-ми ноември 1920 г. в нарушение на всички традиции в международното право и дори в нарушение на самия Ньойски диктат. От нашата родина са откъснати земи в Кулско, Трънско, Царибродско и Босилеградско. От България са отнети 122 села (25 от които са разсечени на две). Извън териториалните предели на нашето отечество остават над 55 хиляди българи.
След като сърбите окупират тези територии, те закриват една българска гимназия, 6 прогимназии, 45 църкви. Една трета от поробеното българско население е принудено да намери убежище в свободните предели на България.
От тогава насам в дните около Архангеловден местното население отбелязва деня на окупацията. Неин символ става черната забрадка. Черните забрадки в знак на национален траур, са носени и до днес от българките в Западните покрайнини, а прокараната граница е наречена от местните българи Черната граница.
8 ноември 2010
Историческа справка:
С окупацията са разделени не само селата, а и къщите, землищата, а дори и църкви. Отделени са деца от родители, братя от сестри, мъже от жени. В Царибродско са разделени селата: Градина (където днес е направен граничния пункт Градина – Калотина), Долна Невля, Сливница, Бачево, Долно нов, Круша. В Трънско са разделени селата: Банкя, Петаченци, Врабча и Стреземировци. Последното село е било и най–голямото от разделените села. В ръцете на сърбите попадат и църквата, и училището на селото, което след това е закрито и разрушено. В Босилеградско разделените села са най–много. Те са: Груинци, Бранковци, Божица, Ресен, Жеравино, Бобешино, Рибарци, Шишковци или Царево (което сърбите обезлюдяват и днес на практика не съществува). Селото Рибарци е разделено на две – днес там се намира граничният пункт Рибарци – Олтоманци.
В днешно време разделените села са почти обезлюдени, а останалото, макар и малко, население живее основно в окупираните територии. Въпреки това, къщите, строени основно през Възраждането гордо стоят и показват, че тук е кипял бурен обществен живот, и че някога отново в полуразрушените черкви и училища ще звучи българска песен. Борбата на българите от покрайнините срещу сръбския окупатор започва веднага след налагането на Ньойския диктат и продължава до Освобождението през април 1941 г. Изпратени са хиляди протестни писма, апели, проведени са стотици протестни събрания и демонстрации, както в самите Покрайнини, така и във всеки един град, където се заселват бежанците, бягащи от ножа на „брата славянин”. Създадени са много организации и сдружения в свободните предели на Родината. Сред тях се откроява Временния върховен комитет на бежанците от Западните покрайнини.
През пролетта на 1941 г. всички българи в Покрайнините изваждат скритите по мази и тавани български трибагреници, за да посрещнат българската армия, която идва да освободи своите поробени братя и сестри. Още преди това да стане факт много млади българи от Покрайнините успяват да си пробият път през телените мрежи и да стигнат до София, за да се запишат като доброволци в армията.
В периода 1941 -1944 г. правителството полага големи усилия да възстанови нормалния живот в Покрайнините. Възстановени са старите училища и църкви, затворени от сръбския окупационен режим. Впечатление прави построената в с. Извор (тогава най–голямото село в Босилеградска област) гимназия, която е била най–голямата за това време не само в Покрайнините но и в цяла Западна България (без тези в София). Изградена е пътна мрежа, достигаща дори и до най–отдалечените села. Голяма част от бежанците, прогонени след 1919 г., се връщат по родните места.
След 1944 г. настъпват още по–тежки времена за българите в Покрайнините. За втори път голяма част от тях търсят убежище в свободните предели на майка България. Тези, които остават, продължават борбата за българщината. Няма семейство, в което поне един член да не е минал през лагерите в Голи оток и Идризово. Много българи никога не се завръщат от там.
За съжаление, терорът над българите (официално признати за малцинство) продължава и днес. По официално преброяване на сръбските власти, направено през 2001 г, населението в Царибродско е 92% българско, а в Босилеградско – 98%. През 21-ви век в цивилизована Европа българи продължават да лежат по сръбските затвори (какъвто е случаят на Милчо Манолчов, преподавател в Техническото училище в Сурдулица). Продължава гонението на български свещеници (отец Йоан беше съден, защото отслужва литургии на български език). Икономическата политиката на Р Сърбия е „успешна”, защото именно общините Сурдулица, Цариброд и другите български общини са най–бедните. Почти всички са безработни.
Цялото българско население живее в крайна бедност, забравено и от българската държава. През миналата година тя дори спря да издържа институцията на българите в Покрайнините – културно-информационните центрове (КИЦ). КИЦ „Цариброд” затвори врати, а този в Босилеград е беше пред закриване, но продължава да действа с помощта на ВМРО. Българската държава спря да доставя учебници за българските паралелки в Покрайнините. Дискриминацията срещу българите през последните години достигна до нов решителен етап. Сръбските власти приеха закон, с който се опитват да закрият едно от най–силните патриотични обединения на българите в Покрайнините – Демократичния съюз на българите. Но и този път няма да успеят да сломят българския дух.
