Николай Дренчев
Цинично я кръстиха „Паркинги и гаражи”, когато я създаваха. Сега фирмата се казва „Център за градска мобилност”. Софиянци наричат служителите й „членестоноги”. Дали любовта към хората или жаждата за пари са водещият аргумент при създаването й? По паркингите ще ги познаете. Фирмата с това (бивше) име, не е създала нито един паркинг, нито един гараж. Единствените паркинги са „наказателните” – където (наказателните бригади) отнасят „наказаните” автомобили и където не дай Боже никому да попада. Теоретично на тези паркинги е възможно да паркират и случайни граждани, но те са забутани на такива места, че човек ги открива само докато търси колата си.
Мирише на корупция самата собственост, която, странно защо, е… частна. Понеже счетоводно частната фирма е на загуба, общината… дофинансира дейността на частната фирма (около 15%) – естествено отново с нашите пари. Цинизмът им е равностоен на този, с който са ни сервирали през годините, че държавата е на загуба от събирането на ДДС или митниците са на загуба от събирането на мита и такси. Как е възможно да се създаде и съоръжи с многомилионна техника частна фирма с уникален предмет на дейност, която – за да функционира – е необходимо преправянето на общинската нормативната база?
Да погледнем какъв „ред” установява общината при паркирането. Принципът е един: „всичко се плаща по основната тарифа”. Няма създадени паркинги, нито се строят, нито се проектират. Няма и свободни места по улиците, за които да не се плаща, които могат да бъдат заети от живущите или работещите. Няма дори „места за спиране”, където може да се спре, за да слезе някой трудноподвижен от колата, да се разтовари багаж или детска количка, без да се спира движението на улицата. Такива места са необходими по едно между всеки две улици. Те ще бъдат в услуга на гражданите, но ще намалят „полезната площ”.
Не се прави нищо, за да се облекчат хората, които не държат да ползват автомобилите си „от врата до врата”. Няма места за спиране по периферията на зоната, където човек да спре, за да се разходи пеша из центъра. Няма паркинги до метростанциите, за да може да се комбинират транспортните средства, например кола и метро или велосипед и метро. Няма паркинги за велосипеди, където човек, който се движи екологично, да остави велосипеда си и да е сигурен че ще го намери с кормило и седалка.
Паркирането и съхраняването на моторите и скутерите в центъра на града също е „забавление”. Който е карал, знае. Как пък никой от общинарите не е забелязал как се решава въпросът в Италия или Гърция?
Няма и паркинги по периферията на града, където гостите на София могат да оставят колата си и да продължат с метро. Всъщност има само един такъв паркинг, в строеж, той ще е голям, но понеже е само един, няма да стига за всички желаещи, ще е удобен за хората само от едно направление. Този паркинг е в проекта на метрото и няма нищо общо с „центъра за градска мобилност”.
* * *
Какво е редно да се направи? На първо място трябва да се мисли за хората – за гражданите на София и за гостите. Не може това да е частната фирма, тя си има частен, а не обществен интерес. Общинските съветници – не тези, а следващите – трябва да помислят за избирателите си. Трябва да се въведат места за спиране и паркиране, с диференциран статут, които ще се ползват от различните хора при различните начини за употреба на превозните средства. Трябва да се облекчат алтернативните начини за придвижване – пеша, велосипед, мотопед. Трябва да се създадат удобства за комбинирането на транспортните средства – велосипед и метро, кола и нещо друго и т.н. Трябват паркинги и гаражи, но истински, удобни, полезни.
В крайна сметка, сегашната организация на паркирането не води до акумулиране на пари в бюджета на общината, с които да се строят паркинги и да се решават проблемите. Напротив – пари се източват. Всяко разширяване на зоната ще доведе до разширяване на източването. Затова тази схема на работа трябва незабавно да се прекрати. За да останат пари, трябва „синята зона” да се раздели на сектори и да се обявят търгове за концесии на местата за паркиране във всеки сектор. Да се позволи възникването на множество конкуретни фирми за събирането на парите от водачите. Функцията на общината ще бъде само да прибира парите, а не да „дофинансира”. Справедливостта изисква парите, събрани по този начин, да се използват за строежи на паркинги и облекчаване на трафика. В противен случай ще се окаже, че общинарите създават и поддържат изкуствен проблем, за да грабят и преразпределят парите на съгражданите си.
Комфортът, на който тази частна фирма се радваше при всички общински управи от създаването си досега, нарастващите затруднения на паркирането и трафика, които им се позволява да създават, гласуването на все повече общински средства за „дофинансирането” на дейността им при нулева полезност за софиянци – показва само едно: в софийския театър само куклите се сменят, а режисьорите остават.
