Протестната вълна
За разлика от други случаи, когато протести се обявяват, без да се осъществят, през март вълненията реално се случиха. Получи се протестна вълна, която се разви в три направления, и има всички изгледи да продължи през следващите месеци.
И ВМРО успя да събере голям брой протестиращи срещу увеличението на разходите за ток, храни, вода и горива. Партията прибави и извода, че правителството трябва да подаде оставка.
Правителството не успя да обърне протестите в своя полза или да настрои общественото мнение срещу тях. В редица случаи то няма и с кого да се договори. Имаше опити недоволството да се иронизира, да се неглижира, да се търси оправдание с международното положение. Но диалогът с обществото не беше възстановен. Не беше предложен изход, който да успокои хората. Протестната вълна далеч не е приключила.
Търсене на алтернатива
Социологическите проучвания вече системно регистрират спад в доверието към управляващите и основните институции. Расте броят на негласуващите или на готовите да гласуват за нови партии. Отваря се вакуум в политическите ориентации. Очертава се възможен наказателен вот срещу управлението на ГЕРБ.
Политическите играчи започват съзнателни маневри, за да представят себе си като алтернатива пред общественото мнение.
Специфика на политическото търсене на алтернатива е, че отговорът трябва да добие ясни измерения в местни и президентски, а не в парламентарни избори. С други думи, да намери персонални изразители, убедителни за обществото.
Партийните машини на основните политически субекти в България започват да действат в режим на местни и президентски избори.
Ако положителни икономически тенденции не се формират през следващите месеци, то умението за диалог с обществото едва ли сериозно ще наклони везните в желаната посока. Докато вниманието на хората е фокусирано върху материалния им стандарт и перспективите пред него, часовникът няма да работи в полза на управляващата партия.
Източник: „Дневен Труд“
7 април 2011